Сподели
Първан Симеонов
Първан Симеонов
Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Той е изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“.

 

 

Г-н Симеонов, през последните дни отново станахме свидетели на разнобой между президента и правителството, този път по отношение на позицията на България за Венецуела. От една страна президентът Радев защитава позицията на Русия и Китай, а от друга страна кабинетът прие решение да подкрепи европейската позиция. На какво се дължи тази диаметрално противоположна позиция на Румен Радев – на политическа неграмотност, или на опит да се промени външната политика на страната?

Страната напоследък винаги е имала две външни политики – една по устав и една балансьорска. Много често Борисов е играл ролята, която сега Радев изигра. Има една външна политика, която изговаря уставните неща – за нашите западни партньори и т.н., които са верни, разбира се, и една външна политика, която казва, че професионалистите действат по устав, а политиците малко балансираме.

Любопитното в тази ситуация мен ако питате, е, че Радев заслони Борисов. От Борисов се очакваше да каже нещо, но по този начин на него не му се наложи да казва нищо.Тук, разбира се, има и доста нюанси. Първо, има ли обща европейска позиция – аз не съм много сигурен в това. Второ, не са много малко случаите напоследък, които ни убедиха, че такъв тип действия понякога после се преосмислят.

Западната намеса в Близкия Изток на няколко пъти и в последните десетилетия беше подкрепена много бурно в България, а сега самият Запад си я преосмисля. Ситуацията в Сирия помните как изглеждаше в началото, помните как изглежда сега. Сега самите американци се изтеглят от Сирия и като че ли я оставиха на руснаците. Някак си нещата вече не изглеждат толкова черно-бели или поне не изглеждат толкова черно-бели, колкото преди.

В този смисъл това, което може би се опитва да прави Радев, е в известна степен да звучи като източното и южното крило на ЕС. Знаете, че страните от Полша през Италия до Испания и Португалия понякога започват да звучат по-различно от сърцевината на ЕС. На всичкото отгоре тази сърцевина на ЕС напоследък, с лек исторически егоизъм, взе че се събра. Договорът от Аахен между Франция и Германия е показателен в тази посока.

Оказва се като че ли, че ЕС не просто вече е на две скорости, ами и на два гласа и даже не толкова източен и западен глас, колкото център-периферия. Това не е никак хубаво за ЕС. Хубаво е той да е единен, да е силен, да е силна част от Западния свят.

Във всеки случай един от белезите за това, че ние съзряваме като член на Западния свят е, че имаме собствено мнение. Понякога това мнение може да се различава от това на най-големите в „бранша”. Оттук нататък дали президентът търси някакви конюнктурни ползи от това, дали просто вижда пореден шанс да ескалира напрежението… Единственото, което трябва да гледаме е първо какво ще се случи в крайна сметка във Венецуела, т.е. кой ще се смее последен.

Второто, което трябва да гледаме, е на чия страна е общественото мнение. Аз се боя, че ако ние питаме хората по казуси като Венецуела и други подобни, повечето хора ще бъдат на страната на това, което президентът казва.  Друг е въпросът дали имаме право на това, бидейки лоялни съюзници и пр. Това е огромна тема. Така че нека видим времето и общественото мнение.

Като че ли през последните месеци и години се засилват антиевропейските мнения у нас и симпатиите към „меките диктатури” на Изтока. Така ли е това наистина и правили ли сте проучвания по въпроса?

Не, българското общество остава изключително проевропейски настроено общество, вероятно защото от Европа идват пари и вероятно защото европейските институции са институциите, които могат да изтеглят ушите на нашите институции.

Това е годишникът на „Галъп Интернешънъл” за 2018 г., вече шеста поредна година пиша по него, този път в рамките на 250 страници двуезично. Тук ясно можете да видите, че нивата на одобрение в ЕС остават константни. Ползвам повода да подаря книгата на ДЕБАТИ.бг, надявам се да Ви бъде полезна на Вас, и на зрителите и читателите Ви.

През 2016 г. спаднаха нивата на доверие в ЕС, макар пак да останаха високи. Това се дължеше на Брекзит и общата загуба на доверие в ЕС. Сега обаче се възстановяват. Нещо повече –ако питаме обществото за някакви радикални решения като например дали България да напусне НАТО, нищо подобно не искат българите. Нещо веднъж постигнато не се подлага на преосмисляне.

