Начало Интервю Радомир Чолаков за ДЕБАТИ: Ще гледаме филма „Шотландски боец”, битка на всеки...

Радомир Чолаков за ДЕБАТИ: Ще гледаме филма „Шотландски боец”, битка на всеки срещу всеки, докато не остане държава

74
Радомир Чолаков
Снимка: БТА

Радомир Петров Чолаков е роден на 17 октомври 1964 г. в Пловдив. Завършва право в Юридическия факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Магистър по право от Виенски университет. От 1995 до 1997 г. е юрисконсулт на Българската национална телевизия. Между 1998 и 1999 г. изпълнява длъжността главен секретар на БНТ. От 1999 до 2001 г. е изпълнителен директор на обществената телевизия. От 2001 до 2014 г. е ръководител на правния отдел на Вестникарска група България. В периода 2010 – 2014 г. е изпълнителен директор на Съюза на издателите в България. Между 2011 и 2013 г. е управител, впоследствие изпълнителен директор, на издателската къща „Труд“. Член е на Съвета на настоятелите на Националната академия за театрално и филмово изкуство. Депутат от ГЕРБ-СДС в последното 49 Народно събрание, където е председател на комисията по конституционни въпроси и председател на комисията по правни въпроси.

– Г-н Чолаков, изглежда, че повечето анализатори са категорични, че този път новият парламент ще намери мнозинство за правителство. ГЕРБ имат убедителна преднина. Това така ли е и как би изглеждало това правителство?

– Естествено, правото на първата сила, която получава и първия мандат, е да направи консултации и да предложи правителство. Обръщам ви внимание върху едни думи на Борисов в нощта на изборите, които малко бяха неглижирани, а именно, че бъдещата коалиция трябва да се изгради на основата на предизборната програма на ГЕРБ.

Тоест, в правителството ще бъдат привлечени политически сили, които по принцип биха подкрепили тази програма и не биха поставяли условия, които биха принудили ГЕРБ да се откаже от програмата си.

В 49-тото народно събрание се случи точно това, ГЕРБ беше буквално заставен да изпълнява програмата на ПП, например да променя Конституцията заради тях и претърпя щета на следващите избори.

В момента, в който Борисов обяви, че няма да прави повече подобни компромиси, гласоподавателите се върнаха. Не вярвам той да отстъпи от така заявената си позиция. Ако ППДБ искат да участват в управлението на държавата, би следвало да приемат това и, разбира се, да добавят някои свои виждания.

Дано не се окажат прави тези, които смятат, че целта на ППДБ е, ако не могат да „карат влака”, да саботират всякаква друга формула за съставяне на правителство. Ако това е така, може да се наложи съставянето на правителство без тях. Не знам, обаче, дали ППДБ са готови да бъдат в опозиция. Не знам дали знаят какво е да си в опозиция, защото те досега не са били. ГЕРБ може и в опозиция и в управление. Дали, обаче, ППДБ могат?

Надявам се все пак, че у всички политически сили ще надделее разумът и в крайна сметка ще бъде съставено правителство, на базата на известния демократичен принцип: първият води, а неговите партньори добавят свои акценти в политиката, помагат и са разумен коректив, когато се налага. Така е честно и така е правилно.

– Фигурата на Делян Пеевски незаобиколим фактор ли е при формирането на правителство – освен ПП-ДБ и други партии в парламента говорят за коалиция анти-ГЕРБ и анти-Пеевски?

– В нощта на изборите пък, чухме Даниел Лорер да казва, че ППДБ ще е „незаобиколим фактор” за съставянето на правителство. С декларацията си „анти-Пеевски” всъщност ППДБ се опитват да циментират тази своя позиция на безалтернативен партньор в управлението, за да могат после да накарат ГЕРБ отново да изпълнява тяхната програма и техните условия, които ще следват до безкрай.

Някак всички пропускат факта, че най-незаобиколимият фактор е ГЕРБ. В крайна сметка правото на първия е да прецени в каква конфигурация би искал да състави правителство с оглед на целите, които ще си постави това правителство. Както казах по-горе, основният въпрос е какво има да върши следващият кабинет. Кои лица биха влезли в него е вторичен въпрос, производен от първия. Докато не се изясни първият въпрос, няма смисъл да се мисли за втория. Още повече, че при осем партии в парламента, възможните комбинации са доста.

Ако, обаче, всички политически сили, заразени от примера на ППДБ, сега започнат да извиват ръцете на първата политическа сила, да си играят на покер, да блъфират, да поставят разрушителни за ГЕРБ условия, да настояват, че именно те са онзи „незаменим фактор” и че ГЕРБ трябва да прави каквото те му кажат, то е най-вероятно да се ходи на осми избори. Ще гледаме в реално време филма „Шотландски боец”, битка на всеки срещу всеки, докато накрая остане един. Дали до края на филма ще е останала държава, е твърде съмнително.

– Какво трябва да свърши новият парламент в спешен порядък – бюджет, законите за ПВУ.

– Парламентът първо трябва да си избере председател и веднага след това председатели на бюджетната и на правната комисии, без които приемането на бюджета и законодателната работа не могат да започнат.

При тези гласувания, впрочем, могат да се очертаят контурите на евентуалните бъдещи коалиции. След това, разбира се, трябва да започне приемането на бюджета, където, освен че пак биха се очертали евентуалните коалиции, много ясно ще се види дали мнозинството в новото Народно събрание ще продължи политиката на безразсъдно харчене или ще се направи завой към една строга финансова и бюджетна дисциплина, защото благодарение на последните три години имаме да плащаме борчове, а един ден със сигурност съдия-изпълнителят ще дойде и ще потропа на вратата. Но за това можем да говорим след средата на ноември.

