Кремъл официално потвърди, че руският президент Владимир Путин е готов да проведе разговори с френския си колега Еманюел Макрон, ако има взаимна политическа воля от двете страни, съобщи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той уточни, че подобен контакт би бил оценен „само положително“, но услови това с политическа решимост и готовност за диалог.
Подобни заявления идват след поредица от усилия за дипломатическо оживяване на формати, които да включват Москва, Париж и други европейски столици, с основен фокус върху надеждите за прекратяване на войната в Украйна и стабилизиране на отношенията между Русия и Запада в контекста на продължаващия конфликт.
Контекст: защо този диалог отново влезе в дневния ред
От началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. прякото политическо общуване между Москва и повечето западни столици е сведено до минимум, а дипломатическите канали често са замразени или функционират ограничено. През последните години усилията за посредничество и мирни преговори преминават главно през Вашингтон или международни форуми, като ролята на Европа често е по-второстепенна.
Reuters
Френският президент Еманюел Макрон обаче открито призова Европа да поднови диалога с Путин, като аргументира, че това е в интерес както на европейските държави, така и на Украйна — особено ако усилията по мир чрез други формати вървят трудно.
Какво би могло да постигне един нов диалог
Подновяването на контакти между Париж и Москва би могло да има няколко потенциални цели.
На първо място това е дипломатическо смекчаване на конфликта. Директните разговори могат да отворят канали за обмен дори при дълбоки разногласия по ключови въпроси като териториалната цялост на Украйна, сигурност и гаранции.
За Париж и други европейски столици целта е да върнат ролята на ЕС като активен участник в мирния процес, а не само като донор на военна и хуманитарна помощ.
Не на последно място Москва търси легитимност и политически контакт с големи западни столици, което може да служи и като средство за намаляване на политическата и икономическата изолация, наложена чрез санкции.
Рискове и критики: „за чия сметка?“
Евентуални разговори между Путин и европейски лидери крият и известни рискове. Киев и някои европейски правителства подчертават, че всякакъв диалог с Москва трябва да бъде координиран с украинския интерес, включително по въпроса за териториалната цялост и условията за прекратяване на войната.
Прекалено ранен или неравнопоставен диалог може да бъде тълкуван като легитимиране на руските позиции, включително по въпроси, които много европейски държави определят като неприемливи — например претенциите на Москва върху окупираните територии.
В същото време в рамките на Съюза съществуват различни мнения за това доколко Европа трябва да се ангажира пряко с Путин, особено ако усилията на САЩ в мирния процес продължат.
Възможност, но не и гаранция, а защо не и блъф
Заявлението на Песков, че Путин е готов на разговор с Макрон при взаимна воля, представлява дипломатически сигнал, който може да бъде интерпретиран като опит за възстановяване на директни контакти, но не означава автоматично, че преговорите ще доведат до конкретни резултати по фундаменталните въпроси в украинския конфликт.
В същото време главният преговарящ от руска страна Кирил Дмитриев поиска признаване на пропагандна война, която водят западните медии, за нападение над Русия.
Европа стои пред дилемата дали да опита да възстанови канали за диалог с Москва, като това може да предостави дипломатически инструменти за намаляване на напрежението — или да изглежда като отслабване на подкрепата за позициите на Киев и за принципите, които Европейският съюз официално подкрепя.
Въпреки, че разговорите в Маями бяха определени от руска страна като „конструктивни“ и удължени с един ден, липсата на конкретни договорености поставя ключовия въпрос: вижда ли се реален край на войната, или дипломатическите усилия остават по-скоро тактически маньовър?
На фона на дипломатическите усилия днес стана ясно, че руски военни части са пресекли държавната граница на Украйна край село Грабово в Сумска област и са извели оттам над 50 цивилни.
Украйна потвърди информацията, като украинските сили са се оттеглили от няколко позиции в резултат на настъплението. В момента там продължават сражения.
В същото време украинските сили започнаха атака в централната част на Купянск. Според оценките, Силите за отбрана на Украйна са напреднали по П-79 Купянск – Чугуев в централната част на града.
В краткосрочен план най-реалистичният сценарий изглежда свързан със замразяване на конфликта и ограничени договорености, като размяна на военнопленници и мерки за деескалация.
В средносрочен план параметрите на развитие ще зависят от готовността на САЩ да упражнят по-силен натиск върху Москва, от ролята на Европа в евентуален разширен формат и от вътрешнополитическата динамика в самите воюващи страни.
Дали това ще доведе до истински край на войната или до нова фаза на „студен мир“, остава отворен въпрос, на който настоящите преговори все още не дават ясен отговор.
