Новите санкции срещу Русия доведоха до допълнително обезценяване на рублата. Руската икономика се бори и с последиците от войната, която поглъща колосални суми, пише АРД.
И преди Русия да нападне Украйна през февруари 2022-а, руската икономика не беше пример за умно и устойчиво развитие. Но се радваше на стабилност – заради износа на суровини. Преди началото на войната доларът струваше 78 рубли, а в момента се разменя срещу 106. Като обезценяването на националната валута е само един от многото признаци за това, че държавата страда от собствената си агресия, пише АРД.
Смята се, че причина за срива на рублата са новите санкции, наложени от Съединените щати. Последната голяма руска банка – Газпромбанк – вече няма право да извършва международна дейност. Това ще затрудни още повече влизането на парите от легалния руски износ в Русия. А скритите сделки, с които се заобикалят санкциите, ще станат още по-сложни, щом пътищата за прехвърляне на парите са отрязани, разяснява германското издание.
Спад на приходите от бизнеса с нефт и газ
В продължение на десетилетия Русия не успя да развие конкурентоспособна промишленост, ефективни услуги или експортно ориентирано селско стопанство. Потреблението на държавата и гражданите бе финансирано от износа на петрол, газ и други суровини. Натрупани бяха дори значителни резерви. Те обаче са на привършване, казва пред АРД Ролф Лангхамер от Института за световна икономика в Кил.
Заради западното петролно ембарго, наложено вследствие на руската агресия срещу Украйна, Русия сега е в лоша позиция – налага ѝ се да продава петрол на Китай и Индия на ниски цени. „Паричните потоци вече не текат“, казва германският икономист. Ако през 2022-а можеше да бъде постигната цена от 80 щатски долара за барел, през 2023-а приходите възлизат само на 63,40 щатски долара за барел, припомня германската обществено-правна медия.
Огромни разходи за армията
В същото време нуждите на отбранителната индустрия и на армията нарастват. Военният сектор тежи на всяка икономика: войниците струват много, а не произвеждат никакъв продукт. По време на война хора загиват или биват ранявани, а скъпото отбранително оборудване просто бива унищожавано.
Никоя държава, която е във война, не публикува данни за своята армия. Преди година британският професор Джулиан Купър анализира руската армия – в проучване за водещия световен институт за военни изследвания СИПРИ в Стокхолм. Според него 21 процента от руския държавен бюджет се изразходва за въоръжение. За настоящата година е планирано тези разходи дори да нараснат до 29 на сто.
Работната ръка не достига
В слабо автоматизираната икономика на страната са необходими много работници. А Русия страда от драстично застаряващо население – все по-малко хора са в трудоспособна възраст. Официалната статистика „Русия 2024“ показва, че тази година потенциалната работна сила се е увеличила с 1,3 милиона души чрез удължаване на осигурителния стаж с една година. В Русия има практически пълна заетост – според „Русия 2024“ безработицата е 3,2 процента.
Последните статистически данни на групата БРИКС обаче показват, че заетостта се увеличава само в сектора на услугите, който включва и военните. От началото на войната срещу Украйна заетостта в Русия се е увеличила с 2,2 милиона души. Възможно е не всички те да са войници – но това показва какви са мащабите на въоръжаването. Потребностите на армията от работна ръка са за сметка на преработвателната промишленост, още повече, че военните плащат високи заплати. Заетостта в промишлеността е в застой, отбелязва АРД.
Инфлацията вероятно ще продължи да нараства
Въпреки недостига на работна ръка Русия изглежда успява да увеличи производството, според статистическите данни. Въпреки че износът намалява, производството на граждански стоки се увеличава. Най-голям ръст обаче постигат производителите на металообработващи машини, на които разчита отбранителната промишленост – плюс 40,6 процента през 2023-а година. Русия прилича на военна икономика, която се опитва да запази гражданския сектор, посочва АРД.
Високите заплати в отбранителната промишленост увеличават доходите. Но липсва предлагане – заради отсъствието на внос и ограниченото вътрешно гражданско производство. Така обаче растат цените. Руската централна банка се надява да успее да ограничи инфлацията до максимум 8,5 процента през тази година. Допитванията показват, че населението възприема инфлацията като много по-висока, а проучванията сред компаниите са още по-важни – те очакват 26 процента инфлация през следващото тримесечие. Това от своя страна ще доведе до по-високи продажни цени.
Дилемата с лихвите
За да охлади конюнктурата и да намали изключително нарасналото парично предлагане, Централната банка повиши лихвените проценти. Основната лихва е 21 на сто и се очаква да се увеличава и още. Това означава, че гражданите трябва да плащат среден лихвен процент от 26,5 за краткосрочни заеми. При дългосрочните лихвеният процент все още е 18,6 на сто.
Въпреки че предприятията от отбранителната промишленост са субсидирани, високите лихвени проценти възпрепятстват инвестициите в гражданската индустрия. Затова Руският съюз на индустриалците и предприемачите призова правителството да настоява пред все още независимата Централна банка да намали лихвените проценти.
Александра Прокопенко от берлинския център „Карнеги“ за Русия и Евразия отбелязва следното: „Примерът с Турция показва, че политическият натиск върху централните банки може да доведе до огромни икономически изкривявания. При политически наложен нисък основен лихвен процент инфлацията нараства безконтролно“, предупреждава тя.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
