На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.
Виена е важен град в живото на Бистра Винарова. В този град семейството се премества да живее в първите години на XX век заради лечението на нейния баща генерал Върбан Винаров. За съжаление, именно в този град твърде рано тя го губи.
Архивите пазят кореспонденция между нея е майка ѝ Елиза Винарова, свързана с тежкия семеен момент.
Виена е градът, където Бистра Винарова специализира графика, където се сприятелява и сближава със свои сродни души, а връзката ще продължи през целия им живот, както напр. с художничката Ани Шрьодер. В прекрасната Виена, в сърцето на Европа, Бистра Винарова има и своя най-голям успех – самостоятелната графична изложба през 1922 г.
Виена е мястото и за друг поврат в живота ѝ – срещата, връзката и годежа със Симеон Радев. Годината е 1923-та.
Бистра Винарова и Симеон Радев са се виждали мимоходом и преди срещата им във Виена. Симеон Радев е гостувал на семейство Винарови, разговарял е с майка ѝ, издирвайки спомени при подготовката на книгата му за „Строители на съвременна България“. Срещали са се и в някои от известните софийски салони.
През 1921 г. за кратко време Симеон Радев не е на дипломатическа мисия и пристига във Виена отново да работи в архиви и библиотеки, за да издирва документи за българската история. Виена и след войната продължавала да бъде притегателен център на интелектуалци и артисти, оперните и театрални постановки привличали много публика. Симеон Радев контактувал с този свят, канел свои познати на театър или опера.
Сред неговия приятелски кръг била и Султана Рачо Петрова, известната съпруга на ген. Рачо Петров, представителка на софийския хайлайф, както и Елиза Винарова, което личи от писмата на Симеон Радев до Султана Рачо Петрова.
Обикновено двете ходели заедно с него на театър. На една от поканите към двете дами се отзовала дъщерята художничка. По време на представлението срещата между двамата не минала „успешно“, младата дама проявила резервираност.
Но, впечатлен от хубостта и аристократизма на дъщерята на ген. Винаров, Симеон Радев я поканил да посетят театрално представление, но се обърнал с покана директно към нея. И, както разказва семейната хроника, срещата този път минала в приятелство и сърдечност.
Последвали срещи, разговори, двамата намерили общи разбирания, взаимно уважение. Независимо от разликата във възрастта – 11 години – между тях се установява разбирателство, обич и любов, която продължава до края на съвместния им живот.
Дали Султана Рачо Петрова, или съдбата дава шанс на Симеон Радев да срещне една красива, извисена, талантлива и интересна жена, а Бистра Винарова да срещне един истински интелектуалец, талантлив писател, журналист, дипломат не е ясно, но тази връзка остава диря в културната история на страната.
Близките отношения между Симеон Радев и Бистра Винарова довеждат двойката до годеж, който се осъществява във Виена и е посрещнат с одобрение от техните близки и приятели.
В запазените писма до Бистра Винарова от нейните приятелки художнички Ани Шрьодер (и съпруга ѝ Оскар Еренфест) и Вера Фарнер се чете радостта от годежа, пожеланията за щастие, в някои и респект от личността на годеника Симеон Радев.
Такова е и отношението на роднините на Бистра Винарова към техния брак. Майка ѝ Елиза не пропуска годишнините, за да ги поздрави и благослови и винаги с обръщението „скъпи деца“ и „мама, която ви обича“. Сърдечност и уважение прозира и от писмата и картичките, също запазени в архивния фонд, разменени между С. Радев и майката и братята на Б. Винарова.
След годежа през 1923 г. желанието и на двамата е да се отдадат на творческите си занимания и да отидат да живеят в Италия, но дългът към родината изпраща С. Радев в Анкара, столицата на Турция, като пълномощен министър. Именно в Турция, в Цариград, където е българската легация (почти всички държави запазват легациите си в старата османска столица), те сключват брак през март 1924 г. и оттук тръгва съвместният им семеен живот.
Бистра Винарова от средите на европейския художествен авангард минава в средите на европейската дипломация, макар и като съпруга, отдадена както на него, така и на неговото дело. Симеон Радев в своя нелек път вече ще има незаменима подкрепа и дискретен, но важен помощник. Може би изкуството загуби, но спечели българското дело. Яркият талант Бистра Винарова се превръща във впечатляващо ерудираната Бистра Радева, съпругата на големия български дипломат.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