Колкото до законодателната дейност на парламента, вече и на малките деца им стана ясно, че този законодателен безпредел не може да продължава повече. Не може законодателният процес да продължава да е заложник на ПР-стратегиите на отделни партии или депутати.

Стане някъде някакво произшествие и веднага депутати скачат и почват да предлагат изменения в някакви закони, с които щяло да се предотврати случването на подобни инциденти в бъдеще. Глупости! Предотвратяването на инцидентите, превенцията на престъпленията, ако щете, става с действия на изпълнителната власт, а не с хаотични движения на законодателната. Основната работа на народните представители не е да изменят законите, а да контролират дали правителството и правителствените служби прилагат приетите закони. Това е правова държава, другото е анархия. Казвам това по принцип.

В частност, за така наречените три „антикорупционни” закона, включени насила в ПВУ, трябва да е ясно следното. Законите не са три, а са два и едно решение. Законът за защита на лицата, подаващи сигнали, беше приет още в 48-мото Народно събрание с пълно единодушие, включително от ППДБ. Те тогава не видяха да има проблем.

Става дума за това дали трябва да има някаква разумна давност за подаване на сигнали за нарушения. В закона пише, че нарушението трябва да е било извършено не повече от две години преди датата на подаване на сигнала. Европейската комисия иска този срок да се махне и да няма давност. Тази позиция също е крайна, защото в правния мир няма хипотези, при които да не тече давност, освен за престъпления срещу човечеството.

За да има мир бих препоръчал искането да се приеме и този срок да отпадне, за да се укротят всички и да видят, че след това няма да се случи нищо. Както не се случи нищо след приемането на механизма за разследване на главния прокурор, за който определени политически сили също изпадаха в транс, ако си спомняте. Както няма разследвания срещу главния прокурор, така няма и сигнали. Просто пара в свирката и политически ПР за ППДБ.

Така нареченият закон за личния фалит е важен, но все още не е готов. Именно защото е важен и засяга значими обществени отношения върху него трябва да се работи много внимателно и отговорно. Но, ако толкова много се настоява, нека се приеме, макар, че ще създаде проблеми при прилагането си. На мен лично ми е обидно да се приемат некачествени закони заради „отчитане на дейност” и за да „получим едни пари”, но след като ППДБ ни докараха дотам да се огъваме и да си разбиваме законодателството заради едни пари, тази горчива чаша трябва да бъде изпита докрай.

Колкото до решението за избор на членове на новата антикорупционна комисия – КПК, то е противоконституционно. Новият закон за КПК предвижда изборът на тези членове да става с мнозинство от две трети от народните представители, но след решението на Конституционния съд по делото за измененията на Конституцията е ясно, че този запис в закона противоречи на принципа, че с такова високо мнозинство може да се избира само орган, за който това е предвидено в самата Конституция.

Всички други избори на Народното събрание стават с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. Тоест, законът за противодействие на корупцията противоречи на Конституцията.

Виждате ли сега, за какво става дума? Както има лекари, които правят ненужни операции, за да усвояват пари от Здравната каса, така и Народното събрание е принудено да приема калпави закони, за да се усвояват едни пари от Брюксел. Защо на никой не му прави впечатление, че колкото повече изменения на законите приема парламентът, толкова повече рейтингът му пада? Мисля, че има абсолютна зависимост между тези два факта.

– Законът за съдебната власт – на дневен ред ли е, след като Конституционният съд се произнесе по промените в Конституцията?

– Съдебната реформа можеше да се извърши без изменения на Конституцията, а само с изменения на Закона за съдебната власт. Но, точно заради това, тези изменения на ЗСВ са критично важни и не е без значение кои виждания ще надделеят.

Някои от авторите на конституционните промени отново ще са в парламента и те ще настояват да прокарат в ЗСВ идеите, които бяха отхвърлени от Конституционния съд.

Именно: за пълното прекъсване на всякакви връзки между съдебната и останалите власти, но за сметка на това пък за подчиняването на прокуратурата на политиката.

Това са изключително вредни и опасни идеи, които трябва да бъдат пресечени в новото събрание в зародиш, именно с аргумента, че те са отхвърлени от КС.

Съществуващият в Конституцията модел на ръководство на съдебната власт с единен ВСС, работещ в две колегии – съдийска и прокурорско-следователска, с оптимален баланс в него между членовете му, излъчвани от магистратурата и на тези, излъчвани от законодателния орган е добър и не бива да се разбутва с въвеждането на „иновации”.

Както и не бива в никакъв случай парламентът да се „отказва” от правото си да избира самостоятелно членове на ВСС и Инспектората, а някой отвън, някаква „номинационна комисия от утвърдени личности”, да му подсказва правилните кандидатури.

Това би представлявало фатален удар срещу парламентарната демокрация. Парламент, който сам би признал, че няма компетентността, или моралната легитимация да преценява самостоятелно кого да избира в органите, за които това му е вменено от Конституцията и от законите, трябва да бъде закрит.

Имайте предвид, че цялата идеология за разбиването на съществуващия конституционен ред в България, която е методично провеждана на различни нива и с различни способи и хватки през последните години, намира своя изкристализирал израз в ЗСВ. Внимавайте много, когато започнат да го дискутират и не се хващайте на красиви думи и примамливи предложения.

Но преди всякаква съдебна реформа следващият парламент трябва да помисли за това как ще протече либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Защото не знам колко хора се вълнуват от съдебната реформа, но ако с цената на тока се случи нещо, а то изглежда ще се случи, революцията е неизбежна.