Вече шест съдебни състава отказват да пуснат на свобода кмета на Варна Благомир Коцев. Всички останали обвиняеми по делото обаче излязоха от ареста. Все по-видимо става, че съдът игнорира проблемите по делото, а изискването мерките за неотклонение да се гледат от случайно избрани съдии се нарушава.
Може ли обвиняем да бъде задържан в ареста месеци наред по подозрение, че е искал подкуп, когато нито един свидетел не е видял той да иска подкуп?
Формално законът предвижа гаранции, че всяко задържане е обосновано и подкрепно от проверени доказателства, за да не се превърне в злоупотреба с правото. На практика обаче в случая с кмета на Варна Благомир Коцев виждаме точно това.
Този извод не идва само от неговата защита, съпартийците му и медиите, а от самия съд. Преди ден шести пореден съдебен състав остави в ареста Коцев, но за първи път един съдиите изрази особено мнение. Според него по това дело вече е налице именно „злоупотреба с право“, а кметът трябва да бъде на свобода. Но той не е.
Задържането на Коцев ще продължи неясно докога на фона на серия необясними от гледна точка на закона обстоятелства:
- липсват показания на очевидец, които да го уличават в искане на подкуп;
- прокуратурата разпитва свидетели, които нямат общо с обвинението, но не разследва дали ключов свидетел е притискан;
- съдът игнорира факта, че основните показания по делото са противоречиви и дори са частично опровергани;
- прокуратурата пренебрегва задължението си да събира и оневиняващи доказателства, а съдът не вижда проблем в това;
- нееднократно е нарушено законовото изискване за случаен подбор на съдиите, които разглеждат мерките за неотклонение.
Коцев е обвинен заедно с варненските общински съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов, както и с Ивайло Маринов, за участие в организирана престъпна група с цел искане на подкупи.
Преди седмица Кателиев и Стефанов бяха освободени под домашен арест със съгласието на прокуратурата, въпреки че именно те са посочени от свидетели, че са искали подкупи, а не лично Коцев.
Прокуратурата твърди, че това е ставало със знанието на кмета, но няма доказателства той лично да е отправял подобно искане. Маринов пръв беше освободен, като съдът прие, че за него няма никакви уличаващи данни.
Какво премълчаваше съдът досега
В четвъртък Коцев за пореден път беше оставен в ареста от Софийския апелативен съд (САС). Както и предишните пет съдебни състава, разгледали мярката му, съдите Красимира Костова и Нина Кузманова приеха, че все още има обосновано предположение, че кметът е искал подкуп и е участвал в организирана престъпна група. Освен това има опасност да извърши престъпление, ако излезе на свобода.
Техният колега Андрей Ангелов обаче изрази противоположно мнение. Според него обоснованото предположение за евентуана престъпна дейност на Коцев е разколебано до такава степен, че той би следвало да бъде освободен с най-леката мярка за неотклонение – „подписка“.
Третият член на състава посочи още, че прокуратурата злоупотребява с правото, като отказва да разпита лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. Това е партията, издигнала Коцев за кметския пост. Прокуратурата твърди, че в предполагаемата престъпна група е участвал неустановен депутат. В материалите по делото се споменава именно Василев, но той нито е разпитан, нито е обвинен.
Въпреки отказа на прокуратурата да положи поне минимални усилия да потвърди или отхвърли участието на депутата, самото му споменаване прати делото за разглеждане в София. Ако в обвиненията не се споменаваше лице с имунитет, компетентни щяха да бъдат прокуратурата и съдът във Варна.
Фактът, че вече 11 месеца, откакто е образувано разследването, не е ияснено дали има или няма депутат в предполагамета корупционна схема, дава основание на защитата да твърди, че делото незаконно се гледа в София. Това възраждение досега се отхвърляше от съда, но съдия Ангелов потвърди, че то е основателно.
За разлика от всички свои колеги, произнасяли се досега по казуса, той посочи още, че обоснованото предположение за вината на Коцев е разколебано, тъй като прокуратурата не надгражда доказателствата.
Съдия Ангелов отбеляза, че основната свидетелка Пламен Димитрова има интерес да даде показания срещу кмета, тъй като не е спечелила обществена поръчка. Освен това нейни твърдения се оборват от бившя зам.-кмет Диан Иванов. Първоначално той свидетелства срещу Коцев, но после оттегли показанията си и декларира, че те са били дадени под натиска на антикорупциионната комисия.
„Необходимо е в досъдебното проиводство обвинението да бъде надграждано, а в случая не е така. Основните доказателства са разколебани, поради което считам, че интензитетът на обоснованото предположение не е в степен да обуслови продължаване на задържането“, мотивира се магистратът, цитиран от „Лекс“.
