Сподели
проф. Владимир Чуков
На снимката: проф. Владимир Чуков
Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Владимир Чуков
на снимката: арабистът проф. Владимир Чуков

 

 

Проф. Чуков, как ще коментирате случващото се в сирийската провинция Идлиб и опасността, която тлее там – за какво се борят силите на Русия, Турция и САЩ?

Идлиб е може би възможността за последна голяма генерална битка в Сирийската гражданска война. Това е единствената провинция, която все още се намира под контрола на бунтовниците – въоръжената опозиция. Трябва да кажем и че тя има много специфично място.

Първо, защото тя сама по себе си тази провинция е родината и източникът на много от тези бунтовнически милиции, които действаха на територията на цяла Сирия. В последствие това беше територията, която беше предоставена като убежище на всички изгонени от сирийското правителство милиции, когато беше поставено условието те да сложат оръжие. В територията на Идлиб, в която живеят повече от 2,5 млн. души, много трудно биха се намерили привърженици на Башар Асад.

Последната битка за Сирия

В същото време обаче тя се намира в територията на т.нар „полезна Сирия” – тези 60% от територията на Сирийската арабска република, които са под контрола на правителството. Тя се намира и в непосредствена близост до окръг Латакия, който е бастионът на правителството. В непосредствена близост е и до руската военна база „Хомейни”.

Само през последния месец е имало 45 опита за атаки над тази база. Поради тази причина Русия настоява Идлиб да е под контрола на правителството.

От друга страна Турция, която подкрепя бунтовниците, води преговори с Русия и на други места – ето сега на 7 септември ще има поредното руско-иранско-турско съвещание. То всъщност ще решава съдбата на бунтовниците в Идлиб.

Т.е. Идлиб е нещо като разменна монета за разпределяне на ролите и влиянието на Сирия и Турция в Сирийската арабска република.

По-голямата част от тези бунтовници, които се намират в Идлиб са под влиянието и контрола на фронта „Нусра” – сирийският клон на „Ал Кайда”, която е обявена за терористична организация от ООН. Всъщност акцентът на Русия и на режима на Башар Асад е именно, че там доминиращ е фронтът „Нусра”.

Турция се опита да приплъзне, да смеси бойците на фронта „Нусра” с останалата част от опозицията. Буквално днес има едно предложение фронтът „Нусра” официално да се саморазпусне, т.е. той реално вече да не съществува. Това е нещо, на което не вярват нито Русия, нито режимът на Башар Асад.

Големият проблем е, че Идлиб е една от зоните за деескалация и буквално има турски военни точки (наблюдателници), вкл. в южните части на провинция Идлиб. Възможно е да се стигне до директна конфронтация между силите на Башар Асад и турски военни.

Има обаче още нещо – решимостта на Дамаск да превземе Идлиб е много по-голяма от тази на Русия, защото от другата страна на границата е т.нар. провинция Хатай. Това е една територия, която до 1939 г. е била част от Сирия. Това е в окръг Искандерон – така го наричат сирийците. Това в момента е част от Турция и е окръг Хатай.

Буквално преди два дни имаше едно изказване на вътрешния министър на Сирия, чрез което той много ясно дава да се разбере, че ако се състои тази битка, то те биха погледнали и към тази бивша сирийска територия. Това идва да подскаже, че войната ще бъде много по-глобална, много по-контекстна, тъй като става въпрос за история. Става въпрос за територии, които в миналото са били от другата страна на границата, именно в контекста на сегашните много обтегнати отношения между Дамаск и Анкара.

Нещата наистина са много сложно преплетени и наистина не е ясно каква ще бъде формата на военни действия.

Поне последната договорка след посещението на тримата високопоставени турски представители – външният министър, военният министър и шефът на разузнаването – беше, че няма да има широкомащабна военна операция.

Причината е, че тези 2,5 млн души, които са в Идлиб, голяма част от тях ще напуснат сирийската територия и ще отидат в Турция. Това е огромна бежанска вълна, а от такова нещо никой не е заинтересован в момент, когато Турция се опитва общо взето да усмири сирийските бежанци и да ги върне в Сирия. Русия също се опитва да върне сирийските бежанци от околните територии.

Т.е. такава атака просто е контрапродуктивна.

В същото време обаче Русия е непримирима по отношение на фронта „Нусра”, който се счита за отговорен за нападенията срещу руската военно-въздушна база. Нещата са изключително комплексни.

Вие споменахте и позицията на САЩ, които всъщност потвърдиха своето оставане в Сирия до пълния разпад на „Ислямска държава” и елиминирането на иранското присъствие в региона.

Идлиб е относително периферна от САЩ, но доколкото събитията там биха евентуално касаели участието на кюрдите, които са съюзници на САЩ, вече нещата засягат и Вашингтон.

