В последните няколко години на политическите турбуленции, един от постигнатите (д)ефекти е това, че спецслужбите се превърнаха в изцяло безотчетни ведомства.
В крайна сметка именно темата за контролна върху разузнаването, контраразузнаването и службата за охрана се оказа една от пречките за осъществяването на ротация и това страната ни да има редовно правителство в момент на война на границите на Европа, задълбочаващ се конфликт в Близкия изток и очакваните с тях прекъсвания в енергийните доставки.
Миналата година от ГЕРБ и ДПС обосноваха отказа си да подкрепят промени в ръководствата на службите с войната в Украйна и това, че не е добре точно сега да се правят размествания.
В същото време се оказва, че не е проблем в същия този период да няма редовно правителство.
Какъв е резултатът от това? Просто е – тотална безотчетност и липса на контрол.
Справка в правната система на Министерския съвет показва, че само две служби – Служба „Военно разузнаване“ (СВР) и Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) са подали годишните си доклади, които са длъжни да внасят по закон.
Нормативната уредба е категорична – ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Националната служба за охрана представят на Министерския съвет ежегодно до 31 март годишен доклад за дейността на подчинената им структура (Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, чл. 22, ал. 3). Военното разузнаване също има задължение по този срок, но техният доклад се представя от министъра на отбраната и затова има отделен текст.
Какво показва анализът. От четирите изброени служби от т.нар. „рамков закон“ за националната сигурност, само две са внесли годишните си доклади в Министерския съвет, които са одобрени.
В последните си дни кабинетът „Денков“ одобрява доклада на ДАР (2 април) и на СВР (29 март).
Доклади на ДАНС и НСО не са одобрявани, съответно – вероятно не са и внесени.
Това означава, че одобрените доклади на първите две служби ще бъдат внесени за разглеждане в парламента най-рано в началото на юни, когато бъде съставен новият парламент. Реалното им разглеждане от депутатите, което реално е форма на контрол, може да се очаква в края на годината.
Какво означава това? Това означава службите да информират обществото чрез публикуване на приетите им доклади за това каква е била средата за сигурност у нас преди една година, тъй като те отразяват дейността на службите за предходна година.
Така например миналата година през август от ДАНС разбрахме, че Русия е проявила агресия спрямо Украйна година и половина по-рано – през февруари 2022 г. В същото време, само дни преди инвазията на руските сили в Украйна, отговорните институции у нас – и премиер, и президент, ни уверяваха, че няма опасност от възникване на конфликт в Украйна.
Остава открит въпросът защо тази година ДАНС все още не са счели за необходимо да се отчетат пред правителството в законно установения срок и какво следва от това, ако не го направи. Очевидно нищо няма да последва – нито за ръководството на службата, нито за нейните служители, защото законът не предвижда санкции за това.
Губещи обаче са всички потребители на сигурност – тези, които с данъците си издържат тези служби и които трябва да бъдат информирани от тях.
През последните близо две години например президентът също не спазва закона и от това няма последици – не е свикван Консултативният съвет за национална сигурност, който трябва да заседава минимум веднъж на три месеца.
Безотчетността и безконтролността на службите води до това, че те само декларативно заявяват своята „самоотверженост“ при защитата на националната сигурност. Съвсем естествено е, че гражданите не може и не трябва да знаят секретни подробности около работата на спецслужбите, но заслужават най-малкото да бъдат информирани.
Например в доклада си за 2022 година ДАНС обяснява, че конфликтът в Украйна създава предпоставки за „глобална енергийна, икономическа и продоволствена несигурност“. Обществеността трябва да бъде информирана дали тези тенденции важат и за настоящата година.
Какъв е смисълът от това, да бъдат информирани в края на годината?
Докладът за 2022 г. прави анализ на външнополитическата ситуация (въпреки че като цяло ДАНС отговаря за сигурността в рамките на държавата, ДАР е агенцията, която следи тенденциите зад граница), от който става ясно, че заради конфликта Русия-Украйна е възможна употребата на оръжие за масово поразяване. Докладът не уточнява коя от страните има риск да използва подобно оръжие, като това оставя отворена вратата и за намесата на външни играчи.
Какво знаем днес? Съществува ли още такъв риск? Той съотносим ли е по някакъв начин към националната ни сигурност? Или просто ДАНС отчита „осведоменост“ по определени въпроси. Осведоменост, която по принцип всеки заинтересован, може да получи от специализирани медии онлайн.
В доклада няма и дума за това отчетени ли са рискове за суверенитета и териториалната цялост или засечена противоконституционна дейност – все задължения, вменени на службата по закон.
Обаче има отчет за задържани шпиони в полза на Русия. Делата по тях са с неизвестен изход към момента.
Преди години МВР си поръча песен, с която електоратът трябваше да бъде убеден, че „родната полиция ни пази“, докато в същото време беше ясно, че кризата в МВР не само, че не се решаваше, но днес е още по-дълбока – липса на кадри, ширеща се битова престъпност, нерешени случаи на оповестени корупционни практики и т.н.
Същото е и в спецслужбите, които обаче имат „привилегията“ да не са на първия ред, като МВР и това е доста удобно. Удобно е и за тези, пред които се отчитат. А от (не)внесените доклади пред съответните институции, отговорът на въпроса пред кого се отчитат службите и пред кого – не, е ясен.