Дали растат антиевропейските настроения не знам, но със сигурност расте поколение, което не помни какви усилия вложи България, за да стане част от Запада и малко лековато е готово да преосмисля тези неща. Да не говорим, че расте поколение, което вече не помни разказите на дядовците си за войната и не знае какво е постигнала Европа, за да бъде мирна и обединена днес.

С приближаването на европейските избори все повече социологически агенции мерят нагласите на българите за кои партии биха гласували. Излизат противоречиви резултати за това коя партия е водеща. Според Вас кои български партии ще влязат в ЕП?

Всъщност резултатите не са толкова противоречиви. Всички агенции мерят доста близка дистанция между ГЕРБ и БСП. Ако трябва да бъдем коректни, от днешна гледна точка все пак ГЕРБ води с малко. Ние мерим това всеки месец. Отдавна не сме публикували такива данни, защото искаме да пазим някаква хигиена на публикациите – те достигат до нашите абонати от най-различни места по терена. От днешна гледна точка по-вероятно е ГЕРБ да спечели европейските избори, но казвам – от днешна гледна точка. Много неща могат да се случат, виждате колко динамичен е процесът.

Разбира се, вътре ще бъдат БСП и ДПС. „Обединените патриоти” трябва час по-скоро да покажат път напред. Там между „Атака” и НФСБ има едни спорове, които могат да направят лошо на всички в техния микс. Но от днешна гледна точка те имат всички шансове да са вътре. Ако разумът надделее там и не съборят това, което с доста труд построиха, те имат много добри шансове дори за изненадващо добър резултат с оглед на това, че ние не знаем Джамбазки каква величина е.

Той е една от скритите величини в българския политически процес, може да се окаже, че има и доста симпатии към него. Да не говорим, че има консервативна вълна в целия ЕС и те могат и да я осребрят, ако не правят глупости. Но напоследък са тръгнали много глупости да правят и не знам как ще продължат.

За г-н Марешки и другите, които в момента са в парламента ще трябва доста работа. Най-любопитно за мен е какво ще става в пространството на градската либерална мрежа, наричана обикновено десница, но всъщност това са либералите в България, прозападно настроените хора – „Демократична България”.

Там данните не показват онзи ентусиазъм, който те си самовнушават, ако трябва да бъдем докрай честни. Имат още 3-4 месеца да работят, но истината е, че те ни предлагат още от същото. Ние това сме го виждали и в този смисъл няма особено вдъхновение там. Плюс това, това са европейски избори. На европейските избори точно пък техните гласоподаватели са най-уязвими, защото са малко по-индивидуалистично настроени и не са толкова дисциплинирани.

Плюс това, европейските избори са на края на три почивни дни, когато част от малко по-добре живеещите хора у нас може и да не са в страната, може да са някъде на Бялото море, ако времето го позволява. Казвам го нарочно цинично, защото на този етап е много рано за прогнози и най-важното, което трябва да гледаме, е ще се появи ли нещо ново. До европейските избори има достатъчно време да се появи нещо ново и да разбърка картите.

Ако се появи някой нов играч, който да събере малко по-протестни настроения, може и да се надява на нелош резултат. Това неминуемо ще удари ГЕРБ, неминуемо ще удари и БСП, защото ще им попречи да станат монополист на протестния вот.

Виждате ли в спектъра някой такъв изненадващ играч, който може да се появи?

Най-любопитно е Слави Трифонов дали и как ще се реши. Първо, той събра много хора с вносна биография, изрядна биография на българи в чужбина. Те могат да се котират точно на такъв тип избори. При него ресурсът не е неограничен – той мина зенита, в който се намираше преди немалко години вече и ще дойде ред да мисли „сега или никога”.

После, не знам дали той иска това, дали пък не му се услажда ролята на арбитър на политическия процес, т.е. на човек, който може да си позволява да влиза вътре, да раздава шамари и да излиза, както той често прави. На всичкото отгоре не ми е ясно дали ако той си представя, че ще участва или ако ще подкрепи някого, дали не си представя реално участие във властовите процеси в България. Той може да си казва „това не са моите избори”, защото европейските избори са малко по-далечни.

