През 2023 г. са използвани специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на 2493 лица.
За сравнение: през 2022 г. лицата са били 2325, през 2021 г. – 2632, през 2020 г. – 3042, а през 2019 г. – 3310.
Това показват данните от годишния доклад за дейността на Бюрото за контрол на СРС.
Традиционно най-големият заявител на СРС е било МВР. Делът на заявленията за искане на СРС от общия брой заявления за вътрешното министерство е 61,45 %.
Прокуратурата е заявила 25,69 % от общия брой заявления, ДАНС – 10,88 %, европрокуратурата – 0,97 %, а антикорупционната комисия – 0,72 %.
Военното разузнаване е подало заявления едва 0,07 %.
Разузнаването не е подало нито едно искане за подслушване и проследяване, което е обяснимо, тъй като негов прерогатив е работа зад граница.
Спецслужбите ни станаха изцяло безконтролни. Кой има интерес от това?
Сравнението на данните показва, че инициираните процедури от органите на МВР и прокуратурата са над 88 % от общия брой.
Структурите на МВР са тези, които най-често използват СРС с цел установяване самоличността на лица и за разкриване извършителите на престъпления, заключава докладът.
Лек ръст има и при процедурите, които са в хипотеза не неотложност и за тях не се чака санкция на съд. През 2023 г. е имало общо 13 такива процедури, което е 0,51 % от общия брой. За сравнение 10 са били процедурите през 2022 г., което е 0,39 % от всички процедури; 12 са били те през 2021 г., а 4 или 0,13 % през
2020 г.; 15 процедури или 0,45 % са били през 2019 г.
Само при две от тези процедури съдът е потвърдил на по-късен етап извършените действия, а при останалите 11 случая е разпоредил прекратяване на подслушванията и унищожаване на информацията от тях.
През последните пет години, процедурите и исканията през 2023 г. са се увеличили спрямо тези от 2022 г. Увеличението при процедурите е със 111, а при исканията – с 9.
Спрямо останалите години обаче исканията и процедурите са намалели – в сравнение с 2021 г. процедурите са намалели с 207, а исканията – с 240, в сравнение с 2020 г. процедурите са намалели със 642, а исканията – с 1028, а в сравнение с 2019 г. процедурите са намалели с 1042, а исканията – с 1699.
