Румен Христов е доктор по икономика. Член на СДС от началото на 1990г. Един от основателите на СДС в община „Студентска“.
От 2009 г. и по настоящем е заместник – председател на СДС.
След спечелване на отворени първични избори срещу представителя на ДСБ, е издигнат за кандидат – президент на автентичната десница през 2011г.
Бил е заместник-министър в кабинета на Филип Димитров и два пъти министър на земеделието и храните в кабинета на Ренета Инджова и в правителството на Стефан Софиянски. Бил е съветник на д-р Жельо Желев.
От 1997г. до 2002г. е главен секретар на Администрацията на президента Петър Стоянов.
Народен представител и Председател на комисията по земеделието и храните в 43 – то Народно събрание.
Кандидат за Председател на СДС на предстоящата 23 – та Национална конференция.
Г-н Христов, СДС е една от най-успешните български партии, защото всички нейни политически амбиции се реализираха в живота. Имам предвид утвърждаването на демокрацията у нас, влизането в НАТО и ЕС, прозападната ориентация на България и т.н. Днес, въпреки това, СДС сякаш се е свила до своето най-вътрешно ядро и се нуждае от ново начало. Какво трябва да се направи, за да стане СДС отново значима политическа сила?
Най – важното е СДС да стигне отново до своите избиратели с политики и послания, които да бъдат приемливи за тях.
Да се извини за допуснатите грешки, да поиска прошка и подкрепа. За тази подкрепа обаче трябва да се работи всеки ден, а не само преди избори.
СДС е уникална партия. Тя наистина промени България и когато трябваше да бере плодовете от своя труд започна да се свива като шагренова кожа.
Много бяха допуснатите грешки, като повечето от тях бяха личностни. Дошло е време да спрем да ровим само в миналото, да се анализира състоянието, в която се намира СДС и да се потърси пътят за ВЪЗРАЖДАНЕТО на СДС.
Ще се опитам да Ви върна в миналото. През 1996-а година СДС и Петър Стоянов спечелиха убедително президентските избори. Шест месеца по-късно СДС, водена от Иван Костов, спечели 123 депутатски места в Народното събрание, управлява пълен мандат и направи всички болезнени реформи. На изборите през 2001 г. партията получи само 53 мандата и при всички следващи избори получаваше все по-малко. Къде бъркаха лидерите на СДС, че влиянието й намаляваше?
Да проведеш болезнените реформи не бе никак лесно, а още по – малко популярно. Но една истинска дясна партия постъпва точно така – провежда нужните за държавата и гражданите реформи, променя из основа страната и очаква разбиране. Е, това разбиране СДС не го получи. Напротив бе анатемосана, а на политическата сцена се появи популиста Симеон Сакскубурготски, които обеща да ни оправи за 800 дни и с това обещание успя да привлече голяма част от гласовете на нашите избиратели.
Аз и до днес нямам отговор на въпроса, защо партията, която утвърди демокрацията, успя да премахне визите, гарантира „цивилизационния избор“ на гражданите, трасира пътя за влизането на България в НАТО и ЕС, върна земята на над 2,5 милиона собственици, която към днешна дата струва над 50 милиарда лева, реституира имоти на над 500 000 души, бе изоставена от своите избиратели.
Искам да заявя категорично, че всичко изброено по – горе бе извършено с убеждението, че това е възстановяване на справедливостта, че от това има нужда България и нейните граждани, а не с мисълта, че по този начин си осигуряваме избиратели. Не! И все пак не разбирам!
Ако направим едно сравнение и си припомним 45 – годишното комунистическо управление. Лагерите, Лукановата и Виденовата зима. Хиперинфлацията и зърнената криза, безизходицата на цял един народ докаран до просешка тояга от БСП, какво виждаме? Виждаме 79 – те депутата от БСП в парламента и нито един представител на най – старата автентична дясна и демократична формация СДС. Защо? Дали само грешките и силното его на нашите лидери са в основата на тази висока цена, която плати СДС?
Да. Бяха допуснати грешки, но кой не греши когато провежда такива мащабни промени, каквито СДС осъществи.
Да. Личностните дрязги доведоха до разделение в СДС, вследствие на което се появиха нови партии, но истината е, че не СДС е виновен за това, напротив през всичките години е поддържал и поддържа нормален диалог с тях.
Може би е дошло време за преоценка от тяхна страна, как ще продължат за в бъдеще. Но това трябва да го решат те. Вратите на СДС са отворени за всички демократи, за всички десни хора.
През последните двайсетина години имаше поне три партии, за които беше от изключителна важност да няма силно СДС. Това са БСП на бившите комунисти, НДСВ на Сакскобургготски и ГЕРБ на Бойко Борисов. Всички те направиха всичко възможно СДС да бъде унищожена. Защо те се страхуваха панически от СДС?
