Начало Водещи Първата голяма трудност за новото френско правителство – изготвянето на бюджет

Първата голяма трудност за новото френско правителство – изготвянето на бюджет

29
Франсоа Байру и Еманюел Макрон в Елисейския дворец, 21 юни 2022 г. (
Франсоа Байру и Еманюел Макрон в Елисейския дворец, 21 юни 2022 г./ Снимка: БТА

Новото френско правителство на министър-председателя Франсоа Байру беше представено снощи в Париж, почти три седмици след падането от власт на предишния кабинет.

„Олимпийското примирие“, обявено от Еманюел Макрон това лято, му позволи да отложи назначаването на министрите си, но не и националният траур за Майот – опустошения от буря френски архипелаг в Индийския океан. Държавният глава, който обеща „правителство в интерес на обществото“, възложи на своя генерален секретар Алексис Колер да разкрие състава му от Елисейския дворец, вчера, в края на деня на траур и в навечерието на Бъдни вечер, отбелязва в. „Фигаро“, цитиран от БТА.

След 10 дни на интензивни преговори за съставянето на този 46-и кабинет на Петата република, Франсоа Байру вече може да разчита на 35 министри и заместник-министри, с шест по-малко от преди. Повечето от тях са макронисти и републиканци – новата изпълнителна власт бележи приемственост с предишната, при липсата на значително разширяване в посока към социалдемократическата левица, допълва изданието. Общо 19 министри запазиха постовете си.

Представителят на твърдата десница Брюно Рьотайо остава министър на вътрешните работи, като отговаря за сигурността и миграционната политика на Франция. Себастиан Льокорню, който е в челните редици на френската военна подкрепа за Украйна, остава министър на отбраната, а външният министър Жан-Ноел Баро, който през последните седмици пътува интензивно в Близкия изток, също запазва поста си, посочва АП.

В екипа на Байру се завръщат двама бивши министър-председатели – Елизабет Борн (с ресор образование), първият ръководител на правителството (2022-2024 г.) през втория мандат на Еманюел Макрон, и Манюел Валс (за отвъдморските територии), министър-председател (2014-2016 г.) по времето на Франсоа Оланд. Друг завръщащ се е амбициозният Жералд Дарманен, бивш министър на вътрешните работи, който наследява ресора правосъдие. Ерик Ломбар, директор на държавна финансова институция, става министър на икономиката и финансите – ключов пост в момент, когато Франция е изправена пред една от най-тежките бюджетни кризи в най-новата си история, отбелязва АФП.

Новият министър-председател, 73-годишният центрист Франсоа Байру, изрази увереност в ефира на телевизия Бе Еф Ем, че ще избегне вот на недоверие на депутатите. Именно с вот на недоверие, предизвикан заради търкания за проектобюджета за догодина, беше свален в началото на декември предшественикът му – бившият европейски комисар Мишел Барние.

Но съставът на това правителство, което все още е ориентирано вдясно и към центъра, предизвика лавина от критики от страна на левите опозиционни партии, които излязоха начело на парламентарните избори през юни, и от крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, посочва АФП.

Екип, „пълен с хора, които бяха низвергнати от избирателите и които помогнаха за пропадането на страната ни“, заяви председателката на парламентарната група от партия „Непокорна Франция“ (радикална левица) Матилд Пано. Лидерката на еколозите Марин Тонделие обвини министър-председателя в „недостойнство“, като го разкритикува, че се е поставил „в ръцете на крайната десница“.

Критики не липсваха и отдясно. „За щастие, абсурдното не те убива“, защото „Франсоа Байру състави коалиция на провала“, пошегува се председателят на „Национален сбор“, депутатът Жордан Бардела.

Десноцентристкия политик Ксавие Бертран, спряган първо за премиер, а след това сочен за фаворит за поста на министър на правосъдието, каза, че е бил изваден от кабинета под натиска на лидерката на крайнодесните Марин Льо Пен. Байру отрече това и каза, че визията на Бертран за дейността на Министерството на правосъдието е била прекалено агресивна и несъвместима с неговите възгледи.

Байру е шестият правителствен ръководител от избирането на Макрон през 2017 г. и четвъртият от началото на годината – нестабилност, която не е наблюдавана във Франция от десетилетия, допълва АФП.

Новият министър-председател трябва да се ориентира в раздробената политическа сцена, която се появи след предсрочните парламентарни избори, организирани след като през юни Макрон изненадващото разпусна на Националното събрание. Парламентът е раздробен на няколко блока (ляв/центристки и десен/крайно десен), като нито един от тях няма абсолютно мнозинство. Рейтингът на популярност на Байру е исторически нисък за нов министър-председател, като 66% от французите заявяват, че са недоволни, показва проучване, публикувано в неделя.

Байру има труден старт, откакто беше назначен за министър-председател на 13 декември. Той беше подложен на критики заради това, че летя с частен самолет до югозападния град По, където остава кмет, за да присъства на заседанието на общинския съвет, а остави министъра си на вътрешните работи да лети до опустошената от бурята отвъдморска територия Майот.

Изготвянето на бюджет за 2025 г. ще бъде най-спешната задача за екипа му. Новото правителство встъпва в длъжност след месеци на политическа безизходица и криза и натиск от страна на финансовите пазари за намаляване на колосалния дълг на Франция, отбелязва Асошиейтед Прес.

Финансовият министър Ерик Ломбар е смятан за впечатляващ технократ с богат опит във висшите етажи на публичния сектор и частните финансови институции. Въпреки това може да бъде изложен на обвинения, че политически клонѝ твърде вляво и че е твърде близък до крайно непопулярния държавен глава, посочва Ройтерс.

Първото заседание на новия кабинет е насрочено за 3 януари и ще бъде с участието на президента Макрон.