Репринтът на „Аз, която не познах мъжете“ от белгийската писателка Жаклин Харпман отбелязва значимо възраждане на антиутопичния феминистки роман, който спечели похвали от критиците през 1995 г. и отново стана популярен в социалните медии преди няколко години, съобщава АФП.
След като британски и американски издатели публикуваха книгата, френската компания Stock представя отново тази завладяваща история, в която главната героиня съществува без ясно определено минало или бъдеще в странен и опустошителен свят, който първоначално потиска, а по-късно обърква.
Романът отново привлича внимание във Франция, след като стана „вайръл“ в англоговорящите страни благодарение на платформи като ТикТок и Инстаграм.
The Cut, онлайн издание на списание „Ню Йорк“, го сравнява с класическия роман „Разказът на прислужницата“ от канадската писателка Маргарет Атууд.
„Не е ясно как точно стана така“, споделя литературният журналист, който наблюдава множество млади читателки, които декларират, че това е една от любимите им книги.
Жаклин Харпман е на 66 години, когато публикува своя девети роман „Аз, която не познах мъжете“. Тя вече има значителна известност в литературния свят.
Авторката и психоаналитичка от Брюксел достига до финала на френската литературна награда „Фемина“, както направи и четири години по-рано с „Плажът в Остенде“. Загубила е, но все пак печели награда „Медичи“ през 1996 г. с „Орланда“.
След смъртта на Жаклин Харпман през 2012 г. творбите й привлекат интереса на изследователи. Тя, заедно с французойките Нина Бурауи и Маргьорит Юрсенар, е сред осемте авторки, изследвани в докторска дисертация на тема „Конструиране на женски идентичности“ в литературата след 1950 г.
Темата за идентичността, особено в контекста на женската, е основна в творчеството на Жаклин Харпман. Нейният класически и изключително фин стил контрастира с дълбоките и провокативни въпроси, разглеждани в нейните сюжети.
