Начало Новини Скритият свят на японските "снекбарове" се отваря за туристи

Скритият свят на японските "снекбарове" се отваря за туристи

54
Скритият свят на японските "снекбарове" се отваря за туристи

На токийска улица, осеяна с неонови надписи, в горната част на тясно стълбище, леко непривлекателна врата води към „снекбар“ – място, което е високо ценено от местните жители, но почти невидимо за туристите, поне до този момент, разказва Франс прес. 

Тези удобни барове с лек ретро привкус, често скрити по етажите на жилищата, обикновено се управляват от жена назовавана „маман“, която разговаря с клиентите, сервирайки им напитки, фъстъци, сушени калмари и други малки хапки.

Снаксовете са неизменна част от японския нощен живот, като дискретният им и потаен характер може да изплаши тези, които не говорят езика на страната.

Именно заради тях една агенция реши да предложи посещения с екскурзовод на снекбарове като „Курияко“ в токийския квартал Шимбаши.

Във вътрешността приглушени светлини се отразяват върху плочки от червен фаянс, осветявайки плакат в стил ар деко, докато американско семейство пее хитовете Hey Jude, Take Me Home и Country Roads.

Нора, която преди е живяла в Япония, обясни пред АФП, че е резервирала посещение в снекбар за родителите, сестра си, леля и чичо си, след като е разбрала за съществуването им в „Инстаграм“ (Instagram).

„Виждала съм табелите за „снекбарове“, но не знаех нито как да вляза, нито какво трябва да направя“, обяснява 30-годишната жена, която вече живее в Сан Франциско.

„Семейството ми не идва често в Япония, това е отлична възможност да се запознаят истински с културата на баровете по „весел и интимен начин“, добави тя.

Екскурзоводката от агенция „Снак Йокочо“ (Snack Yokocho) обяснява на групата как да поръча на японски уиски и сливово вино „умешу“ и как да кажат „наздраве“ („канапи“).

Облечена в елегантно кимоно в бледорозово и с традиционен кок „маман“ Кури Аваджи, която работи зад бара в „Курияко“, придружава клиентите, които заедно пеят караоке. Според „Снак Йокочо“ (Snack Yokocho) Япония има около 100 000 снекбарове. Въпреки че повечето от тях са управлявани от жени, има и такива, ръководени от мъже.

Макар и атмосферата в тях да не предразполага толкова към срещи, колкото в традиционните барове и акцентът да е върху приятелските разговори, то снекбаровете все още са исторически свързани с „кварталите на червените фенери“ в Япония.

След Втората световна война много жени са започнали да предлагат секс услуги, за да оцелеят, но по времето на Олимпийските игри през 1964 г. са въведени закони срещу проституцията, казва Маюко Игараши, представителка на „Снак Йокочо“.

За да печелят пари, те са „поставяли обикновена дървена кутия на улицата и започнали да сервират напитки и закуски там“, откъдето идва и името на тези заведения.

Много от тях са били разведени и са отглеждали децата си сами, оттук и прозвището „маман“, според г-жа Игараши. „Беше им трудно да работят през деня, така че щом децата си легнеха, те заставаха зад гишето“, обяснява тя.

Според нея през 50-те и 60-те години на миналия век в Япония е имало 200 000 снекбарове, но броят им е намалял, когато собственичките са се пенсионирали или са продали бизнеса си.

С оглед на рекордния брой туристи, посещаващи Япония, интересът към обиколките по снекбаровете нараства.

В допълнение към класическите барове като „Курияко“ компанията управлява и тематични снекбарове, един от които е специализиран в голфа.

Компанията понякога организира и турове с екскурзовод за японци, които искат да се запознаят с културата на снекбаровете, но се колебаят да прекрачат вратите им.

През годините клиентелата на баровете е била преди всичко от мъже, според Игараши. Но с все по-големия брой жени, които работят, снекбаровете са се превърнали в „място, в което могат да релаксират или да споделят проблемите си с „маман“.

Хората вече имат навика да си общуват социалните мрежи, но след тежък ден нищо не е по-ценно от комуникацията лице в лице, според нея.

„В един снекбар хората могат да се гледат в очите и бързо да се опознаят, дори преди това да са били напълно непознати“, отбелязва тя.