Американските санкции, наложени на руските петролни гиганти „Лукойл“ и „Роснефт“, предизвикаха вълна от реакции и дебати в българския парламент. Те са част от по-широк международен натиск, целящ да ограничи финансирането на руската военна машина във връзка с продължаващата война в Украйна.
В този контекст „Лукойл Нефтохим Бургас“ – ключово предприятие за енергийния сектор на България – попадна под особен фокус поради своята принадлежност към „Лукойл“ и вероятната финансова експозиция спрямо санкците.
Въпреки това, в хода на дебатите в Народното събрание бяха изразени различни мнения за реалното влияние на санкциите върху България, както и действията, които държавата предприема за защита на националния интерес.
Значението на санкциите срещу „Лукойл“ и как ще се отразят?
Първоначално санкциите бяха насочени към ограничаване на достъпа до международните финансови пазари и забрана за транзакции, обслужващи „Лукойл“ и „Роснефт“.
Особено внимание привлече „Лукойл Нефтохим Бургас“, която е сред основните доставчици на гориво на българския пазар. Въпреки притесненията, премиерът Росен Желязков заяви пред медии в Брюксел, че няма риск от недостиг на гориво в страната.
Той посочи, че рафинерията отдавна не работи с руски петрол и разполага с достатъчни запаси, които гарантират стабилността на доставките на бензин и дизел.
Няма опасност от криза с горивата, има достатъчно произведени горива. Рафинерията в Бургас трябва да продължи да работи. Имаме един месец, в който да вземем националното решение за това как да подходим като държава, категоричен бе премиерът.
Желязков заяви, че България има срок до 21 ноември 2025 г., в който да вземе генерално национално решение за бъдещето на рафинерията „Лукойл Нефтохим“ в Бургас.
До този момент всичко ще се води по силата на издадената от американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) генерална лицензия, която позволява нормални транзакции и трансфери. „Имаме месец, в който трябва да вземем решение как ще подходим като държава спрямо рафинерията – заедно с нейния мениджмънт“, обобщи премиерът.
Реакциите в парламента
Лидерът на групата на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов направи обширен коментар пред медиите, в който акцентира на нуждата от проверка на банковите транзакции, свързани с купуването на петрол:
„Говорихме с финансовия министър и управителя на Българската народна банка много внимателно да се проследи и да се внимава, защото това не е шега работа. Може да останем и без гориво в един момент. Какви са санкциите към банките, които обслужват преводите за купуването на петрол“, каза той пред медии.
Тръмп се престраши да наложи санкции на Кремъл. Ще има ли ефект този ход?
Борисов заяви също, че има ясна информация относно предприетите законодателни промени спрямо собствеността на „Лукойл“ в България и че политическите сили са готови с второ четене на проектозакона, предвиждащ мерки за контрол върху сделките с активите на рафинерията.
„Изпреварихме събитията, готови сме и с второ четене на проектозакона“, каза той, добавяйки, че всички възможности са на масата.
С промени „на коляно“ парламентът подготвя продажбата на „Лукойл“
Депутатът от „Продължаваме Промяната“ и член на парламентарната комисия по енергетика Ивайло Мирчев е на мнение, че колкото по-бързо „Лукойл“ бъде освободен от контрола върху рафинерията, толкова по-добре, като това ще е важна стъпка срещу руското влияние в енергетиката.
Той настоява за пълна прозрачност и задълбочен контрол на процеса, за да се гарантира националният интерес.
От своя страна, други народни представители настояват за спешно изслушване на отговорните министри и представители на Българската народна банка, за да се разяснят последствията от санкциите и какви са конкретните мерки на държавата по осигуряването на енергийна сигурност и прозрачност.
Освен парламентарния контрол, активно участие в процеса имат Министерството на финансите и Българската народна банка (БНБ), които са ангажирани с проследяване на финансовите преводи, свързани с купуването на петрол.
Целта е да се предотвратят злоупотреби, укриване на сделки и заобикаляне на санкциите. Съвместно действие от страна на ДАНС и други компетентни служби се разглежда като важен инструмент за защита на правовия ред и националните интереси.
Наложените американски санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ внасят несигурност, а прокараните преди две седмици промени „на коляно“, засягащи продажбата на рафинерията, подсказват, че американските санкции са били очакван ход. Засега е ясно, че няма реална опасност от криза с горивата, като доставките са обезпечени от налични произведени количества и други алтернативни доставки.
Ще се отразят ли американските санкции на „Лукойл – България“ и на цените на горивата у нас?
Въпреки това, въпросът за бъдещето на „Лукойл Нефтохим Бургас“ остава отворен и ще бъде предмет на дебати и решения в рамките на следващия месец. Очаква се държавата да вземе генерално решение за стратегията относно собствеността и управлението на рафинерията, което може да включва различни модели — от засилен контрол до потенциална смяна на собствеността.
Политическият диалог в парламента ясно очертава, че темата е стратегическа и важна за националната сигурност и енергийния сектор на България. Работата на депутатите и институциите ще е насочена към максимално отговорно и прозрачно решаване на кризата, съчетано с гарантиране на стабилността на пазара и интересите на българските граждани.
