Руслан Трад е журналист, автор и анализатор. Следи теми свързани с Русия, Близкия изток и хибридните войни. Постоянен сътрудник за изследване на сигурността в DFRLab на Атлантическия съвет. Бил е автор във Foreign Policy Bulgaria и Goethe Institut, член е на Асоциацията на европейските журналисти – България. Съосновател на българското онлайн списание за конфликти De Re Militari. Бил е кореспондент в Ливан, Турция, Иракски Кюрдистан, Тунис и Саудитска Арабия. През 2014 г. е награден с наградата „Активист на годината“ от Хелзинкския комитет заради работата му по въпросите, свързани с бежанците и отразяването на войната в Сирия.
– Г-н Трад, очаквате ли конфликтът в Близкия изток да се развие в една голяма пълномащабна война между Иран и Израел с включването в нея и на трети страни?
– Това е най-често задаваният въпрос в момента, защото имаме много прецеденти, в сравнение с други подобни кризи. Това не е първата такава криза, няма и да е последната, ако продължават така да се развиват процесите между Израел и Иран.
И от двете страни размяната удари, шпионаж и т.н. не са били координирани като цяло с регионалните играчи, включително САЩ и Русия.
И двете страни започват да действат на своя глава, защото вероятно дипломатическите усилия предполагат да има деескалация и да не се използват всякакви методи за водене на война. Защото и двете страни вече са в много открит конфликт. За последното десетилетие имаше много операции на Израел срещу Иран и обратно, които обаче се водеха или не толкова публично и се оповестяваха късно, или пък се водеха чрез трети играчи – например милициите, които Иран използва в Близкия изток, или както Израел в Азербайджан като позиция, която страната използва от години – там има и офис на МОСАД, който е много активен в контекста с противопоставянето с Иран.
В този смисъл, в момента имаме всички предпоставки за по-широка ескалация в Близкия Изток.
– Кои са прецедентите в този конфликт, за които говорите?
– Например това, че няма комуникация. Израел не комуникира със съюзниците си или ги известява по-късно. Буквално, когато вече самолетите са във въздуха и атакуват, както се случи и с атаката върху бункера, където се е намирал лидерът на “Хизбула” Хасан Насрала. Ако са верни данните, излезли в американски медии, Израел е заявил, че провежда тази операция, когато вече самолетите са били във въздуха, което е прецедент в комуникацията между Израел и САЩ и отделно с другите западни съюзници на Израел.
От иранска страна последната атака върху Израел – също не е имало координация и ранно предупреждаване, както е станало през април – тогава иранците са известили дори и САЩ, че ще има ответен удар. Сега ние знаехме, че ще има ответен удар, но не се знаеше кога и с какво оръжие. И макар че голяма част от ракетите бяха свалени, този път атаката беше доста по-агресивна.
Освен това Иран все по-често активира и йеменския фронт през своите съюзници хутите, а това е фактор, който досега липсваше в противопоставянето между Иран и Израел. Всъщност този фактор има най-голям потенциал за по-глобално въздействие на конфликта и по други райони по света.
– Миналата седмица у нас се проведе Консултативен съвет за национална сигурност при президента – не бяха направени констатации за преки заплахи за сигурността у нас, но все пак бяха отчетени рискове от мигрантска вълна и беше поставен акцент за засилване на ролята на службите за предотвратяване на терористични актове. Доколко тези констатации са реалистични?
– Самият съвет за мен лично беше излишно да се свиква, защото подобни консултации се правят, първо, редовно между отделните агенции за сигурност и второ, можеше просто да се проведе една редовна среща между всички служби, без тази видимост.
Според мен е напълно безпредметно да говорим за мигрантска вълна, защото контекстът на войната в Южен Ливан е съвсем различен и потокът от хора е в различна посока от това, което имахме през 2015-16 година с войната в Сирия и отделно 2020 година с падането на Кабул в ръцете на талибаните.
Първо, в момента мигрантска вълна има точно заради Афганистан, защото имаме налице прогонване на голяма група хора от Пакистан, където има милиони афганистански бежанци и тази вълна от хора тръгна още в началото на тази година и всички експерти предупреждаваха, че наесен и през зимата ще има увеличаване на този поток от хора.
И това го виждаме, не е нужно човек да е експерт – виждаме го по улиците на София, в някои части на града. Тези хора вече пристигат и профилът е различен. Имаме вече цели семейства, които пристигат в България.
Но по отношение на конфликта между Израел и Иран и военните действия в Ливан, нямаме този модел, защото хората, които бягат от Ливан, те наистина са много – вече говорим за над 300 хил. души, които са излезли от Ливан, но те излизат в посока Сирия и Ирак.
Няма такъв поток към Европа, макар че Ливан е средиземноморска държава и имаше такова очакване, че ще тръгнат хора натам. Но да не забравяме, че Ливан е под морска блокада.
– Казвате, че констатацията на КСНС за очакван мигрантски поток, е неточна…
– Според мен е даже излишна. Има само една точка, която е важна, и тя е за терористичната активност, която може да се очаква.
Първо, на територията на България имаме структури на “Хизбула” и на Иран, които действат от години. Те, разбира се, в по-голямата си част са такива, които отговарят за логистика и финансиране на “Хизбула”.
Но все пак имаме прецедент преди години – в Сарафово беше извършен атентат именно от “Хизбула”, и макар че хората, които го извършиха, успяха да избягат и не са от състава на общността, която е в България, имаме абсолютно всички причини и сигнали да вярваме, че се е помогнало за това.
