Сподели
Николай Радулов
На снимката: Николай Радулов
Проф. Николай Радулов е роден е на 13 януари 1956 г. в град София. През 1981 г. завършва Академията на МВР със специално „Управление на обществения ред и сигурност“.
От 30 октомври 1981 г. е разузнавач към Софийско градско управление, а от 24 декември 1985 г. е старши разузнавач в управлението.
През 1992 г. защитава докторска дисертация във Военната академия в София. От 2012 до 2014 г. е доцент в Нов български университет, а от 2014 г. и професор там.
В периода 17 февруари 1997 г. до 3 декември 1998 г. е главен секретар на МВР. Радулов е един от най-големите експерти по национална сигурност у нас. Написал е и десетки научни трудове в тази сфера.

 

 

Проф. Радулов, Главният прокурор Сотир Цацаров поиска информация от спецслужбите за всички политици, които имат офшорни сметки, участие в офшорни фирми или имоти в чужбина. Как ще коментирате тази акция и смятате ли, че тя ще доведе до действително осветляване на нередности?

Наистина би могло да свърши работа подобно искане от главния прокурор, зависи дали ще има воля докрай да се проведе подобна проверка.

Г-н Цацаров е отправил за момента писмо до ДАНС, но това важи и за Държавна агенция „Разузнаване”, за НАП, вкл. и за служби в МВР като ГДБОП. През годините те са получавали доста информация за офшорни фирми, офшорни сметки, за странни прояви за забогатяване на наши политици.

Това означава, че такава информация съществува и е въпрос на време тя да се появи в публичното пространство. В крайна сметка главният прокурор съвсем резонно иска да я получи и вероятно да я представи на обществеността, защото точно тази сфера като че ли не беше особено прозрачна.

Една от обществените тайни е, че има такива сметки, че много хора имат такива – не само офшорни, а просто сметки в други банки, които не са декларирани, но никога не сме стигали до конкретика. Това е както с всичките скандали, които избухнаха.

Всички знаехме, че има апартаменти, купени евтино, всички знаехме за това, че част от тях даже са подарени. Знаехме и си мълчахме. Може би няма журналист, който да не се е сблъсквал в разследванията си с подобни имоти, но трябваше да се даде сигнал от медия, която е на издръжка на американското правителство, за да се прекрати тази омерта.

Разбира се, главният прокурор е този, който трябва да инициира подобни разследвания. Тук изникват много въпроси, свързани с това дали специалните служби, когато са получавали информация, са я предоставяли на ръководството на държавата, защото това е тяхно задължение. В какъв обем? Тя била ли е подробна, или просто обобщена? Какви разпореждания са отправени до тях?

Ако бъде отговорено правилно, т.е. както законът го изисква, на искането на главния прокурор, ще се доберем до подобни факти и до подобна информация.

Много скандали избухваха в последните години, свързани с офшорни компании, с офшорни сметки. Почти винаги в тях фигурираха и българи. Например в „Панамагейт”, доколкото си спомням, фигурираха 50 български фирми и около 120 българи.

И днес ако отворите в на сайта на организацията за разследваща журналистика, съществува система за търсене, по която можете да направите справки за България и за офшорките и офшорните сметки. Системата работи и днес.

Може би от там би трябвало да се започне. Да се видят тези хора – информацията за тях е лесно достъпна. Те и техните връзки дали са били изучавани от специалните служби и изяснен ли е начинът, по който са придобили средствата си и за какво ползват офшорните компании?

Няколко пъти в ЕС, пък и извън него, защото става въпрос за Швейцария, се появяваше информация, свързана със сметки на политици. Един от големите скандали беше свързан с придобита информация от германското разузнаване. Ставаше дума за близо три терабайта информация, свързана със скрити сметки в Швейцария.

Тогава българското правителство изпрати директора на НАП заедно с двама зам.-директори да проучат нещата и да докладват за наличието на български сметки. Те се върнаха, но така и не докладваха на никого и няма никаква следа, въпреки че би трябвало след командировка да представят информация за това какво са видели, какво са чули, получили ли са списъци, или не.

Може би главният прокурор трябва да се обърне към тогавашния директор на НАП, за да разбере докладвал ли е той на премиера, както би трябвало да е направил, какво му е докладвал, има ли писмена информация, защото за такива неща не може да се докладва устно.

За такива неща се пишат официални доклади със съответното ниво на класифицираност и те трябва да съществуват някъде. Ако не съществуват, е извършено грубо нарушение на закона.

Така че има много информация, която би трябвало да излезе, ако главният прокурор прояви воля да довърши започнатата работа докрай.

Както често се случва у нас, проверките се правят само срещу опонентите с цел те да бъдат „ударени”. Възможно ли е тази акция да е предизборна и точно преди вота за ЕП да бъдат оповестени нарушения от страна на политическите противници на управляващите?

