Докато дебатът за сигурността обикновено се води около армии, оръжия и съюзи, един от най-сериозните рискове за България остава далеч по-малко видим – обществените нагласи. Последният доклад на GLOBSEC за страната показва, че конспиративното мислене и недоверието към институциите не са маргинално явление, а структурен проблем с потенциални последици за националната сигурност.
България в индекса на GLOBSEC: уязвимост към чуждо влияние
Докладът Public Attitudes and Security Perceptions in Bulgaria: Resilience and Vulnerabilities in 2025, част от серията GLOBSEC Trends, поставя България сред държавите в ЕС с по-висока податливост на чуждестранно влияние, особено в информационната сфера. Това се потвърждава и от GLOBSEC Vulnerability Index, който измерва устойчивостта на обществата чрез фактори като доверие в институциите, медийна среда, възприятия за заплахи и склонност към конспиративно мислене.
Сред най-разпространените конспиративни наративи, регистрирани в изследването, са убежденията, че „скрити елити“ управляват света, че медиите умишлено манипулират общественото мнение и че ключови международни събития – включително войната в Украйна – са резултат от заговори на Запада.
Подобни възприятия често вървят ръка за ръка със скептицизъм към ЕС и НАТО и с отказ Русия да бъде възприемана като реална заплаха, въпреки пълномащабната война в Украйна. Тези нагласи не се ограничават до периферията на обществото. Данните показват, че те присъстват в различни възрастови и социални групи и се подсилват от продължителната политическа нестабилност и ниското доверие в държавните институции.
Когато конспирациите се превръщат в проблем за сигурността
На пръв поглед конспиративните теории изглеждат като културен или психологически феномен. От гледна точка на сигурността обаче те представляват сериозна стратегическа уязвимост. Когато големи групи от населението вярват, че демократичните институции са нелегитимни или контролирани отвън, това подкопава обществената подкрепа за ключови политики – от отбраната и санкциите до енергийната независимост и международната солидарност.
Докладът на GLOBSEC ясно показва, че подобни нагласи създават благоприятна среда за хибридно влияние, при което външни актьори не е необходимо да използват пряка принуда. Достатъчно е да подсилят вече съществуващи съмнения, страхове и недоверие.
В този смисъл конспиративното мислене се превръща в фактор, който ограничава способността на държавата да взема и защитава стратегически решения.
Паралелът със САЩ и феномена „Тръмп“
Интересен е паралелът между част от нагласите в България и тези сред американското общество, симпатизиращо на Доналд Тръмп. И в двата случая се наблюдават дълбоко недоверие към институциите, разпространение на теории за „дълбоката държава“ и силна поляризация.
В САЩ тези нагласи доведоха до оспорване на изборни резултати и трайно разделение на обществото.
Разликата е съществена. Американската демокрация разполага със сравнително устойчиви институции и механизми за самокорекция, макар и поставени под въпрос през последните месеци.
В България подобни нагласи се развиват в много по-крехка институционална среда. Това прави ефекта им потенциално по-опасен – не просто като източник на политическа радикализация, а като фактор за стратегическа парализа.
Какво следва: сценарии за развитието на страната
Макар докладът на GLOBSEC да не предлага директни прогнози, очертаните тенденции позволяват да се разграничат няколко вероятни сценария.
При запазване на сегашното статукво България ще остане формално част от ЕС и НАТО, но с ограничена вътрешна устойчивост и колеблива обществена подкрепа за ключови решения.
По-негативен сценарий включва задълбочаване на поляризацията и увеличаване на външното влияние, което би отслабило позициите на страната в рамките на съюзите ѝ.
Съществува и по-позитивна перспектива – укрепване на институциите, активна борба с дезинформацията и целенасочени политики за медийна грамотност и стратегическа комуникация. В този случай конспиративните нагласи няма да изчезнат, но ще загубят централната си роля в обществения дебат.
Изводът от анализа на GLOBSEC е ясен: най-сериозната уязвимост на България не е военна, а обществена. Конспиративното мислене, недоверието и поляризацията подкопават основите на демократичната устойчивост и превръщат страната в по-лесна мишена за външно влияние.
Въпросът вече не е само какви съюзи избира България, а дали обществото ѝ е достатъчно устойчиво, за да поддържа този избор в дългосрочен план.
