В неделя два германски изтребителя Eurofighter бяха приведени в готовност да прихванат руски военен самолет над Балтийско море. Ситуацията се разви след като Естония обяви, че ще свика извънредна сесия на Съвета за сигурност на ООН по повод нарушение на нейния въздушен пространство от руски летателни средства.
Германските военновъздушни сили информираха, че руският разузнавателен самолет Il-20M е деактивирал транспондера си и не е отговорил на призивите за контакт. Изтребителите Eurofighter излетяха от авиобаза Росто́к-Лааге, за да прихванат самолета, докато той се движеше в международно въздушно пространство.
Напрежението между НАТО и Русия значително нараства
след редица, според европейските правителства, умишлени провокации от страна на Кремъл. В петък три руски МиГ-31 нарушиха естонското въздушно пространство в залива Финландия. Москва отхвърля тези обвинения.
На въпрос дали САЩ биха защитили страните от ЕС от потенциална руска агресия, Доналд Тръмп отговори в неделя: „Да, бих го направил. Бих го направил.“ По-рано президентът на САЩ сподели, че „не одобрява“ нарушението от руския самолет, но не е бил информиран за инцидента.
Естония осъди „наглото“ поведение на Кремъл и обяви, че ще свика извънредна сесия на Съвета за сигурност на ООН
за първи път от 34 години членство в организацията.
Световните лидери ще се съберат тази седмица в Ню Йорк за Общото събрание на ООН.
Естонският външен министър Маргус Цахкна посочи, че инцидентът е „част от по-широкия цикъл на ескалация от Русия както на регионално, така и на глобално ниво“.
Той включва и нарушения на въздушното пространство на Полша и Румъния. „Такова поведение предизвиква необходимост от международен отговор“, заяви Цахкна.
Талин – активен поддръжник на Украйна – предизвика консултации по член 4 на НАТО, който позволява на страните да се събират, ако смятат, че сигурността им е заплашена.
Миналата седмица полският външен министър Радек Сикорски посочи, че Москва „тества реакциите на НАТО с „постепенни“ агресивни действия“, като избягва пълнолетен конфликт.
Неговите коментари бяха направени по време на видео конференция в Киев, след като 19 руски дрона кацнаха на полска територия. През уикенда човек, търсещ гъби, откри остатъци от дрон в гориста местност на около 1.5 км от село Сулмице в полския окръг Замощ.
В неделя вечер руското министерство на отбраната съобщи, че украинска дронова атака в курортен район в Крим е уби́ла двама и е ранила 15 души.
Според Bloomberg, позовавайки се на източници от Кремъл, Владимир Путин е стигнал до заключението, че САЩ вероятно няма да предприемат значителни мерки за укрепване на отбраната на Украйна след срещата си с Доналд Тръмп в Аляска през август. Русия планира да увеличи нападенията си, за да накара Киев да се предаде, съобщава агенцията.
Има информации, че Вашингтон обмисля да намали помощта за сигурност за Латвия, Литва и Естония, които граничат с Русия.
Естонският министър на отбраната Хано Певкур заяви, че действията на Русия имат за цел да пренасочат вниманието на Запада от Украйна.
„Точно това е целта на Русия – да помогне в отклоняването от подкрепата за Украйна и да насочи вниманието към собствените си задни дворове. Това е основната им цел,” каза той.
Президентът на Латвия, Едгарс Ринкевич, написа в своя Facebook профил, че рискуваме да наблюдаваме значителен конфликт, ако Русия продължи да провокира НАТО през идните седмици. Европейските нации не желаят по-широка война, но нямат избор, освен да реагират, добави той.
Ринкевич сподели: „Русия провежда действия, които са точно на границата на провокацията. Но познавайки логиката на руското мислене и често безразличието на различни нива, може да се стигне до конфликт. Кремъл носи отговорността.”
Чешкият президент Петър Павел призова НАТО да реагира енергично на руската агресия и да остане единен. „За съжаление, ситуацията е много напрегната, но отстъплението пред злото е напълно неприемливо,” каза той.
В междувремето Русия обвини Великобритания във войнствена роля. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, западният натиск върху Русия няма да доведе до успех или подобряване на ситуацията във войната в Украйна.
Преди да участва в заседанието на ООН, украинският президент Володимир Зеленски изрази готовност да проведе преговори с Путин или да се срещне с него заедно с Тръмп. Русия настоява, че това може да се случи единствено след разрешаването на основните причини за конфликта – тоест когато Украйна се предаде.
