Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви в интервю за „Икономист“, че опасностите от конфликта в Иран не получават необходимото внимание.
С оглед на текущата ситуация, описана от Международната агенция за енергията (МАЕ) като „най-сериозния енергиен шок досега“, надеждите за бързо възстановяване могат да се окажат „излишно оптимистични“, отбеляза Лагард.
Според експертите на ЕЦБ, „значителни щети вече са настъпили“, а Лагард добави, че е „невъзможно“ загубеният капацитет на енергийния сектор от Персийския залив да бъде възстановен в кратки срокове.
Тя акцентира, че проблемите в сектора могат да продължат с години и изрази опасения, че последиците ще се проявят постепенно, довеждайки до „бавно осъзнаване“ на тежестта на кризата.
По отношение на паричната политика, Лагард увери, че ЕЦБ е „в добра позиция да реагира“, но изрази и притеснения относно държавните финанси.
„Фискалното пространство не е така широко“ както през периода 2022-2023 г., когато страните отделяха 2.5% или повече от БВП за облекчаване на последиците от повишаването на цените на енергията след руската инвазия в Украйна. Всякаква нова подкрепа трябва да бъде „персонализирана, специфична и времева“, подчерта Лагард, призовавайки политиците да бъдат по-внимателни относно обхвата на мерките си, особено спрямо семействата с ниски доходи.
Лагард изтъкна, че е необходимо критично да се разгледа ролята на Америка в международната система. Тя отчасти се съгласи с канадския премиер Марк Карни, който сподели, че старият ред е в упадък, но не желае да се започва изцяло от нулата. Многостранните организации като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и Световната търговска организация (СТО) все още подлежат на реформа, дори ако „влиянието“ на Америка в тях трябва да бъде намалено.
В контекста на сегашната световна обстановка, Лагард акцентира, че Европа остава в централна роля.
„Критиките към Европа са силно преувеличени“, каза тя, подчертавайки, че разочарованието произтича от прекомерни очаквания. Континентът, който някога е бил разглеждан като „мечта“ и „обещание“, е постигнал „значителен напредък“ в установяването на мир, макар Лагард да признава, че Европа трябва да усилено да се действа.
Лагард изложи основните си приоритети – реален единен пазар, по-дълбоки и ефективни капиталови пазари, повишаване на продуктивността и иновации, както и внедряване на дигитално евро за насърчаване на интеграцията.
Достигането на тези цели изисква политическо единство, което е затруднено от нарастващия националистически популизъм, подчерта Лагард.
