Сподели
Nastimir
Настимир Ананиев

Настимир Ананиев е роден в гр. София. Завършва „Бизнес администрация” – бакалавър в Ирландия. Магистър по „Бизнес администрация” от Американския университет в България.

В продължение на 7 години е маркетингов директор за Централна и Източна Европа на най-големия частен колеж в Ирландия „Griffith College Dublin”.

Избран за председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в 43-то Народно събрание.

Към момента е предприемач и изпълнителен директор на частни компании. В края на 2017 г. става един от съучредителите на Институт за пътна безопасност.

 

Господин Ананиев, лятото е сезонът с най-много катастрофи. Каква е причината за това и какво трябва да се направи?

Лятото е сезонът, в който се дава най-голяма „кръвнина“. Най-много убити и ранени има тогава по българските пътища. Много хора пътуват за ваканциите – до Гърция, до морето. Някои пътуват и до Румъния. Този наплив предизвика страшно много катастрофи. Вземете статистиката на „черните отсечки“ – например Кресненското дефиле. Тези 17 км там вземат най-много жертви на километър, а оттам минава целият гръцки трафик. Докато там не се направи магистралата, този проблем трудно ще бъде решен.

Много ключово и е това, че през лятото през България преминава т. нар. „гастарбайтерски поток“. Минават и много тирове. Всъщност лятото хората пътуват не само през уикенда към морето и когато има големи тирове, които затрудняват трафика за морето, хората са склонни да предприемат рискови изпреварвания и всъщност тогава стават най-тежките катастрофи. Така че призивът ми винаги е бил да се намали скоростта и да не се предприемат рискови изпреварвания.

Увеличеният трафик подчертава проблемите с инфраструктурата като цяло. На много места тя не може да го поеме. В Европа магистралите обикновено са с 3 ленти, а ние нямаме такава магистрала. През нас минава голям европейски трафик и нашите магистрали би трябвало да са трилентови. В Италия например тировете се движат в крайната дясна лента и оставят 2 ленти свободни за по-бързо движещите се коли. За мен част от проблематиката е свързана с инфраструктурата.

Като стана дума за инфраструктура, ясно е че много неща по нея не са наред. Не е ли крайно време да се направят решителни стъпки за оправянето й?

Тук идва задължението на изпълнителната власт. В момента по-голямата отговорност за случващото се е на изпълнителната власт, а не на законодателите. Министерство на рег. развитие, където е АПИ, всичко е в техните ръце. За „черните отсечки“, които споменахме, се вади статистика всяка година. През 2016 година аз, като председател на транспортна комисия, извадих статистика за 16 „черни отсечки“, които бяха предоставени на МВР. Всяка година тези отсечки се припокриват, което говори, че държавата не успява да вземе мерки да намали тази статистика. Ако на 10 места се водят всяка година „черни отсечки“, е очевидно, че има някакъв проблем.

Другото нещо, което не е на ниво на пътя, е т. нар. термин „несъобразена скорост“. При ПТП често пишат, че има несъобразена скорост с пътните условия, а това обикновено значи, че е имало дупки и водачът не се е съобразил с тях. За мен ако се събират данъци, пътищата трябва да са на ниво.

Трябва да бъде направен пълен одит на знаковата уредба. Това пак е в компенциите на АПИ и МВР. Главният прокурор нареди преди няколко месеца проверка на всички пешеходни пътеки и се оказа, че 70% от тях не отговарят на изискванията. В много населени места, вкл. София, започва положителна промяна, но 70% да не отговарят – това е притеснително.

Много от шофьорите се дразнят, че знаците не отговарят на състоянието на пътя. Не само бързата скорост убива. И бавната убива, а може и да дразни и да предизвика агресия у другите водачи. При влизане в София от Ботевградско шосе пътят е хубав почти до Подуяне, но ограничението е 50 км. За мен лично е нормално там да е направено така, че скоростта да е съобразена със състоянието на пътя. Има места от републиканската пътна мрежа, където ограничението, например, е 60, а би трябвало да е 90 и т. н. Мога да дам много примери.

За мен трябва да се направи одит първо за наличието на знаци и след това дали отговарят на условията на пътя.

Изглежда, че последните промени в закона, внасящи по-строгите правила, не дават резултати. Как си го обяснявате?

Не съм съгласен с тази констатация. Законът от януари 2017 година даде резултати. Оттогава имаме намаление на убитите с около 30 човека, а също 7-8% намаление на ранените. Събираемостта от глоби се вдигна. Цветанов тогава обяви на конференция, че има събрани 60 милиона от глобите. Мерките дават резултати, но те са достатъчни, проблемът е комплексен.

Можем да направим най-перфектния закон, но ако няма изпълнителна власт, която да си свърши работата, няма как да се случват нещата. Ето примерът с водача, който бе заловен 24 години да кара без книжка. Каквото и да е записано в закона, ако са те спрели 5-6 пъти и си се откупил, можеш да продължаваш да караш. Корупцията е най-големият индиректен убиец на пътя, там трябва да се насочват сили от изпълнителната власт.

Ако не се изпълнява законът, той не може да реши проблемите. Трябва контрол и координациа между институциите, а това е в ръцете на изпълнителната власт.
Контролът трябва да се осъществява между министерствата и институциите, отговарящи за пътната безопасност. Между тях няма координиращо звено, а е нужно и контролиращо такова, защото в момента ако някой не си спази задължението по закон, никой не му търси сметка.

Коментари