Тъй като Ангелов се явява малцинство в съдебния състав, Коцев беше оставен в ареста, но САС поне записа в определението си, че прокуратурата трябва най-накрая да разпита депутата Василев.
Какво твърди основната свидетелка
Първото обвинение на Коцев гласи, че заедно с Кателиев, Стефанов, Маринов и „неустановен депутат“ са участвали в организирана престъпна група, която е действала между месец юли 2024 г. и 19 ноември 2024 г. Прокуратурата е записала, че групата е имала за цел да иска, да получава и дори да дава подкупи.
Второто обвинение е за това, че заедно с Кателиев, Стефанов и „други неустановени лица“ на „неустановена дата“ през месец август 2024 г. са поискали подкуп в размер на 15% от стойността на конкретна обществена поръчка, обявена от Община Варна. Такъв подкуп обаче нито е даден, нито е получен от някого.
Обвинителната теза се базира основно на разказите на Пламенка Димитрова, която редовно е печелила поръчки за обществено хранене, докато морският град е управляван от ГЕРБ. След избора на Коцев обаче нейна оферта е отклонена. Тя обжалва, но претенциите ѝ са отхвърлени от съда. Накрая Димитрова подава сигнал срещу кмета в антикорупционната комисия (КПК), която образува разследване през ноември 2024 г.
Димитрова е разпитана няколко пъти, като в нито един от тях не твърди, че Коцев лично ѝ е поискал подкуп. Това не се твърди и от никой от останалите свидетели.
В първия си разпит Димитрова твърди, че ѝ е поискан подкуп, за да спечели поръчката, но подкуп не е даден и офертата ѝ е отхвърлена. Втория път казва, че ѝ поискан подкуп, за да не бъде бизнесът ѝ изцяло изместен. Третия път вече твърди, че е трябвало да даде подкуп, за да получи съдействие в съда и все пак да спечели търга. В този разпит Димитрова посочва, че са ѝ поискани 10% от стойността на поръчката.
Междувременно общината избира друг изпълнител и свидетелката вече твърди, че са и поискани 15%. По думите увеличението се дължало на факта, че 5% е трябвало да стигнат до избрания изпълнител на поръчката. В последния си разпит Димитрова отново казва, че са и искани 15%, но 5-те процента се оказват за депутата Василев.
Всичко, което твърди свидетелката, се базира на нейни срещи с Кателиев, Стефанов и бившия зам.-кмет Иванов. Включително тя казва, че е получавала заплахи от двамата. Въпреки това Иванов не става обвиняем.
Въпреки че не е изрично позволена от закона, обичайна практика на прокуратурата е да използва заподозрени в престъпления като свидетели, ако те уличават по-важни за обвинението хора.
От кого идват останалите показания
Дори в първоначалните показания на Диан Иванов, преди той да ги оттегли, фигурират твърдения, които противоречат на сюжета, описван от Димитрова.
В тях той казва, че „г-н Коцев в един момент ми каза, че трябва да се отчисляват пари от обществените поръчки“, но декларира, че „нито съм искал, нито съм взимал“ подкуп от бизнесдамата.
Обоснованото предположение, че Коцев е извършил престъпление, според съда досега се подкрепяше и от показанията на Мария Атанасова. Това е главният счетоводител във фирмата на Димитрова, която преразказва как шефката ѝ е разказала, че Иванов и Стефанов са ѝ поискали подкуп.
Друг свидетел на обвинението е Траян Георгиев. Той има договор с казахстански инвеститор, който предвижда строеж на жилищна сграда в центъра на Варна. Тъй като парцелът, предвиден за проекта, е твърде малък, Георгиев отправя серия молби до общината да бъде изместен съседен булевард. Молбата му е отхвърлена нееднократно, включително от екипа на Коцев.
Георгиев твърди пред разследващите, че след среща в общината ръкододителката на канцеларията на кмета Антоанета Петрова му е поискала в коридора „60 бонбона“, за да бъде преместен булевардът. Защитата обаче представи пред съда декларации от останалите присъствали на въпросната среща, че Петрова изобщо не е напускала залата, както твърди Георгиев. Неговото твърдение не е проверено от прокуратурата чрез разпит на други свидетели.
Обвинението се опира и на показанията на Ивелин Иванов, строителен предприемач от Варна. Той казва, че служител на Коцев с малко име „Добри“ му е поискал подкуп, който свидетелят е дал. Защитата обаче представи списък на всички работещи в Община Варна и човек с такова име няма.
Друга свидетелка, споменавана досега и от прокуратурата, и от съда, за да мотивират ареста на Коцев, е Биляна Якова. Тя е бивша ръководителка на проекта „Интегриран градски транспорт на Варна“, уволнена от Коцев. Срещу нея дори има подаден сигнал в прокуратурата от кмета, по който разследващите се произнасят, че няма данни за престъпление, но има данни за административни нарушения.