Когато се появи информацията за инициативата на г-н Цацаров, веднага възникна това предположение. Аз мисля, че никой няма да се осмели да действа толкова едностранно.

Отделно от това, би си струвало този въпрос да не засяга само политиците и висшите административни ръководители или висшите чиновници в България, а трябва да е свързан с всички сметки в чужбина на български граждани, които не са декларирани както изисква законът.

Защото сметките на най-опитните политици и администратори най-вероятно не се водят на тяхно име, а на техни близки, приятели, връзки и т.н. Вие знаете, че предположението за големите финансови възможности на Путин се крепи върху офшорните сметки на един негов близък приятел цигулар. Напълно е възможно и тук така да стоят нещата.

Би трябвало концепцията за проверка да се състои в това – да се проверят всички българи притежатели на офшорни сметки, офшорни фирми и сметки зад граница; да се направи проверка дали те са декларирани на съответното място, както законът го изисква и след това за тези, които не са, да се започне разследване – на кого са и защо са.

Нали се досещате, че един човек, който цял живот е бил на село и заплатата му е под средната, няма как да има 5 млн. евро в сметка, например. Същевременно всичко говори за това, че има сериозни сметки със сериозни постъпления зад граница. Самият сегашен финансов министър твърди, че годишно изтичат към 200 млн. евро някъде в чужбина и те минават през банковата система.

Тук е редно да кажем, че банковата система, съобразно съществуващите закони, е длъжна да съобщава за всяка голяма сума над 10 хил. евро на съответните институции. Една от тях е ДАНС. след това се прави разследване какви са тези средства, къде отиват, защо се превеждат, кой ги превежда и възможно ли е той да има такива средства.

Т.е. информацията е предоставена, но дали е разследвано по тези сметки е друг въпрос. Не трябва да забравяме и че основната дейност на ДАНС и на финансовото разузнаване, което е част от ДАНС, е контраразузнавателна. Т.е. ако те имат информация, свързана с банкови сметки и офшорки, които са зад граница, тя е подадена от някъде и най-вероятно от партньорски служби, а не е тяхна лична информация.

Затова смятам, че г-н Цацаров трябва да се обърне към националното разузнаване, защото то разполага с инструментариум да получава такава информация зад граница.

В българското общество, когато се чуе за офшорни сметки, особено когато са замесени имената на политици, на това се гледа като на нещо нередно. Така ли е всъщност и къде е границата между законното и незаконното?

Нищо незаконно няма нито в офшорните компании, нито в офшорните сметки, стига да е спазен законът. Особено след 11 септември много офшорни зони бяха принудени да прекратят практиката си за анонимност на собствениците. Вече, независимо дали е офшорна, или не, сметката и фирмата трябва да са с ясни собственици.

Освен това, ако офшорната фирма се използва просто за да си намалиш данъците, в това няма нищо противозаконно. Даже един от големите американски икономисти беше казал че човек не е задължен да плаща максималното количество данъци, а законно му е позволено да намали размера на онези, които трябва да плаща.

Така че тук въпросът е декларирани ли са фирмите, декларирани ли са сметките; какъв е източникът на натрупаните средства в такива сметки. Ако човек, който цял живот е спестявал и не може и 1/10 от сумата да я докаже, това значи, че има някаква голяма нередност, обикновено свързана с корупция.

Проф. Радулов, у нас през последните дни се случва и друго притеснително събитие. Имаме предвид убийството на жена в Костенец и фактът, че извършителят на престъплението все още не може да бъде открит, а вече последва и второ убийство. Адекватно ли си вършат полицията и разследващите работата?

Тук трябва малко по-широко да погледнем, защото не става дума просто за полицията, става дума за МВР. Този проблем изпъкна още миналата година, когато бе извършено убийството в Нови Искър – петорно с последващи жертви. Тогава полицията дълго време не можа открие извършителя. Накрая така го откри, че не беше убедителна за пред гражданите.

Очевидно е, че такива престъпления трябва да се разкриват с инструментариума, който криминалистиката ни предлага. За съжаление в България най-мощният инструмент – Институтът по криминалистика – много отдавна не работи. Той практически е фалирал.

Вие вероятно си спомняте при последното убийство, свързано с изнасилване, където жертвата беше журналистка, експертизите бяха извършени от външна организация, от частна фирма, тъй като Институтът нямаше възможност да извърши експертизата.

Това значи, че без инструментариум не може да се работи. Вие не можете да снимате нищо без да имате камера. Същото е и за полицията.

Освен това, всичко, което се случва при такъв тип разследване на тежки престъпления много зависи дали се извършва от специалисти. Ние сме очевидци на факта, че МВР се ръководи от охранители, а не от специалисти по оперативно-издирвателна дейност. Разбира се, тогава няма как да е друг резултатът.

Коментари