ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1676
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Веднага след установяването на правителството на коалицията „Отечествен фронт“, Симеон Радев с указ на регентите на Царство България от 11 септември 1944 г. е освободен от длъжност от Външното министерство. Дори се стига да бъде проверяван за фашистка дейност, но това съмнение бързо е отхвърлено.
Дългогодишният дипломат и родолюбец прави всичко, което е възможно и по силите му, да помага на страната си в този критичен за България период, когато отново е изправена пред подписване на мирните договори и отново т. нар. Велики сили, в зависимост от техните геополитически интереси, ще определят съдбата на малките народи.
Запознат с механизмите на този вид политика Симеон Радев разбира, че в тези времена единственото, което може да се направи, е да се защитават с малки стъпки изконните български интереси, упорито да се работи с всички представители, да се търси историческа справедливост.
Изключителен познавач на проблемите със Западна Тракия, Симеон Радев с няколко писма от лятото на 1945 г. до един от тримата регенти, родения в Щип философ Тодор Павлов, с когото има старо познанство, се опитва деликатно да помага. В тях той поставя въпроса за несъстоялия се, въпреки разпорежданията на Ньойския договор, стопански излаз на България на Егейско море. Детайлно изяснява, че България отстъпва Западна Тракия не на Гърция, а на Англия, Франция, Италия и САЩ, че българският излаз до морето ще минава през една международна територия, че сега България очаква да бъде изпълнено това обещание. Той настоява да се изучат всички възможни проекти по този въпрос, дава примери как е разрешаван подобен стопански излаз на Сърбия през Албания на Адриатическо море. Симеон Радев подпомага българската дипломация с документи, подсказва с кои страни да се търси общ фронт за този стопански излаз – Румъния, Полша.
Поставя отново въпроса за жп линията София – Скопие.
Той пише в писмата до Т. Павлов, че неговите интереси са в областта на литературата, че си позволява да дава съвети, не от желанието да се меси в политиката, а защото иска да помогне на България. Това са писма, писани от компетентен дипломат.
В навечерието на Конференцията за мир в Париж (29 юли – 15 октомври 1946) за подготовка на мирните договори след края на Втората световна война, Симеон Радев пише до Пол Анри Спаак, министър на външните работи на Белгия и министъра на външните работи на Холандия Елко ван Клефенс, независимо от това, че българското правителство е подготвило и изпратило два мемоара до четиримата министри на външните работи на водещите страни на Парижката мирна конференция.
Симеон Радев добавя свои размишления (мнения), които да допълнят официалните български документи, които да засегнат моралните въпроси в договорните отношение, за защита на европейския ред чрез справедливостта. Отново засяга въпроса за Западна Тракия – проследява историята му, засяга го от гледна точка на народностни, географски, стопански и морални съображения.
Другият проблем е за репарациите и недопускане разоряването на българската икономика, поради прекомерните искания от съседите. Подобно е писмото и до сър Орм Саржант, постоянен подсекретар във Форин Офис, Лондон, негов добър познат от времето на мисията му в Лондон, поради което му пише така искрено, както и на времето е разговарял с него.
В писмото С. Радев отново подчертава, че е извън дипломатическа служба във Външното министерство, но че следи събитията от публикации и като човек, загрижен за съдбата на своето отечество. От позицията си на дългогодишен макар и бивш дипломат, от позицията си на историк, който четиридесет години изучава европейската дипломация той преценява, че Великобритания ще направи грешка не оценявайки справедливите искания на българите, че балканските народи се нуждаят от мир, граден върху основите на справедливостта и че никой няма да спечели от увеличаване на враждата на Балканите.
Симеон Радев пише и до американския сенатор Артър Х. Ванденберг. Аргументите за защита на българските интереси, чрез стопански излаз през Западна Тракия, са същите, но в това писмо са пречупени през американската политика на Балканите и конкретно към България.
От запазената кореспонденция между Симеон Радев и родения в Дойран Георги Кулишев, министър на външните работи (31 март – 22 ноември 1946), става ясно, че писмата са изпратени, макар и не от името на Министерството на външните работи и изповеданията до Българската легация в Париж, за да бъдат предадени до Парижката конференция.
В същия дух на деликатна ненамеса, а като съвети от един компетентен и загрижена за съдбата на страната си българин, Симеон Радев пише и до неговия познат от студентските години в Женева Васил Коларов, временния председател на България (15 септември 1946 – 9 декември 1947), като предлага един проект за Декларация, която българското правителство да представи по повод съдбата на Западна Тракия и тълкуването на стопанския излаз на България на Егейско море.
Писмата, текстовете, усилията на Симеон Радев, са последен отглас от онази дипломация, родена и формирана в началото на XX век, когато се е разчитало на компетентност, знания, умения, воля, сила на духа и която потъва в плаващите пясъци на идващия нов за страната свят, където съдбата на народите може да се решава от драсканията върху една салфетка. На този фон достойната фигура на дипломата Симеон Радев изглежда много тъжно.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
