„Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам.
Може би защото в един ден стигнах края на света,
изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът“.
Георги Бърдаров
Лято е. Време за ваканция, която оставя аромат на билки и треви, и свежестта на кристалночиста вода и борове. Нощите са хладни и изпъстрени с ярки звезди, а някъде наблизо може би танцуват самодиви.
В планината сме.
Има някаква магия в Родопите, за която стига само поглед към надиплените им поляни. С всеки следващ завой планината притегля повече в своята уютна прегръдка, а някъде назад остават всекидневните борби.
Може да вървиш по билото, да се скриеш в потайностите на някоя пещера или буквално да нагазиш в каньон.
И ето ни – с гумени ботуши, издължени като панталон, вървим по вода към Киселчовските водопади. Отседнали сме в Могилица и тръгваме смело към това приключение от голямата дървена лъжица в центъра на селото. Накъде отиваме все още е изненада. Нашият водач към неизвестното – Аделин Голев, поиска предварително да си носим по един колан и записа номерата на обувките ни.
Разказва, че ситуацията в туризма се променя в положителна посока и всяка година посетителите в района са все повече. Преди около 8 години основават Туристическо дружество „Крепостта-Могилица“ с неговия приятел и колега Данаил Хаджиев. С днешна дата поддържат пешеходни маршрути с обща дължина над 70 км. Помагат им и местните хора, кой с каквото може.
„Стратегията ни е да изграждаме туристическа инфраструктура – ние не просто водим туристи по различните маршрути, а се стараем да създаваме предпоставки за последващи посещения. Районът ни е изключително богат на история и природни дадености. Не е трудно да се развива туризъм тук, защото има много варианти според предпочитанията – култура, пещери, нещо динамично или просто почивка“, обяснява той.
Аделин е живял три години в чужбина – в Англия и в Италия, където обаче отишъл с идеята да се върне и да работи за развитието на туризма в родния си край без езикова бариера. Не се изкушил да остане там, въпреки че имал много добри възможности за реализация. Занимава се с туризъм в своя роден край Могилица от около двайсетина години и по-сериозно с общественополезна дейност от основаването на ТД „Крепостта-Могилица“.
Дружеството стопанисва пещера Надарска – една от най-красивите неблагоустроени пещери в горното поречие на река Арда и една от най-старите с приблизителна възраст около 2,5 млн. години. „Запазихме я в този й облик, затова влизането в нея се осъществява с челници и каски. За улеснение на туристите организирахме друг заход към пещерата“, обяснява Аделин.
От ТД „Крепостта-Могилица“ са направили няколко маршрута, които могат да се ползват от желаещите напълно самостоятелно. Един от тях, кръстен на името на дружеството, започва от центъра на Могилица. На указателните табели по протежението му има QR код, който дава информация при сканиране. На туристите помага и поставената лентова маркировка с насочващи стрелки.
Този маршрут обединява посещение на обезлюденото село Варад, на най-дебелия бук в горното поречие на Арда, чиято обиколка е 7,5 метра, и достига до едно от трите късновизантийски калета, останали от времето на Юстиниан I – Варадското кале, като затваря кръга през село Черешките и село Бориково.
Друг пример е вече доста известният маршрут „Карталови присойки“, по който може да се посетят 6 туристически обекта. Това са Надарският надпис, който все още не е официално разчетен, но свидетелства за древна култура и писменост, пещера Надарска, богата на вторични карстови образувания, връх Карталов камък, предлагащ прекрасни панорами в радиус от 360 градуса и свързан с редкия вид карталски лешояди, които са били по тези предели в миналото. Включва още църквата „Света Троица“ в село Кремене, която е една от най-старите в района (1896 г.), гроба на девойката Руфинка в село Попрелка, за чиято тъжна съдба се пее в известната родопска песен и античния път от Попрелка и село Черешово.
Но тези съкровища не са толкова леснодостъпни, в което се убедихме и сами. Пътят близо до село Киселчово е доста разбит, а той отвежда към общо 7 малки населени места по поречието на река Киселчовска.
„До Попрелката никога не е имало асфалтов път, мислим, че няма и да има, но апелът ни е поне основната артерия, която е била асфалтирана преди, да бъде възстановена. За развитието на туризма всеки от нас знае, че на първо място се изисква добра пътна инфраструктура“, коментира Аделин.
