Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети, бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток и напрежението между Израел и Ирак.
Каква е ситуацията с мигрантите, които преминават през Либия? Много хора ли избират този маршрут и защо?
Да, за съжаление това е нещо, което трябва силно да ни безпокои, тъй като отбелязва увеличаване на мигрантския поток от Африка. Слушайки местните медии човек си дава сметка, че мрежата с трафиканти там е гъста и много добре организирана. Напоследък в европейските медии отново излезе информация за кораби, които акостират на остров Лампедуза. Това е нещо, което виждахме преди година и половина. Картинката се възстанови. Това според мен е производно на ситуацията в Либия и подготовката за парламентарни и президентски избори . Продължават противоборствата между отделните фракции и милиции там. При липса на един единствен политически център е съвсем нормално да се улесни възможността на трафикантите на мигранти да ускорят дейността си по отношение на Африка и Италия.
Какви са условията на лагерите в Либия и защо мигрантите са в затвори, подложени на побои и изнасилвания?
Вижте, това не е нещо ново. Обстановката в Либия не може да се сравни с тази в Турция. Там все пак има някакъв мониторинг от европейските институции. Не може да се сравни и със ситуацията с близкия изток, защото там бежанците са палестинци. В Либия има много силен расизъм. Разказите там са свързани с небивали жестокости спрямо хора. Имаше периоди на изключително големи зверства и убийства спрямо тези хора, така че проблемът там е смесица от ненавист към мигрантите и расизъм, който е принципно непризнат, но съществува.
В последните двадесет години наблюдавахме три големи бежански вълни: от Ирак, от Сирия и от Афганистан.Различават ли се по нещо те и каква е ролята на религията по отношение на придвижването на потоците от хора?
Да, споменахте източниците на големи бежански маси. Едната е от Ирак през 2003 г., другата беше от Сирия 2015г.- 2016г., която се оказа и фатална за ЕС. Винаги съм твърдял, че това е основната причина за Брекзит, както и за преструктуриране на политическото пространство и нажежаване на обстановката.Тогава европейците не бяхме подготвени за това. Това бе и фаталната бежанка вълна. Следващата е тази от Афганистан. Трябва да отбележим, че тази страна е постоянен източник на мигранти. Бих казал дори, че там това се институционизира. Европейските правителства вече дори установиха критерии за репатриране на афганистанци. Приблизително колкото афганистанци биват репатрирани от Европа и целият свят, толкова са тези, които тепърва напускат домовете си. Получава се ротация.
Изтеглянето на американските войски от Афганистан и безредиците след това, бяха предизвикани от хората, които за пореден път нямаха право да напускат страната. Те имат своя асоциация в Германия.
Афганистан е най-тежкия случаи. Що се отнася до религията тя играе голяма роля в религиозното сектантство и е една от причините за войните, които се случват на територията на Ирак, Сирия или Афганистан. Ислямска държава са сунити. Те преследваха всички, които не изповядват исляма. Обект на техните гонения бяха шиити и кюрди. Първите големи групи, които дойдоха в Европа бяха именно кюрдите, които бяха преследвани на религиозна основа.
Нека да кажем, че в Ирак през 2006 г. най-масовото клане бе направено от Ал-Кайда, тогава Ислямска държава още не съществуваше. Тогава в северната част на Ирак около 500 човека бяха заклани. Това бяха кюрди, които обаче не изповядват исляма, а тяхната кюрдска религия. Религията играе съществена роля при формирането на терористични ядра, чийто генезис е религиозния фанатизъм, който е мотор за гонене, експулсиране и естествено напускане на хиляди, дори милиони бежанци.
Искат ли бежанците да останат в мюсюлмански страни като Турция и бившите съветски републики?
Въпросът ви е риторичен. Всеки би желал да отиде там, където е спокойно, където е сигурно и има социални придобивки. Класически пример за това е желанието на този милион и половина мигранти през 2016г., чиято обетована земя беше Германия. Защо? Защото Германия им дава социални помощи, без те да работят. Това е нещо, което в другите държави не се доставя. Докато в Турция, където е най-големият дел бежанци, те са над пет милиона и по-голямата част от тях са мюсюлмани – 3,5 млн. от тях са от Сирия, има от Ирак, от Афганистан, от всякъде, мигрантите са на трудовия пазар. Едно е да имате гарантирано жилище, социални помощи, а съвсем друго е да отидете на големия трудов пазар. Това важи не само за Турция, бежанци има и в Египет, Индия, Алжир, Мароко, Иран – там дори на глава от населението мигрантите изпреварват Турция. В Ливан има около милион сирийци. В Йордания са 300-400 хиляди. Те са там по стечение на обстоятелствата, а не защото искат. Тяхното желание е обетованата земя – Европа и на първо място Германия, Швеция, Дания и въобще там, където те се ползват с много социални придобивки.
