През 2024 година продължава тенденцията за увеличаване на успешността на висшистите на трудовия пазар в България, като се забелязва повишаване на завършилите магистърски програми, работещи в сферата на специалността си, както и покачване на техните доходи.
Това се подчертава в последното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ).
Днес, представиха данните от тозгодишния рейтинг служебният министър на образованието и науката Галин Цоков и изпълнителния директор на „Отворено общество“ Георги Стойчев, предава БТА.
Данните показват, че придобиването на по-висока степен на висше образование допринася за подобряване на възможностите за успешна реализация на трудовия пазар, съобщава новата версия.
Над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят в позиции, изискващи висше образование или професионален опит, докато само 51% от завършилите бакалавърски програми се намират на подобни позиции.
Завършилите магистърски програми се отличават с по-високи доходи, по-голям дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение с завършилите бакалавърски програми.
Делът на висшистите, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, изискваща висше образование, нараства до 61% от 59% през предходната година и 46% през 2014 година.
Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки 2523 лева спрямо 2200 лева през предходната година и само 980 лева през 2015 година.
Безработицата сред българите с висше образование, завършили в България през последните пет години, остава на ниско ниво от около 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това ниво е само около 1%.
Също така, делът на завършилите, които намират работа извън страната, също остава на ниско ниво от 14%, спрямо над 25% през 2014 година.
Най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.),
следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направлението „Администрация и управление“ на Американския университет (9697 лева) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7869 лева) и Нов български университет (7200 лева).
Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (6738 лева).
Въпреки положителните тенденции, новото издание на националната рейтингова система показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Медицина“, „Математика“, „Фармация“, „Стоматология“, „Металургия“ и „Теория и управление на образованието“, а най-висока е сред завършилите от направление „Социални дейности“ (3,8%).
Най-високо ниво на приложение на придобитото висше образование (над 90%) имат завършилите от направленията „Военно дело“, „Медицина“, „Стоматология“ и „Теория и управление на образованието“, докато най-ниско такова ниво се отчита сред завършилите „Туризъм“ (26%).
В рейтинговата система на страната в тази година влизат и индикатори, измерващи дела на студентите от първо поколение. Приблизително 37% от анкетираните студенти заявяват, че произхождат от семейства, в които нито един от родителите няма по-висше образование, докато под 2% заявяват, че родителите им са завършили само основно или по-ниско образование.
Най-голям брой студенти от първо поколение, идващи от семейства с достигнато средно образование от родителите, се регистрират в направленията „Материали и материалознание“ (65%), „Социални дейности“ (61%) и „Педагогика“ (57%). На второ място се нарежда направлението „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ с 56%, като това също е направление с най-голям брой студенти, идващи от семейства с достигнато основно образование на родителите – около 13%. Най-малък брой студенти от първо поколение имат в професионални направления като „Стоматология“ и „Биотехнологии“ (13%), „Математика“ (15%), „Медицина“ и „Театрално и филмово изкуство“ (17%).
Дялът на студентите от първо поколение е показател за достъпността и за включващата природа на висшето образование.
Студентите от първи курс в направленията „Медицина“ (5,73), „Фармация“ и „Стоматология“ (5,69) и „Математика“ (5,59) имат най-висок успех от завършено средно образование.
С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението „Материали и материалознание“ (4,42). Средният успех от завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през предходната година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 година насам.
Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 година са: „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ – 54.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – с 18 988, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – с 15 801, и от УНСС – с 15 671 студенти.
В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 42 акредитирани висши училища.
В частни висши училища учат близо 12% от студентите в страната, като дялът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – 70%, „Изобразително изкуство“ – 45%, „Теория на изкуствата“- 43% и „Администрация и управление“ – 41%.
За последното десетилетие дялът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до близо 9% от действащите студенти през 2024 година.
Дялът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още четири професионални направления чуждестранните студенти са над 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).
В общите класации по професионални направления на рейтинговата система за 2024 година СУ „Св. Климент Охридски“ се нарежда на първо място в 22 професионални направления от общо 29, в които участва в класациите.
Техническият университет в София се нарежда на първо място в шест професионални направления от общо 11, в които участва в класациите.
М