По делото беше разпитан и свидетел с тайна самоличност, която впоследствие беше осветена от близкия до управляващите и прокуратурата таблоиден сайт „Пик“ с името Олег Неврозов. Става въпрос за строителен предприемач, който твърди, че Стефанов му е искал подкупи от по 20 000 лв., за да му бъдат придвижвани разрешителни по проекти. Впоследствие лице с името Неврозов отрече публично да е давало показания по делото.
С изключение на Димитрова, счетоводителката ѝ Атанасова и бившия зам.-кмет Иванов, никой от другите свидетели на коментира нищо, свързано с формулираните по делото прокурорски обвинения. Напротив, останалите разпитани разказват съвсем различни сюжети, за които изобщо няма повдигнати обвинения.
Именно заради това САС прие миналата седмица, че разследването се води хаотично и прави впечатление, че то няма ясна структура и цел, която следва. Това беше посочено в определението, с което общинските съветници Стефанов и Кателиев бяха пуснати под домашен арест.
Как се прави (не)случаен избор на съдия
На фона на нерешения спор за подсъдността по делото, както и на всички явни противоречия и несвързани с обвиненията разнопосочни показания, особено внимание привлича фактът, че някои от произнеслите се по казуса съдии не бяха избрани случайно. Случайният подбор е изрично изискване на Закона за съдебната власт, но в случая този принцип беше заобиколен няколко пъти.
Става въпрос за разпределения на съдии, извършени еднолично от зам.-председателя на Софийския апелативен съд Александър Желязков, който също веднъж разгледа мярката на Коцев.
Съдия Желязков имаше такава намеса и по друго дело, определяно от опозицията като политическо – срещу бившия зам.-кмет на София Никола Барбутов, също обвинен за корупция. По това дело въпросният съдия се появява два пъти. И Барбутов, и Коцев са кадри на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).
Желязков беше председател на състава на САС, който остави Коцев за постоянно в ареста на 18 юли. Другите двама съдии бяха Атанаска Китипова и Десислав Любомиров.
Два месеца по-късно съдът отново гледаше мярката на варненския кмет и същият съдебен състав отново се падна на втора инстанция. Тогава обаче тримата съдии си направиха самоотвод заради публичните съмнения в работата на съда.
На тяхно място беше избран състав, председателстван от бившия ръководител на Апелативния спецсъд Георги Ушев, който също си направи самоотвод заради обществения отзвук от делото.
Накрая мярката на Коцев беше разгледана от апелативните съдии Стефан Илиев, Венелин Иванов и Маргаритка Шербанова. Защитата на кмета поиска отводите на първите двама, като за Илиев отбеляза, че е определен еднолично от съдия Желязков, което противоречи на принципа за случаен подбор.
„Определен съм със заповед и протокол, подписан от зам.-председателя на съда, на който е възложено от общото събрание да определя съдиите-докладчици в производствата по чл. 64 и чл. 65 от НПК и този начин на процедиране е приет на общо събрание на съда“, отговори съдия Илиев и отказа да си направи отвод.
Така се оказа, че от три разглеждания на мярката на Коцев във САС, два пъти съдия Желязков или лично е участвал в заседанието, или еднолично е определил съдията-докладчик, който чете определението накрая.
По делото срещу Барбутов намесата на Желязков е дори по-осезаема. Досега мярката на бившия зам.-кмет на София е разглеждана два пъти от Софийския апелативен съд – и двата пъти Желязков е председател на състава.
Първият път е на 4 юли, когато Желязков определя сам себе си за председател на състава с членове Веселина Вълева и Нина Кузманова. Това се налага след отвод на Красимира Костова, поискан от защитата. Вторият път е на 18 септември, когато Желязков председателства заседание на обичайния си състав.
Във всеки от тези случаи, без изключение, Софийският апелативен съд приема, че обоснованото предположение за извършено престъпление на обвиняемите не е разколебано и е налице опасност те да извършат престъпление, ако излязат на свобода.
В случая на Коцев тази опасност се извлича от факта, че формално той все още е кмет и би могъл да повлияе на свидетели. Барбутов обаче подаде оставка, но въпреки че вече не заема никакъв пост в Столичната община, въпросните апелативни съдии всеки път приемаха, че и за него има опасност да извърши престъпление. Едва преди ден Софийският градски съд реши да го пусне под домашен арест.
Повтарянето на едни и същи съдии и съдебни състави при разглеждането на мерките за неотклонение на Коцев и Барбутов буди съмнения заради факта, че в Наказателната колегия на САС правораздават общо 33-ма съдии. Тоест, шансът едни и същи дела все да се падат на едни и същи съдии напълно случайно не е голям.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
