Начало Водещи Румен Христов: Сериозен тест за автентичната десница са евроизборите

Румен Христов: Сериозен тест за автентичната десница са евроизборите

580
Сподели

Румен Христов е роден на 27.12.1955 г. в Борово, обл. Русе. От 2002 г. е управител и собственик на частна консултантска компания и търговски дружества. От 1997 до 2002 г. е главен административен секретар в администрацията на президента на Република България Петър Стоянов. Бил е министър на земеделието в правителството на Стефан Софиянски, съветник по въпросите на земеделието на президента Жельо Желев. 
На 29 ноември 2009г. на вътрешнопартийните избори е избран за заместник-председател на СДС от Северен Централен регион.

Преди дни пет от т.нар. десни формации започнаха разговори за общи действия. Това са партиите около ДСБ на Радан Кънев и „Да, България” на Христо Иванов. Прави впечатление, че на тези разговори не бяха поканени автентичната дясна партия СДС и „Движение България на гражданите”, които на предишните избори събраха над 100 000 гласа. Как ще коментирате този въпрос?

Аз мисля, че на всички трябва да ни е ясно, че ако не сме обединени, няма да можем да оправдаваме очакванията на нашите избиратели. Това стана ясно и от последните избори. Очевидно бе, че нашите привърженици, които са в рамките на около 300 000 – 500 000 души трябваше да избират измежду 3 (три) формации и резултатът е ясен.

Важното е да си вземем поука и от това, което се случи. Аз смятам, че съществени идеологически различия между десните партии няма, особено между СДС и ДСБ, които първо бяха едно цяло, а после на няколко пъти бяха и заедно. До голяма степен различията са на личностна основа. Това е проблем, който трябва да бъде преодолян в автентичната десница.

Как коментирате това, че те въобще не говорят за коалиране със СДС на този етап?

Много е рано да говорим за постигане на хармония, на синхрон между отделните формации. В 43-я парламент имаше едно разделение по оста участие в управлението – неучастие в управлението. 43-то Народно събрание обаче вече е зад гърба на всички нас, гледаме напред и в този смисъл, вадейки си поуки от случилото се, ръководствата на отделните партии трябва да седнат на една маса, да видят кои са нещата, които ни обединяват, а според мен те са повече от тези, които ни разединяват и да се начертаят бъдещите стъпки за общи действия и политики.

Впрочем, ако вземем 10-15 важни за обществото теми, ще видим, че различия нямаме. Например, отношението ни към Държавна сигурност, към руските проекти, какъвто е АЕЦ „Белене”, категорично отстояване от всички нас на проевропейска ориентация на България, членството ни в НАТО, важната за всички десни формации съдебна реформа и борбата с корупцията, демократичните устои на държавата, финансовата и данъчната политика и т.н.

Кое тук ни разделя? Коя е темата, по която имаме различно мнение? Няма! Очевидно е, че има натрупано междуличностно недоверие, което, смятам, че може да бъде преодоляно.

Преди около месец СДС изненадващо обяви, че иска да води разговори за общи действия с ДСБ. Известно е, че коалициите с бившата партия на Иван Костов – ДСБ винаги за завършвали зле за СДС. Зад предложението на СДС прозира ли натиск на партийните членове или това е форма на стокхолмски синдром?

Първо, Националният изпълнителен съвет на СДС изпрати едно предложение за среща с ръководството на „Демократи за силна България”. Все още нямаме отговор. Второ – възможните варианти за обединение могат да бъдат два – първият, което се опитват да оформят колегите от ДСБ и „Да, България” – да са единият център, а другият да е около СДС, заедно с партиите от Реформаторския блок и други, близки по идеология формации.

Ако изходим от календара, който политическите партии трябва да следват, ще видим, че следващите избори са за Европейски парламент. Знаем обаче, че там бариерата от 6%  е по-висока от тази за влизане в Българския парламента. Освен това, европейските избори не касаят толкова много структурите на отделните формации, включително и на ДСБ, и на СДС, и на „Да, България”.

При по – нисък интерес от страна на структурите, отколкото при местни или парламентарни избори,  автентичната десница рискува да остане без представители в ЕП.

Ако вземем за пример парламентарни избори ще видим, че при тях имаме 31 мотивирани водачи на многомандатни избирателни района, които, заедно със своите подгласници, правят всичко възможно да се представят добре, докато това при избори за ЕП не е съвсем така. А, ако на изборите за ЕП не успеем да се преборим за двама евродепутата, а защо не и заповече, участието ни за в бъдеще на парламентарни избори е поставено под въпрос.

Тогава ще се появят думи от рода на „Пак не се разбраха“,  „Те опитаха”, „Нищо не се случи” и ще бъдем неглижирани, защото вероятно ще се търси нещо ново. А новото не винаги е по-добро от старото. Видяхме през годините колко много нови формации-еднодневки се появиха и си заминаха.

Нямам отговор на въпроса защо десните избиратели се отнесоха така към „Съюза на демократичните сили”, благодарение на които България днес е член на НАТО и на ЕС, бе върната земята на собствениците, осъществена бе реституция, имаме работеща пазарна икономика, имамед емокрация, макар и не зряла, всеки може да пътува където си иска.

