Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети.През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Решението за Света София, макар и очаквано, развълнува силно християнския свят. Как ще коментирате реакцията на християнските страни и институции, и очаквате ли да има някакви ответни мерки срещу Турция?
Всъщност реакциите бяха поставени на две плоскости. Очакваше се по-силна да бъде религиозната плоскост – тоест лидерите на отделните църкви. Видяхме, главата на Гръцката православна църква, който според мен, беше може би най-рязък и категоричен. Видяхме руският патриарх, видяхме папата. Видяхме отделни църкви, като трябва да отбележим, че Българската православна църква не взе отношение. Това е за отбелязване. Но, според мен, този акт е по-скоро политически.
И именно политическият контекст мотивира Реджеп Ердоган и институциите в страната да вземат подобно безпрецедентно решение. 84 години Света София е със статут на музей. И то акт, взет от създателя на модерна Турция – Кемал Ататюрк. Тоест, Ердоган се поставя над Ататюрк. Това е много силният и категоричен символ.
Мен лично ме изненада този почти единодушен вътрешнополитически консенсус в Турция. Нямаше голяма партия, нямаше съществена група, която да не подкрепи този акт. Очевидно става въпрос за вътрешна политика, тъй като самото обществено мнение е насочено в тази посока.
Мен лично ме изненада, че някои от мюфтиите, отделните представители на мюсюлмански вероизповедания в ислямски свят, също подкрепиха този акт. Тоест, има някакъв сблъсък на цивилизациите, но е по-скоро политически. Защо? Защото тези, които подкрепиха Ердоган са по-скоро опоненти на Саудитска Арабия и ОАЕ, които не се произнесоха.
Що се отнася до Европа и християнският свят, струва ми се, че нямаше категорична позиция на отричане. Виждаме, че папата каза, че той е загрижен и мислите му са с Истанбул. Но толкова. Също така ние видяхме в САЩ Майк Помпео – държавният секретар, който също изрази загриженост и също отхвърли този акт на турския съд. В същото време виждаме, че всичко това не е канализирано, не е систематизирано. Някак политиката надделя и беше израз на отрицанието на турската външна политика – в Сирия, Ирак, Кипър, Либия. Това, до голяма степен, разми нещата и предопредели решимостта на Ердоган да използва този стар инструмент – когато той е зле вътре в страната (рейтингът му се понижава, а турската икономика не е в добро състояние), той автоматично търси някакъв отдушник.
Трябва да кажем, че изборите са много далеч. Три години го делят от президентските и от парламентарните избори, така че това ще мине и ще замине. Това е някакъв краткосрочен дивидент.
Когато Ердоган обяви, че музеят Света София става джамия, той каза и още нещо важно, което сякаш остана незабелязано – че следващата му цел е джамията Ал-Акса в Йерусалим. Очаквате ли по-директен сблъсък между Израел и Турция?
Това не е нещо ново. Подобен тип изявления са израз на противоборството срещу Саудитска Арабия и ОАЕ. Кой да бъде покровителят на джамията Ал-Акса е много важен акт, по отношение на легитимността в ислямския свят. В момента тя е под контрола на йорданския монарх. Според плана на Тръмп по т.нар. „сделка на века”, попечителят на правата на Ал-Акса трябва да бъде Саудитска Арабия. Нещо, което идва да смени кой да контролира тази светиня. Ал-Акса има много важно значение в ислямския свят – това е третата светиня след Медина и Мека. Това пак е политически акт.
През последните няколко месеца имаше дебат кой всъщност е най-големият защитник в ислямския свят на палестинците. Дали това е Турция, дали това е Иран, дали това са Саудитска Арабия и ОАЕ. Стремежът на Ердоган за налагане на контрол над джамията Ал-Акса е всъщност аспирацията му да каже: „ето аз се грижа за палестинците, аз се грижа за светините, аз съм най-големият мюсюлманин, аз съм най-популярният лидер в ислямския свят”. Нищо повече, освен политика.
Какво е общото положение в Турция? Очевидно е, че икономиката и лирата отслабват. Какви още популистки мерки ще предприеме Ердоган за консолидиране на обществото?
