Проф. д-р Людмил Вагалински е председател на сдружението Archaeologia Bulgarica (ArchBulg), археолог с дългогодишен опит и приносни публикации; от 2011-2018г. – директор на Националния археологически институт с музей при БАН; от 2007 г. ръководител на проучванията в античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко; от 2003 г. ръководител на проучванията в римската колония Деултум, Бургаско. В биографията му влизат разкопки на дунавските римски кастели Ятрус в Русенско и Трансмариска в Силистренско.
– Проф. Вагалински, какво е значението на откритата от Вас и екипа Ви антична статуя в Хераклея Синтика, както за българската археология, а също и за историята на нашите земи в античността въобще?
– Що се отнася до самия обект Хераклея Синтика, тази статуя потвърждава за пореден път мнението, че Хераклея е бил процъфтяващ, много добре развил се икономически и демографски град през първите три века след Христа, в рамките на ранната Римска империя, противно на писания на някои учени, че Хераклея в рамките на Римската империя вече е била западнала.
Не на последно място тази статуя, която открихме, е достоен експонат за всеки световен музей и в частност за музея в Петрич.
– Можете ли да кажете какви дейности предстоят и какви са предизвикателствата по транспортирането и реставрацията?
– Сега сме на етапа на преместването на статуята от мястото, на което са я скрили древните. След това тя ще бъде преместена в музея в Петрич, където ще бъде реставрирана. Реставраторът трябва да почисти отлаганията, които не са много сериозни, между другото. Той трябва да прецени в каква степен тази мраморна повърхност се нуждае от допълнително укрепване или не, може да се възстановят някои детайли или да се укрепят пукнатини, каквито забелязахме вече на 1-2 места.
И накрая да я консервира по начин, по който без да се нарушават цвета и особеностите на използвания мрамор и тя да остане устойчива на известни температурни амплитуди, дори и в музея.
В момента голямата ни грижа е пренасянето и това е трудна задача. Правим сериозна организация през последните дни, със съдействието на общината. Имаме няколко идеи и предложения за това как да бъде обезопасена статуята.
– Освен технологични предизвикателства, имате ли проблеми с финансирането, институциите отзовават ли се?
– Финансирането е целево от държавата. Хераклея Синтика очевидно успя да прикове през последните години общественото внимание, освен у нас, но и навън. Имаме сключени договори с общината в Петрич и научната институция, в която съм и аз – Национален археологически институт с Музей при БАН.
Няма да крия, средствата все още не са пристигнали, но ние не сме се колебали, а и нямаме време, за да чакаме – защото накрая може да се окаже, че нямаме време да реализираме работата си. Затова сме на собствени разноски засега, но това и друг път се е случвало и не това е голямата болка.
След 2015 година Хераклея Синтика получи четири пъти централно финансиране, което много помогна да разкрием значителна част от обекта, нова информация да получим, включително и да намерим и много интересни находки.
Но има други предизвикателства, като например да бъде реализиран вторият етап на трайна консервация на обекта заедно с изграждане на съответната туристическа инфраструктура.
Първият етап беше изпълнен от общината, успешен е, идват много туристи. Но има участъци и то от централния площад, които са в частни парцели. Там сме разкрили историческите ценности, но там не може да бъде извършен такъв проект, защото бенефициент трябва да бъде общината, която трябва да е и собственик на парцела.
Тъй като тя не е, не може да проведе такъв проект. Ние сме се нагърбили с аварийна консервация и в частните имоти, макар че по закон сме длъжни да го правим само за това, което сме копали и то за съответната година.
Но нас ни боли, защото сме хвърлили много време, емоции и здраве в тези разкопки и периодично правим аварийна консервация и в случая, там където намерихме тази скулптура, ние отидохме там, не за да разкопаваме – там сме разкопавали и проучвали през 2018 година, това е частен имот, където има много интересна архитектура и Колака Максима е там, има и улици.
