Начало България Радан Кънев: Банките с политически протекции се страхуват от Банковия съюз

Радан Кънев: Банките с политически протекции се страхуват от Банковия съюз

290
Сподели
Радан Кънев

Г-н Кънев, българското европредседателство се приближава към края си, каква е равносметката и справихме ли се?

Председателството не е свършило още и със сигурност управленската алтернатива на „Демократична България” ще има подробна позиция, която ще представим някъде около формалния край на председателството. Иначе не е късно естествено да направим оценка по основните приоритети, които бяха заложени. Тя няма как да е твърде положителна – не бих искал да се хвърляме в крайности.

Очевидно е, че по отношение на Западните Балкани имаше пробив и той беше основно в отношенията с Македония. Да се надяваме, че ще продължи. Той е по-скоро в контекста на бъдещо членство на Македония в НАТО, а не в ЕС, но за нас това е наистина въпрос от огромно стратегическо национално значение и трябва само да приветстваме постигнатото.

Не можем да кажем и, че председателството не се е справило чисто организационно. Очевидно това се случи.

По отношение на ключовите български приоритети – пробив в Шенген и еврозоната, т.е. влизане в същинското ядро на Европа, в този кръг, в който се взимат решенията за бъдещето на Европа, можем да кажем, че имаше един краен неуспех. Той се дължи не на друго, а на факта, че вътре в България необходимите реформи не са извършени.

Няма как държава, която не се е справила с вътрешната си сигурност, да бъде стожер на общата сигурност на съюза. А това е нещо, което ние всички искаме – да бъдем силна външна граница на Съюза, да бъдем част от финансовото ядро на Съюза. По отношение на тази реална пълна интеграция на България в сърцето на Бъдеща Европа председателството се оказа голям неуспех.

Има още две сфери, в които трябва да отчетем подобен неуспех. Едната е придвижването на темата за реформа на Дъблинското споразумение, т.е. какво прави Европа с мигрантите. Това е изключително важно за целия ЕС. Мигрантската тема е болката на над 50% от избирателите в Европа. Тя е в основата на европейския демократичен процес. За България като гранична държава, естествено, темата е много по-важна, отколкото за другите европейски държави. Така че липсата на развитие по Дъблинския регламент е със сигурност един голям проблем, който не можем да подминем.

Същото се отнася за подготовката на европейския бюджет. България получи много добро предложение от ЕК като увеличение на бюджета за България. То е много добро решение, защото се предлага всички държави, които подлежат на тежък мигрантски натиск – България, Румъния, Гърция, Италия и Испания да получат едно значително увеличение на бюджета, за да посрещнат тези проблеми.

За съжаление самият Томислав Дончев каза, че ние влизаме без ясни приоритети в преговорите за бюджета. По тази причина и днес „Демократична България” ще предложи своите препоръки. Очевидно сме напред спрямо българското правителство, защото ние определено имаме и приоритети, и визия за това как трябва да изглежда бюджетът за следващите седем години.

За какво трябва  да настояваме ние при обсъждането на бюджета за следващия програмен период?

Преди всичко трябва да настояваме да се запази този акцент върху сигурността. Държавите, които се намират пред мигрантски риск, да разполагат с много повече пари, за да могат да го посрещнат. Трябва да подкрепим повече пари за обща отбрана и сигурност отново по същите съображения, но и поради общата атмосфера на несигурност в Източна Европа. Има конфликти в Украйна, в Сирия, една Турция, на която все по-малко може да се разчита, една Русия, която е все по-агресивна.

Освен това трябва да подкрепим възможността за повече пряка комуникация между получателите и донора. Бюджетът на ЕС няма нужда от много посредници. В България всички знаем, че когато този бюджет минава през министри, областни управители, кметове и т.н., на всеки един етап от него отпадат едни проценти. Това са чисти корупционни схеми, можем спокойно да ги наречем чисти кражби. Прекият контакт между бизнеса и ЕК и продължението на плана „Юнкер” е решението на този проблем и ние трябва горещо да подкрепим тенденцията към по-силен пряк контакт.

Въпросът е дали трябва да говорим повече за субсидии, или вече трябва да говорим за инвестиции. Нашата позиция е за европейска солидарност, европейско финансиране за бизнеса и хората, а не за партиите у правляващите. По-добре е Европа да инвестира, отколкото да дарява.

Преди малко споменахте еврозоната. Финансовият министър Владислав Горанов каза, че до края на юни ще кандидатстваме за чакалнята. Трябва ли преди това да влезем и в Банковия съюз и вярвате ли, че това ще се случи в уречения срок?

Първо аз не разбрах какво каза Владо Горанов – дали каза, че до края на юни ще кандидатстваме или до една година ще кандидатстваме едновременно за банковия съюз и еврозоната. Той си правеше илюзията, че може да се кандидатства за еврозоната без да се кандидатства за Банковия съюз. Това е невъзможно. Ясно е защо искаха да бъде така – защото в България има банки под политическа протекция, които предпочитат да живеят както досега. Това не може да продължи. Узряха за идеята, че кандидатстването трябва да е едновременно, надявам се наистина да бъде до края на юни, както обещаха.

Друг е проблемът обаче дали това кандидатстване няма да е празен жест. Получихме ясни знаци от основните държави в еврозоната – от Германия и Франция, които вече говорят за бюджет на еврозоната, т.е. съвсем реално стигат до развитието на Европа на две скорости, че България не е готова да бъде приета, защото тя не е извършила вътрешните си реформи.

Надявам се с края на председателството си да се обърнем отново активно към собствените си проблеми, защото е явно че решението на проблемите няма да дойде през телевизионните камери на председателството, а ще дойде през тежка и неблагодарна работа вътре в държавата.

Коментари