Говорим си и за болезнената тема с обезлюдяването на малките населени места. Оказва се, че Могилица е голямо село за района със своите 200 жители.
„България не е само София и големите градове, трябва да има живинка и в малките населени места. Допреди години картофопроизводството беше водещо като препитание за района, много хора се занимаваха, докато процесът беше предимно ръчен и нямаше толкова много автоматизация. Борсите вече са пълни с вносен картоф на ниски цени, ето пример за лоша вътрешна политика. Лошо е здравеопазването, рядко идва лекар в Могилица, същото е в Арда. Населението е застаряващо. Райски места, но няма никаква насърчаваща политика за туризма. Национална реклама има за зимните ни курорти и за Слънчев бряг, за други обекти не виждам. Тук всичко е плод на собствени усилия и труд“, обяснява нашият водач.
Плод на този труд е последната атракция в района – панорамна вишка „Лиса Гора“, която е висока 19 метра и се намира на 1424 метра н.в. Има и поставен бинокъл, с който може да се видят по-отблизо околните красоти, например родопският връх Ком или кулата Снежанка.
Аделин и съмишлениците му имат идеи за години напред: „95 процента от финансирането за вишката е било наше, изкарвали сме пари, които сме влагали там, за да създадем нови предпоставки за посещение на района. Като дойде турист, не да каже – аз видях всичко, а да му покажеш колко много не е видял…“.
Малко по-надолу от вишката посещаваме и друга атракция – панорамна площадка „Върхът“, която е характерна със своя стъклен под, издаден над стръмни скали.
В района на Могилица има над 20 пещери – Ухловица, която е част от стоте национални туристически обекта, водната Голубовица – втора по дължина в Родопите, но все още неизследвана докрай, Типицето, в която са живели хора и са намерени кости от пещерни животни.
В Бориковска пещера е открит скелет на пещерна мечка, като костите са датирани отпреди 35 000 години. Скелетът се намира в Музея на карста в Чепеларе, наистина е внушителен и има много голяма стойност за нашия район, разказва още Аделин.
През красиви горски пътеки стигаме до изворите на най-дългата река в Родопите – Арда. Изворът поддържа целогодишна температура от 4 градуса и се намира в дебрите на най-високата точка в района Ардин връх, който е с височина от 1730 метра и е на границата между България и Гърция.
Но друга гледка постоянно ни съпътства в дните на нашето пътешествие – конусовидният връх Ком със своята височина от 1568 метра се извисява в района, обвит в легенди и опасан с вековни гори.
Откъм западната страна на върха е минавал важен трансграничен път, свързвал Беломорието и Тракия, смята се, че на самия връх е имало светилище на траките. Родопският Ком не е обзорен, но е характерен със своя каменен параклис „Свети Петър“. От дълбока древност хората са идвали тук като място за молитва. Научаваме, че под върха по време на робството е имало подземна черква, в която са се черкували не само хора от района, но и от по-далечни населени места.
Едни от най-красивите гледки обаче могат да се видят при изкачването му от т.нар. Гарванови скали. Но внимавайте да не ви хване „ракиено опиянение“ в началото на пътеката от Гудевица и Гоздевица, като в известния разказ „За петата ракия или колко е хубав животът“ на Георги Бърдаров. Никой не се показва от къщата от разказа, но наистина витае усещането, че си някъде на края на света. Наливаме си вода от чешмата наблизо, минаваме покрай дърво, натежало от яркожълти сочни сливи и се потапяме в неизвестното.
Като скрита перла е и Каньон Горло, образуван от водите на Арда. Водите й са дълбали мраморните скали, за да създадат тесния пролом, обгърнат от тежката сянка на дървета. Най-дълбоката част на каньона, където може да премине лодка, е 6 метра. Показват ни и последната находка по скалите, малко над водата – ясен отпечатък от меча лапа. Тъкмо да помислим, че лодката ни отвежда до тайнствени места и нахлува детски смях – за местните младежи мястото е своеобразен плаж, а по-смелите показват и скокове във вода.
С какво още е известен районът ли? Елате и ще откриете гостоприемството на родопските къщи с типични и богати ястия, чистия въздух, спокойствието като от друго време.
Местните хора са убедени – имат какво да предложат на всеки. А ние ще се върнем още следващото лято.
