Начало Водещи Русия тества евроатлантическата солидарност

Русия тества евроатлантическата солидарност

482
Сподели
Доналд Тръмп, Владимир Путин

Страните от ЕС нямат единна позиция по новите санкции на САЩ срещу Русия. Те не подкрепиха от прагматични съображения и по-старите ограничения за намесата на Москва в американските избори от 2016 г. 

Пет месеца след като във Великобритания беше използван смъртоносен невропаралитичен газ срещу бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му, администрацията на Доналд Тръмп обяви нови санкции срещу Русия за участието й в атаката.

Решението беше взето след като се доказа, че при опита за покушение е използван руският невротоксичен газ Новичок, а това означава, че Москва е нарушила международното право. Мерките трябва да влязат в сила на 22 август и ще имат негативно влияние върху външната търговия на страната, което може вече са се види в обезценката на руската рубла през този месец.

Това не е първият път, когато Вашингтон обвинява друга страна  в употреба на химическо или биологическо оръжие срещу собствените си граждани. Предишни случаи бяха Сирия и Северна Корея, която понесе ограничения за убийството на Ким Йонг Нам, полубратът на лидера Ким Чен Ун, който  беше напръскан с газ на летището в Куала Лумпур.

Kакъв е мотивът за реакцията на САЩ?

В основата на американския отговор на провокацията на Москва е нормативната уредба  на САЩ. Законът за елиминиране на химическите и биологичните оръжия от 1991,  предвижда Вашингтон да налага санкции на всяка държава, за която е доказано, че е използвала химическо или биологично оръжие в нарушение на международното право. Това трябва да стане не по-късно от 60 дни, след като е  изяснена виновната страна. В случая – администрацията на Тръмп пропусна срока с повече от месец, а мерките бяха наложени след натиск от страна на републиканци конгресмени.

Русия от доста време усилено отрича участието си в атаката с Новичок. По време на срещата на високо равнище между Тръмп и Путин в Хелзинки миналия месец, новите американски санкции бяха определени като „драконовски“ и заплаха за „конструктивната атмосфера“. По време на разговорите американският президент се съгласи, че няма руска намеса в изборите през 2016 и покани Путин в Белия дом.

Санкции с продължение

Въпреки личните симпатии на Тръмп към руския му колега, тези санкции вероятно няма да са последни. Ако до 90 дни Русия не даде гаранции, че няма да използва такива оръжия, американското правителство ще наложи още „по-драконовски“ санкции, включително по-широко търговско ембарго и евентуално ограничаване на дипломатическите контакти между двете страни.

Това са поредните санкции срещу Русия. През юни, във връзка с намесата в последните президентски избори и кибератаки на американска територия, бяха наложени ограничения на три физически лица и пет руски компании, на които е забранено да извършват сделки през федералната финансова система. A oт 2014 в сила са международни мерки заради руската инвазия в Украйна и окупацията на п-в Крим.

За разлика от санкциите срещу Сирия и Северна Корея, Тръмп с неохота налага ограниченията на Москва и въпреки че ги обявява, изразява съмнения в смисъла им.

Ефектът от новите ограничения

Когато анонсира мерките срещу Русия за намесата й в президентските избори през 2016 в  САЩ , той предупреди, че това ще доведе до сближаване между Китай,  Русия и Северна Корея. А после добави, че законът „ще наруши интересите на европейските съюзници“.

Европа подкрепи американски санкции срещу Русия заради инвазията в Украйна. Но санкциите заради изборите в САЩ са различни. Европейските лидери се противопоставиха на законопроекта, макар и по всеки по свои причини. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди за потенциални съпътстващи щети на европейския енергиен пазар, тъй като санкциите биха могли по невнимание да засегнат европейските компании, участващи в „Северен поток 2“, който има за цел да доставя руски природен газ до Германия през Балтийско море. „Америка на първо място“ не може да означава, че интересите на Европа идват на последно място „, каза Юнкер, добавяйки, че Комисията ще бъде готова да действа“ в рамките на няколко дни „, ако техните проблеми не са разгледани. Германия, отиде по-далеч и предположи, че САЩ да може да използват санкциите като прикритие на собствените си интереси в газовата индустрия.

Съединените щати и още 14 държави осъдиха атаката срещу Скрипал и експулсираха руски дипломати. Общият брой на изгонените служители е над 100 като тези от САЩ са 60, в резултат на което беше затворено консулството в Сиатъл.

Берлин се раздели с 4-има, което е малък процент на фона на огромния брой служители в руското посолство. Вероятно канцлерът Ангела Меркел е доволна от двустранната търговия с Русия, която няма да пострада от този ход. Така хем Тереза Мей беше удовлетворена, хем отношенията с Русия се запазиха. По четирима дипломати изгониха още Франция и Полша, а Холандия експулсира двама. Десет държави от ЕС не изгониха нито един дипломат, сред тях е Българи, Австрия, Белгия и съседна Гърция, въпреки многобройния персонал на руските посолства.

Нашата страна заяви, че няма да  предприема мерки срещу Русия, докато не й се предоставят ясни доказателства. „Макар че има голяма вероятност, но няма доказателства, не можем да решим въпроса“, каза министър-председателят Бойко Борисов в края на европердседателството.

Случаят не е обсъждан много в медиите, но на него сякаш се гледа като на руска наказателна акция в Лондон срещу предателите, която от друга страна цели да тества реакцията на Запада.

Въпреки липсата на единодушие, новите санкции на САЩ срещу Русия ще трябва да бъдат гласувани от страните членки на Блока. На този етап реакцията на европейските лидери е подвластна повече на политическия практицизъм, а отстояването на международните принципи и солидарността остават на заден план. И ако медиите често обвиняват Тръмп, че е поддръжник на Путин, нека прибавят към сметката и политиците от ЕС.

 

Коментари