„Поезията, философията и фотографията са различни начини на изразяване. Докато философията се стреми да разбере механиката на света, поезията отразява моите тъги и меланхолии, а фотографията е моят начин да се възхищавам на красотата, която ме заобикаля.“ Тези думи сподели философът, поет и фотограф проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев в интервю за БТА.
Смятам, че всички тези форми на изразяване могат да съществуват заедно, което е блестящо показано в театралната постановка на Маргарита Младенова в театър „Сфумато“. Този спектакъл, вдъхновен от моите стихове, демонстрира как поезията, театърът и фотографията успешно могат да се сливат, допълни той.
Темата на разговора е предстоящата експозиция на стихотворения и фотографии на проф. Бояджиев в столичната галерия „Синтезис“. Изложбата ще бъде открита днес, 16 октомври, и ще продължи до 22 ноември, уточни професорът.
Програмата около изложбата включва представяне на избрани от него фото книги на 4 ноември, промоция на книгата на Цочо Бояджиев и Николай Трейман „Снимащият човек“ на 10 ноември в фото ателие „Братя Трейман“ и поетично четене на 18 ноември. Четенето ще бъде предизвикано от актьора Стефан Прохоров.
Изложбата предлага 40 черно-бели фотографии, вдъхновени от поетичния цикъл „Някога бях“, който също включва 40 стихотворения. „Стремях се да открия връзки между стиховете и снимките, но не съществува строго съответствие – не е необходимо всяка снимка да илюстрира конкретно стихотворение“, каза проф. Бояджиев.
Той смята, че черно-бялата фотография е по-прецизна в сравнение с цветната. Тя се фокусира върху чистата светлина, а не върху нейния цветови спектър. За мен, черно-бялата фотография носи много по-силно послание, заяви той.
Започнах да се занимавам сериозно с фотография сравнително късно, започвайки с желанието да усвоя основите. С времето обаче, стремежите ми се увеличиха – исках да създавам сериозна фотография и да търся ключовите моменти в света около мен, разказа професорът, който вече е реализирал редица самостоятелни изложби и участия в общи експозиции.
„Съвременната тенденция е образът на успешния човек, герой на нашето време – непукистът, който преодолява различни препятствия. Но в дълбочина, всеки човек носи уязвимост, а поезията и качествената фотография отразяват именно тази уязвимост. Признаването на собствената ранимост често идва в тишината на нощта, когато си признаваме слабостите“, добави проф. Цочо Бояджиев.
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев е философ, историк, преводач и поет, роден през 1951 г. в Троян. Той е един от водещите български хуманитаристи и основател на философската медиевистика в България.
Преподава история на античната и средновековната философия. Учил е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща и Рим. Директор е на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество и на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател е на Европейската висша школа по антична и средновековна философия.