Наистина това е един пъзел, в който основните играчи – САЩ и Русия имат своите интереси, макар и едните пряко, а другите – косвено. Съответно регионалните играчи – Турция и Иран са пряко заинтересовани от разместването на пластовете или запазването на статуквото. Така че ситуацията е много много сложна.

Може ли в случая ООН да помогне пред задаващата се опасност, тъй като се заговори и за атаки с химическо оръжие, чуха се предупреждения от някои страни?

Това са неща, които текат по един определен начин. Знаете за руската реакция, че това било предварителен сценарий на бунтовниците. До ден днешен нападенията с химически оръжия, които бяха направени в Сирия, от 2013 г. до сега, съответната обвинена страна не признава за такова нещо.

Става въпрос за нападението в Гута от 2013 г., след това 2014 г. и 2015 г. на различни места в Сирия – обвиненията са срещу сирийското правителство, защото бунтовниците не са част от ООН.

Те нямат представител в Международната организация за забрана на химическото оръжие. Това е за съжаление част от политизирането на проблема. Подобен тип проблеми показват, че ескалацията е невероятно висока. Това наистина би могло да доведе до катастрофални последици.

Моето лично усещане е, че все пак широкомащабна операция няма да има, така както беше в края на 2015 г. при превземането на Източен Алеб, както бяха и битките срещу Източна Гута, както беше и в Южна Сирия.

Мисля, че този път нещата са по-различни, тъй като Идлиб е единственият останал бастион на сирийската опозиция. С помощта на Турция се правят различни преструктурирания, организации на местните милиции, сливането им и т.н.

Това предвещава много дълъг период на съпротива, което само по себе си подсказва отново повишаване на броя на жертвите. Най-неприятното е увеличаването на бежанския поток и то най-вече по посока на Турция.

Този бежански поток, за който говорите, ще бъде поет и от Европа. От тази гледна точка какво трябва да направят европейските държави по отношение на този конфликт?

Така е разбира се. От Турция те (бежанците, бел. ред) няма как да не тръгнат отново към нас, към Европа. Съвсем нормална е реакцията на европейските държави – както Франция, така и Германия изразиха безпокойство и призоваха да се намери мирно решаване на проблема с Идлиб. Т.е. да се намери такава формула – политическа, военно-стратегическа, която да превърне наистина Идлиб в зона на деескалация.

На този етап големият проблем са не само бежанците, това е възстановяването на Сирия, която се нуждае от 400 млрд. долара. Досещате се, че никой не би могъл да ги даде ей така ad hoc, на бързичко.

Основният спонсор в такива случаи се явяват винаги европейците – ЕС. Това е също част от инициативите на Русия – да въвлече ЕС в процеса на връщане на бежанци и респективно да я ангажира с възстановяването на Сирия.

На този етап много ясно беше казано от всички – не само европейци, но и американци, че докато няма ясно доказателство за политически преход, за това, че в Сирия ще бъде приложена Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, просто никой няма да даде пари за възстановяването на Сирия.

Трябва да се намери политическа формула, която да удовлетворява както правителството, така и опозицията и респективно да се стигне до една стабилност.

След възстановяването на това доверие държавата трябва да намери не само своето стопанско възстановяване, но и да се завърне в редовете на международната общност.

В момента Русия се опитва да направи подобно нещо. Опитват се да организират една среща между Башар Асад и египетския лидер – т.е. да се постигне завръщане на Сирия в редовете на Арабската лига, от която беше изключена.

Това е нещо, което поне към днешна дата ми се вижда малко прибързано. Докато не бъде създадена комисията за поправки в конституцията, вие си представете почти 8 месеца те не могат да се договорят кой да бъде част от тази комисия, говоря след решението, взето на форума в Сочи.

Те не могат да се договорят кои да представляват правителството, кои да представляват опозицията. Очевидно отново външните сили са онези, които събират двете противоборстващи страни.

Това ме навява на мисълта, че дори да бъде постигнат някакъв консенсус, много е трудно да си представи човек каква ще бъде формата на управление, така че да има някаква удовлетвореност на огромната част от сирийското общество, че тези, които те са избрали в парламента, ще ги представляват.

Поне към днешна дата степента на недоверие към двете страни е толкова висока, че е много трудно човек да си представи, че може да бъде преодоляно.

Отделно обаче остават проблемите с кюрдите, които все още са игнорирани. Ето тук опозицията е под контрола на Турция. На Турция, която упорито отказва да включи кюрдите. В същото време те са съюзници на САЩ и контролират 1/3 от територията на Сирия.

Имаше съвсем наскоро една среща, опитаха се да се договорят. Така и нищо не се постигна.

Нека да бъдем реалисти, че едва ли в скоро време може да се намери удовлетворяващо всички страни решение в този най-силен регионален конфликт в момента в Сирия.

Коментари