Начало Водещи Страшно е, майко, и весело

Страшно е, майко, и весело

240
Сподели
Десислава Иванчева

Преди Десислава Иванчева кмет на софийския квартал „Младост“ беше д-р Цвета Авджиева. От ГЕРБ. За втори мандат. Срещу нея имаше неколкомесечни протести заради презастрояването, но тя си стоеше, докато една сутрин Бойко Борисов се събуди и рече – да се маха, не ми трябват протести. До обяд докторката вече беше подала оставка.

Толкова за българската демокрация.

При това положение бяха насрочени извънредни частични избори за кмет на района, заедно с президентските. На тях Иванчева, явила се като независима (но Кадиев се закачи за нея), победи на втори тур кандидатката на ГЕРБ Мария Илиева. Тя получи 28 756 гласа с ясна платформа – спиране на строителството и съхраняване на зеленината в квартала.

Забележителното беше едно: тя успешно се противопостави на партийните машини на БСП и ГЕРБ и доказа, че може да има пробиви в политическия монопол, установен от големите партии.

Сега я арестуваха по грозен, отвратителен начин.

Може би има за какво. По презумпция българите смятат, че всеки кмет в държавата краде и взема рушвети. Но българите мислят същото и за депутатите, и за министрите.

Арестът на кметицата, предаван пряко по телевизията, предизвика всеобщо отвращение, независимо какво мислим за тези, дето ни управляват и за конкретната вина в случая.

„Що за идиотщина е да държат момичето, виновно или не, няколко часа окована в центъра на София! Милиционерщината се завръща. Едно време така са прекарвали „враговете на народа“ през центъра на публичен линч. Абе хора, да не сме 1947 година?“, писа Станил Йотов.

Като него мислят мнозина.

Има няколко преки следствия от тази публична и преднамерено унизителна акция на властта.

Първо, хората почват инстинктивно да се страхуват от действията на управляващите. Това ще породи реакция, понеже не сме 47-а година. В смисъл – ще има наказание и то вероятно ще е политическо.

Второ, общественото мнение не заклеймява госпожа Иванчева, по-скоро ѝ съчувства.

Трето, полицията и прокуратурата прехвърлиха мярата и затвърдиха убеждението на българите, че са маша на политиката.

Без значение дали вината на кметицата ще бъде доказана, такива акции усилват усещането за безнадеждност, за отчуждение между политиката и хората, внушават, че няма смисъл да търсиш промяна, понеже всичко е под контрол и се решава някъде другаде. Не при нас и не от нас.

И това е по-страшно от обикновената корупция.

Коментари