Миналата седмица стана ясно, че американският президент Доналд Тръмп е отправил покана към редица държавни глави за участие в новосъздадения международен Съвет за мир. Към формата интерес вече проявиха Русия и Унгария, а се оказа, че такава покана е стигнала и до българския президент в оставка Румен Радев. Какво представлява Съветът и ще участва ли Радев в него и в какво качество.
България и поканата до Румен Радев
На 21 януари 2026 г. президентът на България Румен Радев получи официално писмо от американския президент Доналд Тръмп, с което България е поканена да се присъедини към новосъздаден международен „Съвет за мир“ (Board of Peace), а самият Радев е предложен като представител на страната ни в тази структура. Според прессекретариата на президента, инициативата има за цел да насърчи международното сътрудничество за постигане на мирно решение на военния конфликт в Газа и други региони.
Поканата е адресирана до държавата България, а не персонално само към Радев – в писмото той е посочен като предложен представител. Трябва да бъде уточнено, че подобно участие в международни съвети се случва чрез официално дипломатическо сътрудничество, а не самостоятелно. Ако инициатива изисква решения относно външната политика, те трябва да бъдат съгласувани с правителството, Министерството на външните работи и Народното събрание.
След заявените на намерения на Румен Радев да напусне президентската институция и очакванията, че той ще се яви на следващите предсрочни парламентарни избори, не е ясно как поканата ще бъде „оползотворена“ в бъдеще и в какво качество Румен Радев би представлявал страната в един такъв международен форум. По същество поканата до Радев е по-скоро персонализирана в ролята му на държавен представител, но представлява покана към България като държава, която след консултации може да се присъедини към формата.
От разпространения до медиите отговор на Радев до Тръмп не става ясно дали той е изявил желание да участва във формата. В писмото си той подчертава значението на мирните инициативи на президента Доналд Тръмп за деескалацията на редица военни конфликти.
Румен Радев изразява надежда, че оказаната от Доналд Тръмп подкрепа за ролята на дипломацията ще доведе до постигането на устойчиви мирни решения в Газа и в глобален план.
Президентът Радев откроява и признанието за българската дипломация с назначаването на български дипломат като Върховен представител за Газа в Съвета за мир.
В отговора си българският държавен глава прави преглед и на актуалната политическа обстановка в страната ни: подадени оставки от правителството след многохилядните протести в цялата страна и от самия него от президентския пост, за да се ангажира пряко с оздравяването на държавността в България, укрепването на върховенството на правото и възстановяването на диалога между институциите и гражданите.
Румен Радев изразява очакването си, че в близко бъдеще България ще има необходимата устойчива институционална среда за продължаване на ползотворното сътрудничество със САЩ в интерес на общите усилия за запазване на мира и сигурността.
Какво е Съветът за мир на Тръмп?
Инициативата, известна официално като Board of Peace, е предложена от Доналд Тръмп и е представена в международните медии като нов междудържавен орган, предназначен да координира мирни процеси – първоначално в контекста на Газа, но със потенциал да обхване и други конфликти по света.
Американските медии съобщават, че Съветът се очаква да наблюдава втория етап от примирието в Газа, както и по‑широка стабилизация, включително разоръжаване на „Хамас“, изграждане на международни сили за сигурност и възстановяване на инфраструктурата.
Предвидени са две основни структури – основен международен съвет, в който участват държави‑членки и изпълнителен съвет, съставен от международни фигури и представители на администрацията на САЩ, включително например Маркo Рубио, Джаред Къшнър, Тони Блеър и президента на Световната банка Аджай Банга, според публикации в El Pais и AP.
Проектът има по-широки амбиции извън рамките на орган, специализиран само за Газа, като някои експерти и дипломатически източници го описват като потенциален алтернативен глобален механизъм за мир, дори съпоставим или в конкуренция с Организацията на обединените нации.
Поканени държави и международен отзвук
Според международни медии до момента към около 60 държави са изпратени покани. Сред тях има както държави, които са потвърдили покана, така и други, които са изразили резерви или отказ.
Потвърдили участие или получили покани са премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, премиерът на Унгария Виктор Орбан, който тази година се изправя пред решаващи парламентарни избори. В различни медийни публикации са споменати като поканени или приели поканата представители на Виетнам, Аржентина, Канада, Турция, Египет, Индия, Гърция, Кипър, Пакистан.
Според Ройтерс президентът на Беларус Александър Лукашенко, също е приел поканата, полският президент е бил поканен, но не е ясно какъв е бил отговорът му. Руският президент Владимир Путин също е поканен и въпреки че не е отговорено категорично, че ще се присъедини, говорители на руското правителство вече определиха Съвета на Тръмп като място, на което страната би се присъединила.
Държави, които се колебаят, отказват или изразяват резерви са Франция, Швеция, Норвегия, Обединеното кралство – според медийни анализи повечето страни от ЕС и Западна Европа са скептични или неангажирани към Съвета, като някои официално сигнализират, че няма да участват.
Тази разнопосочна реакция до голяма степен отразява разделителната линия и очертаването на нов световен ред, в който САЩ отново взема водеща роля.
Изисквания за участие и „такса“ от 1 милиард долара
Една от най‑спорно дискутираните теми около Съвета за мир е финансовият компонент. Проектният устав предвижда, че държавите могат да участват с безплатен мандат от три години, но плащането на $1 милиард гарантира „постоянно членство“ в основния съвет.
Средства, събрани по този начин, ще подпомагат финансиране на стабилизация, възстановяване и операции по мирно изграждане.
Медийни анализи подчертават, че това предложение е без прецедент в международните институции и предизвиква дебат за това дали подобни такси ще предопределят влияние и представляват форма на „дипломация за богати“ – критика, която е част от по‑широк разговор за ефективността на инициативата спрямо традиционните организации като ООН.
Очаквана институционализация и времеви график
Според проектните документи и анализи на журналисти, Board of Peace ще започне официално своята дейност след ратифициране на устава от няколко държави‑основатели, а част от прогнозите са, че цялата структура може да бъде формално обявена на предстоящи международни форуми, като Световния икономически форум в Давос през 2026 г.
Инициативата на Доналд Тръмп за „Съвет за мир“ представлява амбициозно и противоречиво предложение за международно сътрудничество, чиято структура, условия и легитимност предизвикват широка международна дискусия. Поканата до Румен Радев и България е част от по‑широка дипломатическа рамка, която включва десетки държави, вариращи от приели, до колебаещи се и отказали. Ключовите въпроси за бъдещето на Board of Peace остават свързани с правния му статус, отношението с ООН и финансовите условия за участие.
