Начало Анализ Словакия не си извади поука от дългата история на сериозни престъпления в...

Словакия не си извади поука от дългата история на сериозни престъпления в политиката

89
Роберт Фицо
Снимка: БТА

Застрашаващи живота огнестрелни рани в гърдите и корема, продължила часове наред спешна операция с несигурен край и предстоящо възстановяване, което ще отнеме месеци – премиерът на Словакия Роберт Фицо очевидно е оцелял на косъм от покушението срещу него, извършено в сряда, 15 май 2024. От десетилетия не е имало толкова сериозно нападение срещу правителствен ръководител на европейска държава. Шокът е голям, особено в самата Словакия, но и в други страни. Опитът за покушение срещу Фицо е тъжната кулминация на нарастващото насилие срещу политици в много европейски страни.

В петмилионна Словакия, която е дълбоко разделена политически и където тонът между партиите е изключително груб и жесток, почти всички опоненти и противници на Фицо заклеймиха нападението срещу него. Основната опозиционна партия дори отмени протестите срещу планираната от правителството на Фицо реорганизацията на общественото радио и телевизия. Президентката Зузана Чапутова, която самата е обект на многобройни клеветнически кампании, призова политическия елит и обществеността в страната да обърнат гръб на атмосферата на омраза и вербално насилие.

Мотивите на извършителя и обстоятелствата около това престъпление все още не са изяснени, но изглежда, че става дума за самотен извършител. 71-годишният Юрай Ц. от малкия югозападен словашки град Левице е работил в охранителна фирма и, според съобщения в словашките медии, безуспешно е преследвал кариера на писател и поет. Членувал е в дясно писателско сдружение и в миналото е публикувал в социалните медии материали, насочени срещу мигрантите и ромите. В същото време очевидно е бил и противник на дясната националистическа правителствена коалиция под ръководството на министър-председателя Роберт Фицо. Наблюдателите характеризират нападателя като очевидно разочарован и политически объркан човек.

Епохата Мечиар: престъпност и мафиотски убийства

Нищо не подсказваше, че премиерът Роберт Фицо може да стане мишена на такова престъпление. Но нападението е част от дългата история на сериозни актове на насилие в политиката и организираната престъпност в Словакия, а до известна степен и част от една политическата култура, характеризираща се с дълбоки разделения. Словакия така и не си извади необходимите поуки от това свое тъмно минало.

След мирното разпадане на Чехословакия и обявяването на независимост през 1993 година, страната под ръководството на министър-председателя Владимир Мечиар години наред се намираше на кръстопът между автократичен режим, тясно свързан с организираната престъпност, и развитие, основано на принципите на правовата държава. Този период се характеризира с икономически и приватизационни престъпления, брутални мафиотски убийства и многобройни нападения срещу критици на системата на Мечиар. Борбата за власт между министър-председателя Мечиар и тогавашния президент Михал Ковач достигна кулминацията си през 1995, когато словашките тайни служби отвлякоха сина на президента. Твърди се, че зад тази афера стои лично премиерът Мечиар, но тя така и не беше разкрита заради амнистията, която самият той обяви.

Убийството на Ян Куцияк

Присъединяването на Словакия към ЕС през 2004 даде надежди. Това беше и времето, когато започна голямата политическа кариера на Роберт Фицо в Словакия. Юристът Фицо се прочу като социалдемократ и борец срещу корупцията и ширещия се неолиберализъм. След като през 2006 беше избран за първи път за министър-председател, се появиха слухове, че и той е замесен в корупционни скандали, включително в аферата „Горила“ – най-големия корупционен скандал в Словакия след края на комунизма, в който ставаше дума за влиянието на съмнителни бизнесмени върху словашката политика.

Най-ниската точка в управлението на Фицо е поръчковото убийство на журналиста Ян Куцияк и годеницата му Мартина Кушнирова през февруари 2018. Куциак, който осветляваше отношенията между политиката и организираната престъпност в Словакия, беше разкрил връзки между италианската мафия и словашкото правителство – чрез съветничка и предполагаема любовница на Фицо, заради което правителството на Фицо трябваше да подаде оставка. Човекът, за когото се твърдеше, че е поръчал убийството, бизнесменът Мариан Кочнер, също е поддържал тесни връзки с членове на правителството и висши служители в държавния апарат. Като цяло по онова време Словакия изглеждаше като истинска мафиотска държава.

Липса на мащабни реформи

След ерата Фицо през 2019 за президент бе избрана адвокатката и активистка за борба с корупцията Зузана Чапутова, а през следващата година на власт дойде либерално-консервативна реформаторска коалиция. Надеждите на словашкото общество за мащабна и трайна промяна обаче в крайна сметка не се оправдаха и миналата година коалицията за реформи се разпадна поради продължаващи спорове. Фицо се върна на власт след предсрочни избори през септември 2023. Оттогава насам той и неговото правителство се опитват да овладеят независимите медии и съдебната система, включително като спират наказателни производства за корупция.

Преди много години Фицо се превърна от социалдемократ в десен националист. Фицо обича да ругае Европейския съюз, либерализма, „ЛГБТ+ идеологията“ и предполагаемите врагове на „традиционните ценности“. Той застъпва проруски и антиукраински позиции, всички негови опоненти за него са „предатели“, а критичните журналисти нарича „хиени“, „идиоти“ или „антисловашки проститутки“. По този начин самият Фицо има решаващ принос за климата, който ужасената президентка Чапутова характеризира в речта си в сряда (15 май 2020) по следния начин: „Омразната реторика, на която сме свидетели, води до омразни деяния“. И добави: „Моля, нека спрем това!“

Надали Чапутова ще бъде чута. В първоначалните реакции след покушението срещу Роберт Фицо членовете на правителството и партийните му колеги обвиниха опозиционните партии и журналистите, които не са лоялни на правителството, че стоят в основата на престъплението. Това може да е знак, че коалицията – и по-специално партията на Фицо – ще използват нападението като повод да предприемат още по-строги мерки срещу критиците.

Един от тези, които сега се нахвърлят срещу независимите журналисти, е словашкият министър на отбраната Роберт Калиняк. А той има и личен повод за това: независимите медии в Словакия разкриха предполагаемото му участие в държавно отвличане преди години. Става въпрос за отвличането на виетнамски бизнесмен от Берлин през Братислава обратно във Виетнам. Твърди се, че в качеството си на министър на вътрешните работи Калиняк е гарантирал, че през юли 2017 Трин Ксуан Тан, който преди това е бил отвлечен от Берлин, ще бъде докаран във Виетнам с фалшиви документи със словашки правителствен самолет. Калиняк отдавна е приятел на Виетнам – при посещението му през 2017 той договори сътрудничество между словашки и виетнамски дружества в сектора на сигурността и отбраната.

*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