Днес Косово чества 18 години от обявяването на независимостта си – събитие, което на 17 февруари 2008 г. поставя началото на най-новата държава на Балканите.
Тази декларация беше приета от парламента в Прищина след дълъг период на международно управление под егидата на ООН и почти десетилетие след войната от 1998-1999 г., изпълнена с тежки престъпления срещу албанското население.
България признава Република Косово на 20 февруари 2008 г. София основана решението си на нуждата от стабилност в региона и подкрепа за европейските перспективи на Западните Балкани. Оттогава България постоянно подкрепя усилията на Косово за интеграция в Европа.
Репресиите по времето на Милошевич
Пътят към независимостта беше маркиран от тежките престъпления на юго/сръбския режим на Слободан Милошевич. В началото на 90-те години албанците бяха подложени на систематична дискриминация.
Конфликтът нарасна през 1998-1999 г., когато сръбските сили предприеха военни операции, съпроводени с убийства на цивилни, разрушаване на села и масови депортации. Според оценки на международни организации, около 13 000 души загинаха, а повече от 800 000 бяха принудени да напуснат домовете си. Решителната намеса на НАТО с въздушна операция през март 1999 г. принуди сръбските военни да се оттеглят, след което беше установена международна администрация на ООН.
Напрежението под ръководството на Вучич
При управлението на сръбския президент Александър Вучич, отношенията между Сърбия и Косово преминават през кризи – блокади на пътища в северните общини с преобладаващо сръбско население, конфликти по регистрационните номера, бойкоти на избори и създаване на паралелни структури.
Диалогът под егидата на Европейския съюз продължава формално, но не се постига напредък.
Осемнадесет години след независимостта, Косово продължава усилията си за международно разглеждане, икономическо развитие и членство в международни организации.
Нападението в Банска през 2023 г.
Напрежението между Белград и Прищина значително ескалира след 2008 г. Един от най-забележимите инциденти в последните години беше въоръженото нападение в село Банска в Северно Косово през септември 2023 г.
Тогава група въоръжени сръбски бойци атакува косовски полицейски патрул, при което един полицай загина. Последва битка, в която също бяха убити няколко от нападателите. Косовските власти охарактеризираха акта като терористична атака и обвиниха Белград в организацията и логистиката на групата. Значителното количество оръжие, открито в региона, предполага, че целта е била да се дестабилизира страната.
Отговорността за нападението пое сръбският политик от Северно Косово Милан Радоичич, свързан с режима на Александър Вучич. Ситуацията предизвика сериозен отговор от страна на ЕС и САЩ, които настояха за изчерпателно разследване и деескалация.
Няколко месеца преди това – на 29 май 2023 г. – в северно Косово избухнаха сериозни сблъсъци между протестиращи и военнослужещи от международната мироопазваща мисия на НАТО – КФОР. При безредиците над 30 войници бяха ранени. НАТО оцени нападенията като недопустими и разпрати допълнителни сили в Косово за стабилизиране на ситуацията.
На 29 ноември 2024 г. мощна експлозия повреди водния канал Ибър-Лепенци в село Вараж, община Зубин Поток – основна инфраструктура, която осигурява вода на няколко града в Косово и охлаждането на топлоелектрическите централи. Властите предупредиха за риск от прекъсване на водоснабдяването и електрическото захранване в значителна част от страната, а премиерът Албин Курти подчерта, че организаторите имат връзки с държавни структури в Белград.
Източник БГНЕС
