Со велисопедо

Прибирах се тия дни късно с метрото. Към 11 часа вечерта, след финала за Купата „Славия“ – „Левски“. Имаше доста хора и – което ме учуди – няколко човека с колелета, со велисопеди, както викат по нашия край.

Това добре, но велосипедистите така си бяха паркирали возилата в мотрисите, че тотално препречваха пътя на останалите хора. Беше прекрасен образ на житейската философия на софийските велоактивисти. Обществото им е длъжно, понеже са авангард на природосъобразния начин на живот, не замърсяват въздуха и са по европейци, по cool от другите.

Ден или два преди това велосипедист прегази дете в Южния парк, счупи му крака и избяга.

Имам доста приятели, за които колоезденето е страст. Например д-р Панев, ортопед в самоковската болница, редовно прави по 30-40-километрови преходи, че и по-дълги. Има и други, също читави хора, които не смятат, че някой трябва да им осигурява специални условия.

Но имам и други приятели, един от тях скоро вика – искам велоалеи в парка и да си карам с несъобразена скорост. И смята, че всички останали трябва път да му правят.

Съвсем скоро на спирката на метрото на „Константин Величков“ пък видях друг велосипедист. Колелото беше захвърлено на трототара (легнало, да заеме повече площ и да пречи), а авангардът на зеленото човечество си купуваше бира и флиртуваше с продавачката.

Минувачите заобикаляха или прескачаха возилото. Никой не посмя да гъкне.

Карам и аз колело чат-пат. Но ако съм излязъл някъде с него, после се и връщам с него, а не го тътря по градския транспорт. Нали смисълът е движението, move, братче, move.

Но за софийските „велисопедисти“, за доста от тях, придвижването с колелото не е толкова заради самото придвижване. Колкото да се покажат, да се себеутвърдят. Поради което мрат да изпъкнат пред другите, да изтъкнат своята различност, да ни се наврат в очите и в живота. Както впрочем и други подобни „малцинства“.

Карайте си „велисопедите“. Бъдете здрави.

Но не газете другите, уважавайте пространството на останалите хора. Бъдете такива, каквито биха искали да бъдат другите към вас.

Казано е в Евангелието. Не прави другиму…

И там е границата на свободата. На велосипедната алея – също.