Очаква се днес бившият президент на Франция Никола Саркози да влезе в парижкия затвор „Санте“, за да започне да излежава присъдата си за по делото за неправомерно финансиране от Либия на предизборната си кампания, предаде ДПА.
В „Санте“ има сектор за затворници, които са поставени под специална защита, защото, например, са публично известни личности.
На 24 септември 2025 г., седемдесетгодишният Саркози, който беше президент на Франция между 2007 и 2012 г., бе признат за виновен в престъпна конспирация заради опитите на негови близки сътрудници да набавят средства за успешната му предизборна кампания през 2007 г. от Либия по време на управлението на покойния диктатор Муамар Кадафи.
Парижкият наказателен съд го оправда по други обвинения – в подкуп, незаконно финансиране на кампания и облагодетелстване от присвояване на публични средства.
Съдът разпореди присъдата да влезе в сила от днес, въпреки че защитата на бившия президент обжалва. Саркози винаги е отричал категорично обвиненията.
Поради възрастта си той има право да подаде молба за условно освобождаване веднага след влизането си в затвора. Това важи за затворници във Франция, които са на 70 и повече години.
Аферата „Либия“
Името на френския президент Никола Саркози (2007 – 2012) влезе в световния обмен с аферата „Либия“ – дело, по което той беше обвинен в корупционни практики и което се проточи няколко години.
Никола Саркози бе президент на Франция в периода 16 май 2007 г. – 15 май 2012 г. Избран на изборите през май 2007 г. като десен политик с амбиция за икономически реформи и стабилизиране на позициите на Франция в международната арена, Саркози се прочу и с визитата си в Либия през декември 2007 г.
Той бе първият западен лидер, който прие тогавашния либийски диктатор Муамар Кадафи с официална държавна визита след дълги години на дипломатическа изолация на режима заради терористични актове и нарушения на човешките права.
В основата на обвиненията срещу Саркози стои твърдението, че либийският режим на Кадафи е предоставил незаконно финансиране на президентската кампания на Саркози през 2007 г. чрез посредници, които доставяли големи парични суми и куфари с пари до министерски сгради в Париж.
Това послужи като база на обвиненията в криминален заговор и корупция, като в замяна на парите се очаквали дипломатически, правни и бизнес услуги, включително подобряване на международния имидж на Либия.
Процесът, познат като „Либийска афера“, започна официално в съд в Париж в началото на 2025 г. и продължи около три месеца.
Сред ключовите личности, обвинени заедно със Саркози, са бившият му началник на кабинета Клод Геан и бившият вътрешен министър Брис Ортефьо. Един от важните свидетели бе бившият френски посланик в Либия Жан-Люк Сибиуд, който разказа за срещата между Саркози и Кадафи в голяма палатка в Либия, което прокурорите считат за началото на споразумението между двамата.
Обвинителният акт е с внушителна дължина – 557 страници – и документира серия от срещи, пътувания до Либия, подозрителни финансови операции и предполагаеми куфари с пари. Съдебният процес протече с изслушване на множество свидетели и защитата на Саркози, която категорично отрича всички обвинения и твърди, че няма конкретни доказателства за незаконни плащания.
Самият Саркози описа тези твърдения като „заговор“ срещу него, като дори заяви, че Кадафи се е опитал да му отмъсти заради неговата роля в международната коалиция, която доведе до свалянето на либийския лидер през 2011 г.
Това решение бележи първия случай, в който бивш президент на Франция получава ефективна присъда за престъпление, свързано с корупция и търговия с влияние. Досега подобен случай не е имало в историята на френската политика.
Вътрешнополитически постижения и провали.
Саркози наложи редица икономически реформи с либерален „лесе-фер“ подход, насърчаващ приватизацията и намаляване на данъците. Опита се да реформира социалната система, но пенсионната му реформа предизвика широка обществена съпротива и стачки.
В мандата на Саркози бяха подсилени мерките за бора с престъпността, каквато той поведе още като вътрешен министър, преди да поеме президентския пост.
Той стана популярен със своя енергичен стил, но и сък слухове около начина му на живот и скандали с хора от близкото му обкръжение.
Вътрешната му популярност постепенно намаля, особено след световната финансова криза през 2008 г. и поради засиленото социално напрежение.
На външнополитическия фронт Саркози върна Франция във военните структури на НАТО, след като тя излезе от Алианса през 1966 г. в мандата на президента Шарл дьо Гол. Аргументите тогава са, че военното командване, доминирано от САЩ, може да постави страната в подчинена позиция и рискува да бъде въвлечена във военни конфликти.
В мандата и Саркози прилагаше проатлантическа и проактивна външна политика и беше особено близък с администрацията на Джордж Буш-младши, а и по-късно Обама.
Той изигра важна роля в международните срещи като Г-8 и Г-20, а също в посреднически мисии за решаване на регионални конфликти като в Грузия.
Министър-председателна Франция по време на мандата на Саркози бе Франсоа Фийон (2007–2012). Той подкрепяше икономическите политики на президента и ръководеше правителството през критичния период на световната финансова криза.
Никола Саркози стои като силна и динамична фигура във френската политика, която остави сериозен отпечатък с реформите и външнополитическите промени. Въпреки това, неговият мандат беше белязан и от противоречия, социални вълнения, както и съдебните процеси след края му, най-известният от които е делото за корупция и незаконно финансиране от Либия.
Това обяснява образа му като една от най-колоритните и противоречиви политически личности във Франция през XXI век.
Политическо отмъщение
Случаят със Саркози напомня за падението на бившия негов съюзник и конкурент Доминик Строс-Кан. Той беше видна фигура във френската политика, бивш финансов министър и директор на Международния валутен фонд, който обаче изпадна в немилост през 2011 г., след като беше обвинен в сексуално насилие. В крайна сметка обвиненията бяха оттеглени, но по-късно Строс-Кан отново се оказа въвлечен в правни проблеми и беше обвинен в организиране на секс партита със секс работнички.
След ареста му през 2011 г. Строс-Кан подаде оставка като директор на МВФ. Той беше смятан за потенциален кандидат за президент на Франция, но скандалите унищожиха политическите му амбиции.
Сравнявайки случаите на Саркози и Строс-Кан, се вижда, че и двамата са били високо издигнати политически фигури, чиито кариери внезапно са претърпели сериозен обрат. Докато при Строс-Кан немилостта идва предимно от скандали със сексуален характер, при Саркози съдебният процес е свързан с обвинения за корупция и незаконно финансиране на предизборна кампания. И в двата случая последствията са унищожителни за политическите им амбиции – Строс-Кан губи възможността за президентска кандидатура, а Саркози става първият бивш френски президент, който влиза в затвора.
Дали тези падения са резултат на политическо отмъщение? Високият обществен и политически профил двамата лидери ги прави особено уязвими към правни и медийни атаки, което създава впечатлението за „политическа наказателна машина“ при всяка по-голяма грешка или обвинение. Техните случаи илюстрират колко крехка е позицията на властимащите и колко силно личните и професионални скандали могат да оформят политическата история.