СДС е емблемата на демокрацията в България. Нейната основна роля е да отстоява Демокрацията и демократичните ценности, да гарантира необратимостта на проевропейската ориентация на България. Да бъде катализатор на интеграционните процеси в ЕС и НАТО, и в тази връзка, например, ние категорично настояваме правителството на България да кандидатства за членство в Еврозоната.
Що се отнася до щенията на бившите комунисти, то те не ме учудват, защото една от основните черти на всеки седесар е неговият антикомунистически възглед. Ние няма да спрем да почитаме жертвите на комунизма. Няма да спрем да разкриваме истината за техния тоталитарен режим. Освен, че сме антикомунисти, ние сме опоненти и по оста ляво-дясно. Да не забравяме, че като автентична дясна партия виждаме като основен наш опонент именно БСП. Колкото до НДСВ те не успяха в опитите си да унищожат СДС, но допринесоха за загуба на електорат при първия вот. Бих припомнил само, че четири години те управляваха с БСП в някак странна коалиция между монарх и комунисти.
Що се отнася до сестринската партия, член на семейството на ЕНП, ГЕРБ нямам обяснения. В Европа големите партии и десни и леви си „отглеждат“ коалиционни партньори, както например е в Германия с ХДС-ХСС, нещо което у нас не се случи, но да не забравяме, че ние не сме Германия.
Идва конференция на СДС, на която всички възлагат големи надежди. Ясно е, че предишното ръководство превърна партията в сателит на ГЕРБ и по този начин я обезличи. Какви нови политики трябва да предприеме новото ръководство, за да върне партията на крака? Непрекъснато виждаме как на европейската политическа сцена малки партии, които избират ново ръководство със смела програма, успяват да възкръснат и да бъдат водещи в политическия живот на страните си.
СДС трябва да се преутвърди. Да започне да се възражда. За това е нужна много, много сериозна работа и от националното ръководство и от регионалните структури. Трябва да се откроят новите политики, които касаят наши бивши избиратели, за да можем да си ги върнем отново, защитавайки техните възгледи и интереси.
Истината, е че от няколко милиона, които подкрепяха СДС, голяма част се отляха към други партии като НДСВ, ГЕРБ и други. Истината е обаче, че има около 500 000 десни избиратели, които подкрепят СДС и други формации от десния спектър или пък изобщо не гласуват, но не посягат към друга бюлетина. Именно към тях трябва да насочим усилията си.
За СДС винаги е бил болезнен въпросът за коалициите още след 1992-а година след коалицията с ДПС. Последната коалиция – Реформаторски блок, също се провали без да отбележи някакви успехи и остави поредно огорчение в избирателите на СДС. Не е ли крайно време СДС да се явява сама и с политическото самочувствие, което би трябвало да има? Все пак СДС е изключителна политическа марка и стотици хиляди българи имат симпатии към нея.
Това е целта и мечтата на всяка партия, да има самостоятелен път на развитие и да взема важните решения за своите членове и симпатизанти без компромиси.
Ясно е, че СДС към момента не е в добра кондиция, но ако се хванем здраво на работа и успеем да привлечем още 50 – 60 хиляди избиратели, към нашите 70 – 80 хиляди, които винаги ни подкрепят – защо не?
Истината, е че СДС не се е явявало самостоятелно на парламентарните избори от много години. Дали е дошло време за това ще стане ясно в обозримо бъдеще.
На седми юли Вие ще бъдете един от кандидатите за лидерския пост в СДС. С какво ще спечелите гласовете на делегатите?
Аз съм човек със сериозен политически опит. Познават ме всички седесари и знаят, че мога да обединявам, че съм човек на консенсуса. Последните месеци партията е раздирана от противоречие и за съжаление разделена. В този момент СДС има нужда от човек с опит, от човек, който ще успее да овладее емоциите. Заявявам, че ще работя с всеки седесар без значение дали е гласувал за мен или не. Нужни са ни всички, защото последните години редиците ни доста оредяха.
Ако бъда избран, предвиждам в следващите 5 – 6 месеца да посетя всички области, както и населени места, в които имаме добре работещи структури за да започнем диалога и усърдната работа за възраждането на СДС отдолу нагоре.
Ще предприема действия за реалното структуриране на Експертния съвет на СДС и ще се опитам да привлека най – добрите десни експерти в отделните сфери. Повярвайте ми, автентичната десница разполага с личности, които имат отлична експертиза. Именно в експертния съвет трябва да започне формирането на политики и послания към демократичната общност в България.
Ще отдам цялата си енергия и опит възраждането на СДС да се случи, защото
АЗ ВЯРВАМ ВЪВ ВЪЗРАЖДАНЕТО НА СДС!