Второ, имаме сериозен проблем със сигурността в България като цяло. Обществото трябва да бъде информирано за това, че все пак България е на много важна позиция и има много важни събития, които се случват около нас. Това са, най-малкото, двата конфликта – единият на 1000 км от страната, другият – на 500 км.
Нашите служби следят много от събитията около страната, особено контраразузнаването и военното разузнаване, това са службите, които ежедневно следят тези процеси.
Но според мен има липса на добра координация между самите служби и отделно по някаква причина се подценява фактът, че на наша територия може да има дейност на мрежи, които са свързани с групировки.
Балканите са изключително важни за логистиката на подобен тип организации.
Северна Македония, България и Гърция отдавна са логистични хъбове за Иран, откъдето се пренасят всякакви стоки, включително оръжие. Това не е тайна.
– Бихте ли обяснили какво представляват тези логистични хъбове и какви индикации има за това?
– Може да говорим за офиси, в които се помещават представители на организацията. Те служат за логистични хъбове, защото Балканите са нещо като посредник, като територия между Западна и Централна Европа и Близкия изток. Дори и чрез транспорт – с коли, с превод на пари, с движение на хора, които споделят информация – защото не цялата информация се предава по електронен път, имаме доставчици, куриери и т.н.
Но целият този път на доставки, включително намирането на оръжия през балканския пазар към Близкия изток, това се случва посредством контакти с криминалната общност – тук включвам и Северна Македония, Сърбия и Гърция. България и Гърция най-вече заради пристанищата, но и заради дунавските пристанища. Има промяна в модела – доскоро се ползваха морските пристанища, а от две-три години имаме засилено ползване и на дунавските пристанища.
Става въпрос за всякакъв вид контрабанда и средства, с които могат да се финансират структурите на “Хизбула” в случая.
– Вие знаете тези неща с подробности, нашите служби наясно ли са с тази информация?
– Абсолютно, разполагат с нея. Бих могъл да кажа и повече, но вероятно ще ме обвинят, че разпространявам информация, която заплашва сигурността на страната. Което е абсурдно, защото масово журналисти, които разследват такива структури, включително и извън България, знаят, че съществуват тези движения на хора, стоки, заобикаляне на санкции, контрабанда… Това не е нещо ново.
Въпросът е защо за толкова години не беше направено нужното тези мрежи да бъдат потиснати. Една от причините е политически чадър заради финансови интереси. Това класика в жанра, ако мога така да се изразя, защото има корупционни схеми, които подпомагат съществуването в комфорт на тези мрежи на наша територия.
– Какъв брой хора от арабския свят, и по-конкретно от Ливан и Иран, живеят в България?
Много голяма част от общностите напуснаха България. Те бяха хиляди, но ще спекулирам, ако кажа някаква бройка.
– Въпросът ми е в контекста на вълната от протести, на които сме свидетели в Западна Европа, които са в подкрепа на арабската общност, разбира се, не без основание, предвид хилядите невинни и цивилни жертви. Бихме ли могли да очакваме подобни прояви и у нас?
– Има широко международно движение за подкрепа на палестинската кауза и това движение не е задължително свързано с Иран или “Хамас”. Разбира се, Иран има изгода от подобни протести, опитва се да ги яхне. Особено онези протести, които са в западни столици или пък по американските университети, каквито видяхме през месеците на война в Ивицата Газа. Сирийският режим също се възползва от тази вълна на недоволство.
На политическо ниво обаче по-скоро имаме много ясна произраелска позиция в повечето европейски държави. Така че едва ли ще има промяна във вземането на решение относно подкрепата за Израел.
В обществото, да, има наистина недоволство заради огромния брой цивилни жертви и непропорционалния отговор.
Иран разполага със значително влияние, особено в левичарските среди, в антизападните групи, които така или иначе вече съществуват и заедно с руснаците Иран много успешно прокарва своята гледна точка.
– В тези държави – Иран, Ливан, в Ивицата Газа, териториите, където оперират организации като “Хамас” и “Хизбула”, местното население идентифицира ли се с тях, подкрепя ли ги? Приемат ли техните каузи?
– В арабския свят е много по-ясна темата, особено, когато говорим за “Хизбула”.
Защото заради войната в Сирия организацията застана на страната на режима на Башар Асад и това провокира едно отдръпване на симпатизантска маса.
През последните 10-12 години, откакто “Хизбула” активно участва в гражданската война в Сирия, това много разтресе образа на “Хизбула”.
Но дори само ако говорим за Ливан, отдавна има критики срещу организацията, за това, че тя доведе до ескалация с Израел, което виждаме, че се случва. Да не забравяме, че “Хизбула” използва буквално територията на Ливан, за да може да се укрепи, най-вече от гледна точка на политическите си цели.
И това предизвиква критики и сред ливанските националисти, и сред множество политически групи в Ливан. Но за арабския свят категорично “Хизбула” много навреди на образа си, заради това, че подкрепи режима на Асад и това разцепление до голяма степен е и между сирийци и палестинци, защото палестински групи, които бяха подкрепени от режима на Асад, участваха активно в потушаването на бунта срещу неговия режим.
Това също е другата гореща точка, която предизвика отдръпване на сирийците от палестинската кауза – не като кауза, а като подкрепа за “Хамас” и други организации, каквато съществуваше преди бунта.
“Хамас” има подкрепа дори сред християни, не е само по религиозна линия, а чисто като идеология и кауза, свързани с палестинската държава. Но това се промени или най-малкото – се разклати сериозно след избухването на бунта в Сирия през 2011 година и “Хизбула” загуби много от образа си, който поддържаше десетилетия наред.
