Сподели
Румен Гечев
На снимката: Румен Гечев
Румен Гечев е роден на 4 октомври 1956 година в Червен бряг.
През 1980 година завършва политическа икономия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, днес Университет за национално и световно стопанство в София, където след това започва да преподава в катедра „Политикономия и военна икономика“.
През 1990 година Румен Гечев става член на БСП и в периода 1995 – 1997 година е заместник-председател на Министерския съвет и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов.
След това се оттегля от политическия живот и продължава да преподава в УНСС. През 2013 година отново е избран за народен представител от БСП.

Проф. Гечев, коментирайте драмата с уволнения Мавродиев и неговият екип. Справедлив ли беше гневът на Борисов?

Според мен гневът на премиера изглеждаше справедлив. Въпреки, че не ми се вярва да чува за първи път какво става в Банката за развитие. След като десетки сайтове, вестници, радиа, телевизии от години коментират, че Банката за развитие финансира олигарси, близки до властта, изведнъж премиерът и министрите му, които отговарят за тази банка, се правят на ни чул, ни видял. Абсолютно е изключено те да не са знаели какво става в банката. Този случай със заем от 75 милиона за колекторска фирма, е просто последната проява, при която са хванати в крачка управляващите банката за развитие. Това не е първи случай. Даже там има раздавани кредити за над 100 млн. лева на определени близки до властта лица. И това може да се провери много лесно.

Второ, тук е въпросът за политиката на банката. Опитът на някои хора да изместват споровете за това какви са гаранциите по кредита, какви имоти били, за колко пари… Това лично мен много ме развеселява. Тук проблемът е за политиката на банката, тъй като тази банка, нашият екип (под мое ръководство като вицепремиер) през ’95-’96-та разработихме закона и той беше приет, за Насърчителна банка, която сега се нарича Банка за развитие. Аз лично чувствам нещата по този въпрос и кръв ми капе от сърцето, че тази банка се разсипа по този начин.

Но да се върнем на политиката на банката: откъде-накъде държавна банка за развитие, създадена, за да подпомага създаването на нови технологии, продукти; да подкрепя нововъзникващи фирми, за подкрепа на малки и средни фирми, откъде-накъде те ще имат наглостта да финансират колекторски фирми. Те щели да решават проблемите на търговските банки с лоши кредити. Първо това е грубо нарушение на устава на банката и нейните основни функции, приети със закон. И второ – не е работа на Банката за развитие да финансира частни банки. Те нещо са се объркали тези хора, те опитват да играят ролята на Централна банка, в условията на паричен съвет. Тоест, тук става дума за грубо нарушение на смисъла на съществуване на банката. Ние, данъкоплатците, даваме пари на тази банка, за да помагаме на българската икономика, на българския бизнес, основно малко и средни фирми, които произвеждат стоки и услуги, а не колекторски фирми, които обикалят с бухалките да събират пари.

Доста колеги, в това число и аз, в бюджетна комисия и от парламентарната трибуна обърнахме специално внимание на факта, че досега ББР има рецидиви на раздаване на пари на олигарси, близки до властта. И ние се опасяваме, че тези 700 млн. лева, които ще минат през ББР (200 млн. лева са за потребителски кредити, 500 млн. лева са за кредитиране на фирми), многократно заявихме нашите притеснения, на основата на досегашни рецидиви  на това ръководство на банката, че ние по-скоро очакваме тези 500 млн. лева са разпределени между близки роднини и приятели на властта.

Затова многократно искахме от банката следната информация: колко от тези 500 млн. ще бъдат предоставени като кредитни линии на български фирми директно, колко ще бъдат предоставени непряко през търговските банки. Те не пожелаха да отговорят. След това ги попитах от тези пари, които отиват за български фирми, какви политики ще провежда българското правителство. Кои сектори на икономиката, кои производства? Не пожелаха да отговорят и това ни кара да мислим, че тези пари вече са разпределени.

Бяхте много против тегленето на нов заем. При положение, че вече това е решено, за какво според Вас трябва да бъдат похарчени тези пари?

Няма отговор. Попитахме в бюджетна комисия, в икономическа комисия, в парламентарна зала при обсъждането на двата закона (за извънредното положение и за държавния бюджет) как ще бъдат използвани тези 10 млрд., при положение, че при разчетите на това правителство на тях им трябват 4,2 млрд. – 3,5 млрд. за бюджетния дефицит и 700 млн. лева за ББР. И ги питахме 1000 пъти: „Уважаеми колеги, по ваши разчети ви трябват 4,2 млрд., вие защо искате 10 млрд.” И отговорът е: „просто така, да си имаме, за всеки случай”, като в детската градина. Как така за всеки случай. Искате тези пари, като не ви стигнат, идвате в парламента, искате нова актуализация, събираме се, обсъждаме, гласуваме. Те искат да получат празен чек за 10 млрд. за годината, отказвайки да отговорят на нашите логични въпроси. Те въпросите не са на проф. Гечев, те са на българските данъкоплатци. След като управляващите искат да отбележат рекорден дълг от 10 млрд. (в икономическата история на България никога не е теглен заем в една година за 10 млрд. лева).

Вече е ясно, че българската икономика ще катастрофира и че поне 200 000 човека ще останат без работа. Само коронавирусът ли е виновен за това или има и управленски грешки?