Това, с което се занимаваме там, е да издигаме стени и зидария, така че да запазим градежите.
Но самата Клоака Максима, която оградихме с желязна решетка, ние я проверяваме периодично какво е състоянието. Там има един нанос, който досега не бяхме пипали.
Решихме да проверим стените и търсейки да видим дали има просмукване на вода, колегите откриха, че има мрамор. Което е необичайно за един канал. И така лека-полека се откри едно човешко стъпало.
Помислихме, че може да е парче, защото сме намирали такива досега, но се разкриваше все повече и повече, докато накрая се оказа, че става въпрос за цяла статуя.
Това е голям късмет, защото тя е била там, близо до входа, подложена на температурни колебания и това е шанс, че покрай едни защитни действия, които бяхме предприели, попаднахме на този прекрасен античен паметник.
– Обяснете всъщност какво е предназначението на Големия канал, както го наричате? Какво е било неговото предназначение?
– Клоака Максима е буквално най-големия канал. В големите антични градове, особено в римско време, има такива канали, в които се влива мръсната вода. Целият този поток от мръсна вода се отвежда извън пределите на града. В случая този канал е трябвало да се влее в близката тогава до него река Струма. Преди стотина години е била изместена доста по на изток.
Тази структура минава като всяка ВиК структура под сградите, под самия форум. Ние сме разкрили нейния източен край, който е много впечатляващ, с отвор над два метра.
Този канал е късноримски, той е правен в последния разцвет на Хераклея Синтика, в края на IV век. В града има и много по-ранни канали, той е много стар – основан е в средата на IV век преди Христа, загива след две последователни земетресения в средата на V век след Христа.
– Всъщност това е и вашата хипотеза – че статуята е била скрита там след земетресение…
– Да, тя е пострадала при земетресение, била е в светилище по северния край на форума.
От друга страна, точно по това време, в края на IV век официалната религия е вече само християнската. Така че такива статуи не могат публично да бъдат излагани, защото това е в разрез с централната власт. Милно им е било на местните, това може да са били и жреците, които са се погрижили. Много внимателно са я погребали на такова място, което е трудно достъпно, за да я запазят.
Така са почели миналото на своите прадеди и са се обърнали, поне формално, към неясното за тях християнско бъдеще.
– Това според Вас е статуя на Хермес…
– Моята научна хипотеза и на екипа ми е, че има такива иконографски типове в скулптурата на Хермес – статуите от този тип, а и от този размер не са много.
В България ние за първи път имаме такава статуя.
Това дори от специалистите не всеки го разпознава, защото в тази статуя не са представени типичните атрибути за Хермес. Но първообразът на този тип, който имаме, той има от тези атрибути.
Така че с много висока степен на вероятност, защото има аналогии – и в Лувъра се пази една такава статуя, и в Атина има една, в Мюнхен. Ние все още не сме видели изцяло неговата предна страна, защото той е сложен плътно до вътрешната страна на канала.
– Какво е значението на Хермес в пантеона на боговете и за територията, на която е намерен?
– Той е богът на търговията, вестител на Зевс. Той е един много интересен божествен персонаж. В Хераклея Синтика е много популярен, най-вече заради търговията.
Намирали сме немалко негови бронзови статуетки, които в един период са много изпипани, много красиви, но в друг период започват да се опростяват.
Любопитното е, че след като християнството става официална религия, ние имаме датирани статуетки на Хермес и след това. Това е интересно явление – защо той не е бил толкова рязко низвергнат, както други божества от езическия пантеон.
Ранните християни са направили някаква връзка с Исус – добрият пастир, който носи агне на гърба си. И Хермес има такова изображение. Вероятно това му е дало все още някакъв шанс, да не са свалили поне малките му статуетки от употреба, макар че вече в един период и той изчезва както останалите езически божества.
С голяма грижа може би неговите жреци са скрили не само заради земетресението, но и заради сменената вяра тази статуя.
