Начало Спорт Стоичков: Защо не съм треньор? Уморих се от хора, които не разбират...

Стоичков: Защо не съм треньор? Уморих се от хора, които не разбират нищо от футбол

798
Сподели

Христо Стоичков може да се върне в треньорската професия, но само ако получи интересно предложение. Бившият български национал в момента е в Москва и сподели това пред руското издание „Чемпионат“.

„Защо вече пет години съм извън професията? Защото не искам. Уморих се от хора, които не разбират нищо от футбол. От неадекватни изисквания. Животът в Маями е спокоен и ми харесва, пътувам много, общувам с хората. Имам повече време за голф и риболов, а най-важното – за роднините ми. Затова този жизнен етап ми харесва много. Относно треньорската професия, всичко е възможно. Може би някой ден ще реша да подновя треньорската практика, зависи от предложенията. Ако се касае за интересен проект с определени задачи – защо не? Научих много от Йохан Кройф, от моите приятели в Барселона, Парма и националния отбор. Това обаче престава да има значение, когато се сблъскваш с некомпетентни ръководители. Рано или късно се надявам да се върна. Не бързам“, заяви Камата.

Носителят на „Златната топка“ (1994) коментира и нивото на българския национален тим и причините за това да е ниско в момента. „Имаме прилични играчи – Миланов в ЦСКА (Москва), Попов в Спартак, Чочев в Серия „А“ и още две-три момчета от европейски клубове, но не големи. Наши футболисти обаче няма в грандовете – ето в това е разликата. Нашето поколение представяше Барселона, Валенсия, Порто, Бенфика, Манчестър Юнайтед. Това бяха играчи от друго ниво, които съответстваха на най-високите задачи. Сега не виждам такива. Имаме млад отбор, но това не е достатъчно. Той не е в състояние да се конкурира с грандовете. Да, ние победихме Холандия, но това не е предишната Холандия. Победихме Швеция, но тя отдавна не е тази Швеция, в която бе Ибрахимович, а по-рано – Хенрих Ларсон, Бролин, Равели. Затова България в последно време я няма на световни и европейски шампионати“, заключи Стоичков.

Легендарната „осмица“ не пропусна да си припомни за славните години в Барселона и за партньорството му с бразилската суперзвезда Ромарио: „За него се говорят много неверни неща от хора, които в действителност въобще не го познават. Имах щастието да играя редом с Ромарио и мога да кажа, че не съм срещал по-добър нападател. За мен той си остава най-добрият централен нападател в света. Той постигаше успехи навсякъде, където играеше – дали в ПСВ, дали в Барса или Бразилия“.

На въпрос кой отбор на Барса според него е номер 1 в историята на клуба – този от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф или този на Гуардиола, Стоичков, отговори: „Всеки има мнение по този въпрос. Лично аз не мога да дам отговор кой отбор е бил по-добър. Това е просто невъзможна задача. Никога не съм твърдял, че нашето поколение е било най-доброто. Според мен всеки един футболист, носил екипа на Барселона има своя принос за великата история на клуба“.

По отношение на треньорите, с които е работил, в типичния си стил, Камата за пореден път не пропусна възможността да нападне холандеца Луис Ван Гаал. „За вас той е Ван Гал, но за мен е Ван Мал (Мал в превод от испански значи лош). Това е личност, която имаше диктаторски навици, а освен това се мислеше за голям футболен капацитет, но в действителност не умееше да контролира отбора. Неприятен тип, който твърдеше, че ние сме проблемът и затова никога няма да променя мнението си за него“, сподели Стоичков и продължи: „Спокойно мога да кажа, че съм се разбирал с всичките ми треньори, с изключение на един. Йохан ме взе още много млад от България. Той бе привърженик на дисциплината и на реда, но резултатите ни говориха сами по себе си. На същия принцип бе и Димитър Пенев, който тогава водеше ЦСКА и националния отбор на България. Когато си толкова млад не е трудно да изпълняваш изискванията на старши треньора. Впоследствие съдбата ме срещна с други изключителни специалисти. След Кройф дойде Невио Скала, който бе отличен треньор и чудесен човек. Лично аз бях много впечатлен от стила му на работа. А най-хубавите ми спомени останаха от работата ми с Боби Робсън и Жозе Моуриньо. Жозе бе точно и скромно момче. Тогава той тепърва правеше първите си стъпки в треньорската кариера. Винаги обаче съм вярвал, че ще се превърне в голям треньор. На първо място, защото натрупа солидна практика извън терена. Той е роден мениджър – умее да управлява хората и процесите. А тъй като Жозе беше крайно трудолюбиво и целеустремено момче, неговият път към успеха се оказа поразително кратък. Моуриньо се учеше постоянно от редица корифеи в професията като Кройф, Капело, Фъргюсън, Гуардиола. Тези личности твориха или продължават да творят футболната история. Така както направи с Лестър Клаудио Раниери. Да вземеш отбор от дъното на таблицата и да го направиш шампион, това е един пример за треньорско изкуство“.

На въпрос какъв е бил най-големият му хонорар и наистина ли е получил половин милион долара за два мача в Саудитска Арабия, Стоичков, отговори: „Никога не съм говорил за пари – спортният интерес винаги е стоял на първо място. Той присъстваше и в Саудитска Арабия. Изиграх два мача за Ал-Насър, вкарах гол, спечелихме Купата на Азия. Всички останаха доволни“.

Коментари