През годините СДС беше многократно нападан и от ляво и от дясно,но оцеля. На този терен сме от 27 години – да, не сме в добра кондиция, но толкова време стоим устойчиво на политическата сцена.Това означава, че все още имаме своитепривърженици, макар и намалели, защото голяма част от тях потърсиха прагматично участие в управлението, подкрепяйки НДСВ или ГЕРБ.

Въпреки това СДС има своите привърженици, голяма част, от които, смятат, че трябва да бъдем в едно общо дясно обединение.

Ако това не се случи, ще видим каква ще бъде съдбата на двата субекта. Пак казвам, много е рисковано на следващите избори автентичната десница да се яви разделена.Това наистина може да е краят й.

Имате ли разговори за бъдещи съвместни действия с ДБГ и как възприемате първите действия на новия й председател Димитър Делчев?

„Движение България на гражданите” имат млад и амбициозен лидер. Пожелавам му успех.През изминалите няколко годините сме работили сравнително добре.Мисля, че те дават заявка за позиция анти-статукво, мисля, че говорят за десни ценности.Да, по-малък опит имаме в съвместните действия с тях, отколкото с останалите десни формации, но и те не бива да бъдат загърбвани.

В момента, в който не се постигне съгласие за единение и в дясно останат няколко политически субекта, резултатът няма да бъде добър и няма да удовлетвори очакванията на нашите привърженици.

Смятате ли, че един бъдещ съюз между СДС и ДБГ ще бъде успешна формула за влизането в парламента и оттам във властта?

Ще повторя още веднъж, че преди това има участие в евроизборите и, ако на тях не сме заедно – тези с център „Да,България”- ДСБ и тези с център СДС – ДБГ, вероятността и двата субекта да не прескочат 6-процентовата бариера е много голяма.

Затова смятам, че трябва да се направят компромиси, за да можем после да заявим: „Да, участвахме в изборите заедно“, „Да влязохме в ЕП, имаме евродепутати, възраждаме се. Вървим заедно напред, за да постигнем един добър резултат на следващите избори.”

Впрочем, две са опциите, които се коментират за бъдещата структура на автентичната десница, която остана извън парламента. Ясно е, че стоейки извън парламента, по де фолт сме опозиция. Тезата на колегите от „Да, България” е по-скоро събиране на всички демократични формации, които са против статуквото – без значение дали са с десни, леви или центристки разбирания. А другата опция е тази, за която говори и Божидар Лукарски – събиране на идейна основа – тоест, по-устойчиво обединение на десни субекти, които не харесват случващото се в страната.

При първия вариант, народните представители в парламента ще бъдат повече на брой. Тогава възниква въпросът как се удържа такава „шарена“ парламентарна група – как съгласуваме вижданията си по финансовата или данъчната политика. Определено имаме някои идеологически различия с левите и центристки формации и се опасявам, че една такава по-широка парламентарна група по-трудно ще действа единно и монолитно.

Другият вариант е да се заложи на десноцентристко обединение, при което няма да имаме проблеми по отношение на идеологията и вижданията за развитието на страната.

С идването на ръководния пост, Димитър Делчев явно заяви нова политика и посочи като основна задача свалянето на Борисов от власт. Смятате ли, че това е успешна формула и какво е отношението на СДС към кабинета „Борисов”?

СДС, като извънпарламентарна партия е опозиция. Всичко, което заслужава да бъде критикувано, ще бъде. Ние многократно сме заявявали, че това правителство не оправдава очакванията. Смятам, че участието на патриотите в тази формула на управление, не е по-добра, отколкото участието на РБ. Смея да твърдя, че министрите на Реформаторския блок бяха по-добри, смея да твърдя, че реформите, които бяха започнати, но времето не стигна да бъдат завършени, бяха много по-добри. Смея да твърдя, че управлението, в което РБ участва, беше много по-смело, по-всеобхватно по отношение на важните теми за страната.

В крайна сметка на изборите, които отминаха това беше решението на българските граждани. Те очертаха тази конфигурация. В момента виждаме какво се случва.

Решението на една извънпарламентарна формация, която и да е тя, да свали правителството, не е достатъчно. Свалянето, на което и да е правителство зависи от решението на гражданите. Заклинаниятасахубавонещо, нодо техният успешен край се стига с много, многоработа и с убеждаване, четова, което ти предлагаш е по-добро от това, което другите предлагат.

Затова смятам, че всички ние, представители на автентичните десни формации допуснахме голяма грешка, затова че се явихме разделени на предходните избори. Едно е да си в парламента и да вземаш отношение по това, което се случва от парламентарната трибуна, друго е да си извън парламента и да критикуваш като кръжочник или член на дискусионен клуб злободневните теми на обществото.

Така че, недълновидната позиция довела до неучастието на автентичната десница в парламента, беше голяма грешка.

За още интервюта, анализи и коментари харесайте страницата ни във Фейсбук.

Коментари