В последните седмици се разрази скандал около депутатът от „Продължаваме промяната- Демократична България“ (ПП-ДБ) Явор Божанков, който ясно показва напрежение вътре в коалицията и поставя на дневен ред един фундаментален въпрос: струва ли личният политически интерес повече от целостта на единствената демократична формация, на която стотици хиляди българи разчитат?
Историята е ясна: още преди два месеца от „Продължаваме промяната“ обявиха, че Божанков и Даниел Лорер няма да са кандидати за депутати от квотата на партията, заради това, че в парламентарната зала гласуваха различно от коалицията. Лорер беше изключен от партията, а Божанков никога не е бил член, защото бе кандидат от гражданската квота. Все пак партията поиска оставките им като депутати, но „Демократична България“ се противопостави и двамата останаха в парламентарната група ПП-ДБ.
Да, Божанков не е спазил партийно решение – това е нормално в политиката. Всяка партия има вътрешни правила, които понякога се нарушават, но той дава интервюта, критикува публично ПП-ДБ и открито изразява несъгласие с решенията на коалицията.
Но ключовият въпрос е: ако „Продължаваме промяната“ ясно заявява, че не иска определени хора в листите си, защо тогава „Демократична България“ решава да включи именно него? Дали Явор Божанков представлява такава „велика политическа ценност“, че да се рискува съществуването на единствената демократична коалиция, на която българите разчитат?
Може ли заради един човек коалицията ПП-ДБ да се разпадне и това да попари надеждите на стотици хиляди демократично мислещи българи? И няма ли той – в името на демокрацията и в името на избирателите – да се откаже от тази кандидатура.
Особено тревожно е, че опитни политици като Атанас Атанасов и Ивайло Мирчев позволяват подобен груб политически риск, който в най-лошия случай може да им коства влизането в парламента.
През последните месеци Божанков многократно критикува публично „Продължаваме промяната“. Въпреки това, ето какво написа в социалната мрежа Фейсбук Божанков по-рано днес:
Скъпи приятели,
Предстоят преговори за листите, а колегите от „Продължаваме промяната“ категорично не са съгласни да бъда част от тях.
Съжалявам да науча това, тъй като вярвам, че е време да се събираме и обединяваме, а не да се делим.
Благодаря на „Да, България“ и на „Демократи за силна България“, които ме номинираха, както и на колегата от ПП, който е имал смелостта да направи това.
Независимо какво ще се реши през следващите дни, аз съм дал дума да помагам на коалицията в тези избори. Няма друг политически субект, който има шанс да представлява демократичната общност в следващото Народно събрание.
Добрият резултат на коалицията е въпрос на демокрация и европейско бъдеще за България.
С други думи – той признава значението на коалицията, но същевременно остава фактор за потенциална нестабилност. И тук идва въпросът за приоритетите: дали са личен политически интереси или бъдещето на демокрацията в България?