Коронавирусът е поводът. Това наистина е проблем, който се мъчат да решават редица страни по света по различни начини. Аз няма да коментирам медицинските мерки, но мога да кажа, че ако тези медицински мерки, които (не само според мен) са несъразмерни спрямо броят на заболелите и тези, които са постъпили за болнично лечение, последиците за икономиката ще бъдат потресаващи, ако не се вземат управленски мерки в близките дни. Прогнозата на правителството, залегнала в актуализацията на бюджета, че само 3,5 млрд. им трябват да покрият допълнителните бюджетни разходи, а те са заложили само 2% увеличение на безработицата. Това са развеселяващи числа. Безработицата отдавна е нараснала с повече от 2% и то в първите дни, след въвеждането на мерките. Да не говорим след две-три седмици. Даже и да бъде отменена напълно карантината на 13 май, да не бъде удължено извънредното  положение, възстановяването на българската икономика ще трае много години.

Чакат ни много трудни времена, защото правителството предлага неадекватни икономически мерки, а след натиск единственото от опозицията, което поправиха беше потребителските кредити, които стават видими и възможни за ползване при новите условия. Основният им пакет мерки и през ББР, и през прословутото 60/40, няма да сработи, за разлика от други страни членки на ЕС, които разработиха конкретни пакети за помощ на конкретни отрасли, на конкретни видове фирми, с фокус върху малкия бизнес. Големите страни постъпват умно – Франция, Великобритания, Испания поставят във фокуса и по-големи фирми, които са със стратегическо значение за страната.  Министърът на финансите на Франция заяви, че те няма да позволят фалита на структуроопределящи фирми в страната и ако трябва, те ще бъдат национализирани. Във Великобритания правителството вече взе решение и национализира железниците за шест месеца, а след това ще бъде решено какво да се прави.

Така че в Европа предприемат мерки за стабилизацията на икономиките си, докато нашето правителство имитира някаква дейност и не знае какво прави, и какво ще прави след няколко седмици.

Какво бихте препоръчали да направи правителството след прекратяването на карантината, за да може по-бързо да се съживи икономическият живот в България?

Моите препоръки са свързани с това, което виждам, че правят другите страни от ЕС и за някои от мерките аз вече споменах. Този пакет, който правителството предлага е недостатъчен. Не по абсолютна величина, а като дял от БВП. Второ, правителството трябваше да разработи конкретна програма – например, тези 500 млн. лева, които през ББР ще отидат до бизнеса, аз вече споменах – къде ще отидат те? Абсолютно неприемливо е ние, данъкоплатците, да дадем 500 млн. лева на ББР. Банката за развитие и правителството ни обясняват, че те уж нямало да разпределят нищо, а щели да хвърлят парите на търговските банки, които били големи експерти, и те по свое усмотрение щели да ги раздават на фирмите. Чакайте малко! Един момент! Ние, данъкоплатците, се интересуваме няма ли да има някакви приоритети, при какви фирми ще отидат. Ако ще отидат в колекторски фирми, ако ще отидат във фирми на олигархията, то тогава какво правим? Пълним джобовете на едни хора и не решаваме въпроса за заетостта и за десетките хиляди безработни. Какво правим с българския износ? Правителството нищо не казва. Няколко пъти предлагахме да се предвидят средства за държавната застрахователна агенция, за да се застрахова българският експорт. Няма нито една дума. Тоест, това е абсолютна безотговорност. Правителството ни казва: ще вземем вашите пари, ще ги прехвърлим през държавната банка в частни банки, а те 70% от активите са на чужди акционери, и ще видите какво ще стане. Ми нищо няма да стане. Без структурна политика, без конкретна програма за запазване на определени производства, ефектът ще бъде анархичен.

Как ще коментирате намаляването на цената на природния газ? Защо толкова дълго време Русия отказваше да намали цената на природния газ за България, въпреки че от години се знаеше, че купуваме почти двойно по-скъп газ от останалите европейци. И защо енергийното министерство май няма да върне надвзетите пари?

Абсолютно сте права, причината е същата, както при ББР. Около Банката за развитие има едни крокодили – олигарси, които чакат да откраднат парите на данъкоплатците. Същите крокодили са и в енергетиката, някои от тях са абсолютно същите. Всъщност ГЕРБ и техните сателити замразиха поправките в Закона за енергетиката. И причината е, че крокодилите не могат да се разберат кой да открадне повече от тези 150 млн., които трябва да се върнат. Оказа се, че едни 45-50 млн. не могат да обяснят на парламента защо не са включени в разпределението и къде отиват тези пари.

Парите няма да стигнат до гражданите, защото тези хора искат да крадат за себе си. Сега са замразили Закона за енергетиката, за да се чудят как да ни откраднат парите.

А защо, според вас, толкова дълго време цената на природния газ беше с 40% по-висока?

Цената зависи от договора и преговорите, които води българското правителство с доставчиците. Тъй като българското правителство (аз не съм участвал в такива преговори, но следя как се развива енергийният пазар) не е отправило никакви писмени искания към Брюксел и комисията за конкуренцията, енергийните пътеки на Брюксел. Та България беше последната страна, която чакаше Брюксел да реши за всички страни. Най-накрая. За да можем и ние да се възползваме ние от ниската цена. Няма официално писмо от правителството, за разлика от другите страни членки, в което ние да искаме колективна защита и колективно преговаряне на по-ниска цена. И тъй като конкуренцията на световния енергиен пазар се разрасна, а през последните дни стана кръвожадна между САЩ, Саудитска Арабия и Русия, това доведе до значително намаление в цените през последните дни и седмици. Това е добре за страните – вносителки на петрол и да се надяваме, че цените ще се понижат, за да са в полза на българските фирми и домакинства. И пак чакаме на решението на Брюксел, който най-накрая се размърда, че покрай решението на Брюксел да бъде решен и нашият въпрос.

Коментари