Сесил Каратанчева завършва тази година под №186 в световната ранглиста. През този сезон 28-годишната софиянка спечели титлата на турнир в Лас Вегас. Там тя триумфира в българския финал срещу Елица Костова. Сесил даде специално интервю за сайта на Българската федерация по тенис. В него тя говори за отминаващата година, надеждите за следващата и до колко се променя конкуренцията в тениса.
– Сесил, каква беше годината теб? Доволна ли си от представянето си?
– Може би само Григор Димитров е доволен от годината, защото мисля, че ние спортистите сме винаги недоволни от себе си като цяло. Изпращам един позитивен сезон, не мога и не обичам да се оплаквам. Естествено имах по големи очаквания, но като се има в предвид, че миналата година имах отлив и не се чувствах много добре, и тази не мога да кажа, че се чувствах прекрасно. В края постигнах добър успех със спечелването на турнир в Лас Вегас и това, разбира се, дава самочувствие. Не беше най-добрата година в никакъв случай и не мога да кажа, че съм доволна. Но в крайна сметка това е спортът. Има добри, има и лоши години. На такава възраст съм, че вече знам да не правя драма нито от много хубавите, нито от много лошите, затова просто беше една нормална година. Жива и здрава съм и близките са ми здрави което е най-важното.
– Титлата в Лас Вегас е най-големият ти успех през тази година. Какво беше чувството да играеш на финал срещу друга българка?
– Беше много хубаво от гледна точка, че толкова далече от дома, на финал се срещаш със сънародничка. Неприятното е, че все пак ние сме приятелки, играхме заедно за „Фед Къп“ и се познаваме от много години. Но все пак разделяш личното от работата. Получи се прекрасен мач. И двете дадохме най-доброто и беше 50-50 кой ще спечели. Радвам се, че аз измъкнах победата, но беше много вълнуващо преживяване и това беше един хубав момент.
– Прекара много време в САЩ през тази година. През следващата така ли смяташ да протече календара ти?
– По принцип в САЩ е най-лесно, защото така е направена системата с турнирите, че там има страшно много състезания през цялата година. Програмата ми много зависи от това как ще стартирам. Ако тръгна добре, може би ще се задържа повече време в Европа на по-големите турнири. Ако ли не, може би ще отида пак в Америка. Като цяло ще се целя да играя във всичките най-големи турнири. Започвам в Австралия, после са Доха, Дубай. Разбира се, по времето на Фед Къп няма да играя в друг турнир.
– Започваш в Австралия. На там ли са насочени в момента тренировките ти?
– Да. Има един подгряващ турнир в Бризбейн, за които не знам дали ще се класирам, но усилията ми са насочени към Откритото първенство на Австралия.
– Как се чувстваш физически?
– Добре се чувствам. В края на сезона успях да си взема три седмици почивка и да презаредя батериите. Като цяло не мога да се оплача. Нямам контузии, разбира се от време на време си имам някакви болежки, но нищо мащабно.
– Къде си мечтаеш да бъдеш след една година по това време? Какво си мечтаеш да постигнеш?
– На всеки един спортист целта му е топ 100 или топ 50. Това е най-хубавата и реалистична цел, която можеш да си поставиш в началото на годината преди да знаеш какво ще се случи и как ще започне изобщо целия сезон. Надявам се да влезна поне в стотицата, защото при мен нещата са много непостоянни. В смисъл не знам вече колко пъти в кариерата си влизам и излизам от топ 100.
– От дълги години си в тура. Какво се промени най-вече в конкуренцията?
– Аз съм на мнение, че на всеки за времето си винаги му е било трудно. Това, което се променя от тогава, когато аз започнах и каквото е сега, че с вдигането на наградните фондове на турнирите и родителите и играчите станаха по-амбициозни. Турнирите се увеличиха много, вече има състезания и то по много всяка една седмица по целия свят. Нормално това вдига и конкуренцията. Възрастовата група пада особено в женския тенис. Мисля, че конкуренцията ще става още по голяма така като гледам новото поколение, което идва. Правят се все повече академии. Момичета на 13-14 години вече тренират изключително сериозно и имат екипи от хора с физиотерапевти и треньори. Борбата е все по ожесточена. Много рядко можеш да имаш „слаб противник“, защото всички са много мотивирани и концентрирани.
– Имаш ли време за да отпразнуваш празниците, да прекараш повече време със семейството?
– Не. За жалост така е направен календарът в Австралия, че първите подгряващи турнири започват точно около Нова година. Няма много време за празненства така, че ще гледам да си взема подаръците предварително. Това е част от работата няма как. Един ден, когато завърша с професионалната кариера, живот и здраве ще има време за много празници.
– Какво си пожелаваш за следващата година?
– В личен план си пожелавам да съм все така щастлива с мъжа до себе си. Да има мир, спокойствие и всички да сме здрави. В професионален план повече успехи на тенис корта във всеки един момент.
