Световното производство на риба и аквакултури достигна нов връх, като производството на аквакултури за първи път надмина обема на риболова, според нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), публикуван на интернет страницата ѝ.
Изданието за 2024 г. на „Състоянието на световния риболов и аквакултури“ (The State of World Fisheries and Aquaculture) сочи, че глобалното производство на риба и аквакултури през 2022 г. е нараснало до 223,2 милиона тона, което е увеличение с 4,4 процента спрямо 2020 г. Продукцията включва 185,4 милиона тона водни животни и 37,8 милиона тона водорасли.
„ФАО приветства значителните постижения досега, но са необходими допълнителни трансформиращи и адаптивни действия за укрепване на ефективността, приобщаването и устойчивостта на водните хранителни системи и консолидиране на тяхната роля в справянето с продоволствената несигурност, намаляването на бедността и устойчивото управление“, каза генералният директор на ФАО Ку Донгю. Той допълни, че в тази връзка ФАО се застъпва за Синята трансформация, за да отговори на общите изисквания за по-добро производство, по-добро хранене, по-добра околна среда и по-добър живот.
Рекордно количество аквакултури
През 2022 г. за първи път в историята аквакултурите надминаха риболова като основен производител на водни животни. Световното производство на аквакултури достигна безпрецедентните 130,9 милиона тона, от които 94,4 милиона тона са водни животни, 51 процента от общото производство.
Растежът на аквакултурите показва техния капацитет да допринесат допълнително за посрещане на нарастващото световно търсене на водни храни, но бъдещото разширяване и интензификация трябва да даде приоритет на устойчивостта и да облагодетелства най-нуждаещите се региони и общности.
Понастоящем малък брой държави доминират в аквакултурите. Десет от тях – Китай, Индонезия, Индия, Виетнам, Бангладеш, Филипините, Република Корея, Норвегия, Египет и Чили – са произвели над 89,8 процента от общото количество. Но много страни с ниски доходи в Африка и Азия не използват пълния си потенциал. Целенасочените политики, трансферът на технологии, изграждането на капацитет и отговорните инвестиции са от решаващо значение за стимулиране на устойчивите аквакултури там, където е най-необходимо, особено в Африка.
Световното потребление на водни храни отново нараства
Рекордното производство на водни храни подчертава потенциала на сектора за справяне с продоволствената несигурност и недохранването. Глобалната видима консумация на храни от водни животни достигна 162,5 милиона тона през 2021 г. Тази цифра се е увеличила с почти два пъти от 1961 г. насам, като световната годишна консумация на глава от населението е нараснала от 9,1 кг през 1961 г. до 20,7 кг през 2022 г.
От общото производство на водни животни 89 процента са използвани за директна консумация от човека, което подчертава критичната роля на риболова и аквакултурите за поддържане на глобалната продоволствена сигурност. Останалата част е била предназначена за непреки или нехранителни цели, главно за производство на рибно брашно и рибено масло.
Подкрепата за по-нататъшно потребление от устойчиви източници е от решаващо значение за насърчаване на здравословни диети и подобряване на храненето в световен мащаб. Водните храни осигуряват висококачествени протеини – 15 процента от животинските протеини и 6 процента от общите протеини в световен мащаб – и ключови хранителни вещества, включително омега-3 мастни киселини, минерали и витамини. През 2021 г. те са допринесли с поне 20 процента от доставките на протеин на глава от населението от всички животински източници за 3,2 милиарда души.
По-голямата част от риболовната продукция идва от устойчиви запаси
Световният улов от риболов остава стабилен от края на 80-те години на миналия век. През 2022 г. секторът е произвел 92,3 милиона тона, включващи 11,3 милиона тона от вътрешни басейни и 81 милиона тона от морски улов. Въпреки ръста при аквакултурите, риболовът остава основен източник на производство на водни животни.
Делът на морските запаси, уловени в рамките на биологично устойчиви нива, обаче е намалял до 62,3 процента през 2021 г., с 2,3 процента по-малко в сравнение с 2019 г. Претеглени по ниво на производство, приблизително 76,9 процента от разтоварванията през 2021 г. от запасите, наблюдавани от ФАО, са били от биологично устойчиви запаси. Това подчертава ролята, която ефективното управление на рибарството може да играе за улесняване на възстановяването на запасите и увеличаването на улова, като подчертава спешната необходимост от възпроизвеждане на успешни политики, за да се обърне настоящата тенденция на спад.
Проектите на ФАО увеличават производството и потреблението
Докладът също така съдържа перспективите на ФАО за рибарството и аквакултурите, които предвиждат увеличение на световното производство и видимото потребление за периода до 2032 г.
Очаква се производството на водни животни да се увеличи с 10 процента до 2032 г., за да достигне 205 милиона тона. Разширяването на сектора на аквакултурите и възстановяването на улова за риболов ще бъдат причина за това увеличение.
Докладът прогнозира, че видното потребление ще се увеличи с 12 процента, за да осигури средно 21,3 кг на глава от населението през 2032 г. Повишаването на доходите и урбанизацията, подобренията в практиките след прибиране на реколтата и дистрибуцията и хранителните тенденции се очаква да доведат до по-голямата част от това увеличение.
Въпреки това видимото потребление на глава от населението в Африка ще продължи да намалява, тъй като прогнозите за производство може да не се справят с нарастването на населението. Това е особено тревожно за Субсахарска Африка, където много страни са зависими от водни храни, за да задоволят своите хранителни нужди, особено от животински протеини и микроелементи.
Докладът също така представя сценарий, показващ потенциалните последици от динамиката на населението върху предлагането на храна за водни животни до 2050 г. Поради нарастващото световно население, за да се поддържа до 2050 г. видимото потребление на храни от водни животни на изчисленото за 2022 г. ниво от 20,7 кг на глава от населението би изисквало увеличение на общото предлагане на храна от водни животни от 36 милиона тона, увеличение от 22 процента. Това подчертава необходимостта от ускоряване на приоритетните действия на Синята трансформация в свят, в който водните храни играят по-важна роля за прекратяване на глада, недохранването и бедността.
Намаляваща заетост, но жизненоважен поминък за милиони
В допълнение към храненето и продоволствената сигурност, рибарството и аквакултурите са важен източник на поминък. Според най-новите данни приблизително 61,8 милиона души са били заети в първичния сектор на рибарството и аквакултурите през 2022 г., което е спад от 62,8 милиона през 2020 г.
Данните, разделени по пол, показват, че жените съставляват 24 процента от общата работна сила, но 62 процента в подсектора на обработката. Остават проблемите с неравенството между половете, включително разликите в заплатите, недостатъчното признаване на приноса на жените в сектора и насилието, основано на пола.
