Публиката ми дава енергия и здраве. Тя е лек, който премахва всякакви мъки, най-вече тези на душата. Това сподели в интервю за БТА Павел Поппандов – носител на специалната награда за принос в киното от Международния филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2025. Той добави: „Киното е всичко за мен“. „Цитирам Георги Георгиев-Гец, който е написал на съпругата си: „След киното, вие сте най-важни“. При мен обаче не е съвсем така. Най-ценни са ми дъщеря ми, внучката и зетят, а после идва киното“.
Популярният актьор смята, че съдбата е била изключително благосклонна към него по време на кариерата му. „През 1971 година, един от големите на българския театър, проф. Боян Дановски, ме прие в ВИТИЗ. Той беше истински ерудит и полиглот“, заяви Поппандов. Той подчерта, че благодарение на актьорството си е имал шанса да се срещне с много известни личности – сценаристи, писатели, режисьори, оператори и художници. Павел уточни, че няма любима роля сред над 100-те, които е изиграл. „Всяка роля е уникална сама по себе си“.
Той е на мнение, че е изключително важно взаимното доверие между актьорите и зрителите. „Това е дълбока духовна свързаност. Загубата на това доверие води до загуба на сцената и на екрана“, изрази мнението си той.
При приемането на наградата на фестивала „Златната липа“, Поппандов подчерта, че за да се справиш добре в тази професия, е нужно напълно да се отдадеш на нея. „Посветеността е от съществено значение за нашата работа“. По време на церемонията, той си спомни за инцидент през януари 1996 година, когато Таня Масалитинова и Георги Георгиев – Гец, били изгонени от Народния театър и играли в старозагорския театър. В крайна сметка Георгиев получил инсулт. „Как успя да завърши представлението, знае единствено Бог. След това припадна. Имах късмета да работя с него в няколко филма, което ми даде възможност да го опозная по-добре. Осъзнах, че да бъдеш добър артист, не е само въпрос на талант. Трябва преди всичко да си добър човек“, сподели Поппандов.
Актьорът все още иска да играе и да опита различни роли. „Искам, но само един знае…“, добави Павел Поппандов.
