Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
По идея на акад. Тодор Павлов, председател на Българската академия на науките (1947 – 1962), на Симеон Радев е възложено (чрез договори) да напише спомени за събития, в които той е пряк участник, а това са едни от най-важните и съдбовни моменти в новата българска история. Така от края на 1940-те години Симеон Радев започва едно мащабно дело – да остави за поколенията не само спомени за събития, на които той е пряк свидетел, но и галерия от образи на значими личности от българската история. Така започва следващия голям период в творчеството на писателя мемоарист.
Изпълнението на този замисъл е нелека и отговорна работа, която е свързана с преглеждането на много документи, работа в библиотеки, четенето на книги за един вече възрастен човек, чието зрение отслабва. И тук на помощ се най-близките му хора. Безрезервно преданата му спътница в живота Бистра Винарова, която му чете и преписва текстовете, както и разбира се техния син Траян Радев, който ще намери своята мисия в живота да съхрани направеното от двамата забележителни негови родители.
Така неговият дом, неговият кабинет се превръщат в една творческа работилница. В нея са голямата фигура на Симеон Радев, съпричастната съпруга и творец Бистра Винарова и младият и изпълнен с ентусиазъм и стремеж към знания и творчество Траян Радев.
През годините начинът на работа на Симеон Радев се променя. Известен със своята педантичност и дисциплина при писане (за да завърши Строителите всеки ден пише по няколко часа на ден), след 1950 г. с отслабване на зрението и физическата умора, понякога прекъсва творческия процес (по съветите но лекарите), в един момент той диктува, а пише неговият син Траян или съпругата му Бистра. И въпреки това в свои писма той е споделял че пише по два часа всеки ден, когато е възможно (справките по библиотеките прави Траян Радев, а Бистра Винарова превежда за неговите изследвания от английски, френски и немски език). Когато всичко е готово той диктува на секретарката (да сътрудничи за изпълнението на замисленото по план, от БАН е назначена Невена Крапчева, дъщеря на Данаил Крапчев). Симеон Радев отбелязва, че това творческо занимание поддържа у него едно духовно задоволство, защото смята, че неговата работа ще бъде полезна за българския народ.
Някои от рецензентите на предадените в БАН спомени, както и съвременни автори, намират спомените за политическите събития в „Лица и събития от моето време“ за своеобразно продължение на „Строителите“. Разказът за политическите събития започва с външната политика на правителството на Константин Стоилов (1894 – 1899), във втория том, а първият съдържа най-ранните спомени на Симеон Радев от Македония и Цариград, за пристигането в София (1898) и срещите с македонските кръгове и студентските години в Женева.
В спомените дейността на Симеон Радев като журналист, деец на освободителното движение на македонските българи, с мисиите му в Европа и дипломат с участие в преговори, е на фона на политическите събития в България и на Балканите, европейската политика и дипломация, развитието на македонския въпрос. Шестата, последна, книга от спомените е озаглавена „От Букурещкия мир до Солунското примирие“, но достига до 1914 г.
В архива на семейство Радеви, наред с ръкописите на отделните томове и раздели на спомените, има бележки по определени теми и извлечения от документи, записки от разговори с непосредствени участници в събития; бележки от исторически изследвания и документални издания, преписи на части от дневници на народното събрание и дипломатически документи.
Симеон Радев не успява да завърши, както е замислен, и да издаде този голям и многопластов ръкопис. Работата по него е продължителна, някои от частите му са като отделни произведения, имат своя завършек, други са по-схематични, сякаш е предстояло тяхното допълнение. От кореспонденцията с ръководството на БАН става ясно, че част от мемоарите му е трябвало да бъдат издадени, за което е било необходимо и предпечатната им подготовка – напр. спомените за „Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир 1913 г.“ (договор от 1950), „От Балканската война до Солунското примирие“ ( договор от 1960).
Получил импулс за работа във връзка с договорите му с БАН, подкрепен и насърчаван от големи имена в българската историография и литература като проф. Петър Динеков, проф. Кръстю Миятев, акад. Иван Снегаров, младия историк Николай Тодоров и др., Симеон Радев подновява заниманията си с допълване на издирените документи за замисления трети том на Строителите на съвременна България.
Вниманието му е насочено към „Произходът на съвременна България“, замислен като увод към Строителите на съвременна България, както и към „Дипломатическа история на Освобождението на България“.
Кореспонденцията му с Тодор Павлов, Архивния институт на БАН от края на 1940-те, разкрива темите на набелязаните за издаване трудове – за Иван Вазов и за Освобождението на България. Писма до председателя на Комитета за изкуство и култура от 1950 г. бележат като проекти за книги темите за българската дипломация и политиката на Англия и Австрия по време на българската криза през 1886–1887 г.
Писма, разменени с редакцията на сп. „Исторически преглед“ от средата на 1950-те отразяват намерения за публикуване негови статии в списанието.
Ще изминат години, докато цялото книжовно богатство, създадено от един от най-значимите български историци и литературни критици, ще стане достъпно за тези, за които е предназначено – българските читатели.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