Да, но ако ще играеш за други изброи, трябва да си търсиш хора по места. Европейските избори ти позволяват да направиш една хубава национална кампания през малко по-вносни хора. Ако търсиш хора по места, неминуемо ще се натъкнеш на мини. По места има толкова много службогонци и хора, които търсят партиен келепир, че може буквално за борени месеци да ти се срути имиджът. Така че според мен Трифонов е голямата неизвестна, скоро вече няма да има и технологично време ако реши, т.е. чуденката и питанката остават.

Разбира се, голяма питанка е и Мая Манолова, но поне от днешна гледна точка тя няма закъде да бърза. Друг тип политическа дейност е нейната, ЕП едва ли е нейното място. И, естествено, всички ще спекулират около Радев, но ми се струва, че би било грешка от днешна гледна точка, ако той индиректно се впусне в тази борба. Въпреки че той на въпроса „ще подкрепите ли”, винаги казва – „ще подкрепя”. Не мисля, че ще е сега, но да не бързаме с прогнозите – виждате колко е динамично всичко.

Казахте, че от днешна гледна точка ГЕРБ води с малко, но ако това се промени и те отстъпят от позициите си, смятате ли, че ще има иницииране на нови предсрочни парламентарни избори?

Зависи как ще го разкаже Борисов този път. Той вече веднъж заложи себе си на карта на предишните президентски избори, мислейки, че това ще доведе до наплив на гласове; той превърна президентските избори във вот за себе си и не получи вот на доверие. Едва ли ще направи тази грешка отново.

Засега не ги чувам – и ГЕРБ, и политическите технолози около тях – не ги чувам да говорят така. Те не казват „гласувайте за нас на тези избори, за да остане стабилността” и т.н. , напротив. Те някак искат да прескочат тези избори и да ги направят генерална репетиция и трамплин за местните избори. Струва ми се, че те казват на хората си по места: трябва да дадете максимума гласове, който можете на европейските избори, за да си заслужите удобни места за местните избори.  На ГЕРБ местните избори са му важни, те са му и силни.

Имайте предвид и че европейските избори не са най-силните избори и за БСП. Там и двете формации стартират от еднакво неудобни позиции. В момента ГЕРБ е с едни гърди напред, но в момента. Не че БСП много може да порасне, тя има някакви тавани все пак, но ГЕРБ ако продължат скандалите, може и да им се отрази зле. Когато се изравнят така, винаги най-важен е финалният спринт, а на финалния спринт преди изборите по-важно е кой може да мобилизира по-голяма периферия. Все още по-голямата периферия е при ГЕРБ.

Смятате ли, че управлението на ГЕРБ е достатъчно проевропейско и демократично, за да привлече гласовете на проевропейските демократично мислещи хора в България?

Това е, което се случи на изборите през март миналата година, когато либерално настроените прозападни хора в България, които са стотици хиляди, не са чак толкова много, но в един момент се оказаха онази малка тежест, която да наклони везната в другата посока. Те избраха ГЕРБ като по-малко зло.

Този път много зависи от поведението на БСП. Ако БСП продължава да се самозатваря и да разказва една приказка за преосмисляне на нашия западен ентусиазъм, т.е. ако БСП казва: вече не сме толкова евроентусиасти и не бива да бъдем, възможно е левицата да направи същата грешка, каквато направи на миналите европейски избори. Това плаши хората, особено трезво мислещите западно ориентирани хора.

По-скоро тук големият въпрос е на десницата, която се опитва да вземе този вот – ще съумее ли да го вземе? Десницата в момента разказва една приказка срещу ГЕРБ и срещу БСП, но има непредубедени избиратели, които при разни други условия биха гласували за десницата, ако тя има реални шансове да влезе.

Напълно възможно е част от тях да гласуват наказателно не за някого, а срещу ГЕРБ. Ако БСП съумее да им предложи кандидати, варианти и разказ, който да ги накара да си кажат „абе, тези са червени, но единственият шанс да махнем този модел на управление са точно те”, тогава БСП може да има успех.

БСП го показа на президентските избори. Тогава издигна личност, която събра и малко „сини” гласове и патриотични гласове на втория тур, т.е. личност, която бе приета като универсалния протест. Това те могат да го направят на балотажите на местните избори и най-вероятно това м е играта – да покажат такива коненсусни фигури. Въпросът е дали ще могат да го направят и на евроизборите. Много малко време им остава – трябва да започнат да го правят вече.

Коментари