Права сте, Ердоган има два лъча или по-скоро два сектора, в които той се опитва да натрупа дивиденти. Първият, който е много известен, който е много традиционен – изнасяне на напрежението навън. Ето една много широко мащабна акция в Ирак – срещу ПКК, интервенции, бомбардировки и т.н. В Сирия – много плътно той се опита да стъпи в северната част на страната. Като в Идлиб той се опитва да преструктурира местните джихадисти, формирайки някакви национални армии, вкарвайки вътре фронта „Ал Нусра”. Тоест, Ердоган се опитва да покаже на турците, че той защитава националната сигурност на Турция от съседна Сирия. Либия е много голяма хапка, тъй като това е държава с много големи нефтени залежи – между 2 – 3% от нефтените залежи на света са в Либия. Поради тази причина залогът там е правителството на Фаиз Сарадж да се вклини върху т.нар. нефтен полумесец. Всичко това би могло да доведе огромни дивиденти за Турция, за турската икономика, за турските фирми. Защото един ден Либия трябва да бъде възстановявана от парите от либийския нефт. Това е много важен компонент. Това е външната политика.
Вътрешната политика също не е без значение. Това е големият дебат, който в момента се води е за т.нар. „канал”, който свързва Черно море с Мраморно море, между Народно-републиканската партия и най-вече с кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, чиято партия и той самият казват, че това е изключително вреден проект.
Имаше много аргументи, най-вече от екологична гледна точка, урбанизацията на Истанбул. Това, което е много интересно, той започна да продава земи около бъдещия канал. Аз считам, че след дългите дебати, понеже той е човекът, който държа властта там, той ще наложи своята визия за този мега проект. Започнал е да продава земи, най-вече на катарците, които са инвестирали в няколко стотици квадратни хектари около бъдещия канал. Говори се, че самата фирма, която ще изработи този канал (милиарден проект), е с катарски пари. Говори се най-вече, че това е майката на сегашния катарски емир – Шейха Моза (тя стана известна по времето на делото срещу нашите медицински сестри в Либия). Така че, това е една от амбициите на Ердоган да си вдигне рейтинга.
Паралелно искам да спомена външния фактор. Според мен, той ще се опита да използва, в подходящия момент, картата с бежанците – нещо, което виждаме, когато има криза, той веднага се опитва да атакува съседна Гърция, а от там Европа.
Нека да отбележим за заседанието между външните министри на държавите членки от 27. На него всички 27 представители са подкрепили критиките на Гърция и на Кипър, по отношение на Турция и най-вече опитите на Турция да разработва газовите находища в екваторията на Кипър. Така че, виждаме влошаване на отношенията Турция – ЕС. Аз си мисля, че в един подходящ момент всичко това ще бъде използвано за вътрешнополитическа консумация, но това ще е след 3 години (когато са изборите в Турция – бел.ред.)
Русия и Турция преплитат интереси в Сирия и Либия. На какъв етап са отношенията им в момент и как очаквате да се развият?
Това са като двама играчи на пинг-понг. Те са като играчите, които непрекъснато си правят забивки. Двете страни се познават толкова добре, че не искат никой друг да се намесва в техните игри. Видяхме го в Сирия. Формираха 2016г. Астана, привлякоха Иран и практически те си поделиха територията на Сирия. В Либия е малко по-сложно и там една много интересна военно-политическа игра между двете столици.
От една страна те се опитват да имат напредък на терен, тоест, да имат завоюване на по-големи територии като влияние. Особено в момента, демаркационната линия, която се формира, базата Джофра е от изключително голямо значение. Сирт е началото на този голям комплекс от нефтени инсталации на Либия. Там между другото, се настаниха командосите от Вагнер. В понеделник излезе информация, че САЩ имат намерение да обявят Вагнер за терористична организация. Американското посолство в Либия беше много категорично.
И това, което наклонява везните в полза на правителството на Фаиз Сарадж, защото Русия е част от коалицията, застанала зад Хафтар. Или много са интересни взаимоотношенията.
Видимо те (Русия и Турция-бел.ред.) са един срещу друг. От друга страна, задкулисно те преговарят. Дори това, което се говори, не е много ясно дали е истина, или не, е, че в момента големият играч в Либия е Египет. И Египет категорично даде да се разбере, че тази линия – Сирт и Джофра е червена линия.
В момента, в който войските на Сарадж прекосят (тоест, войските на Турция), ще има същият военен удар, както върху една база от преди една седмица, от военни самолети. В нея 80% от ПВО инсталациите, включително и турските дронове бяха разрушени. Така че, може би е вярно, че в момента Русия се явява нещо като посредник между Египет и Турция, за да се стигне до разрешаването на някакъв компромис, по отношение на Сирт и тази демаркационна линия.
Но там има и една Франция, за която се твърди, че именно френски военни самолети са нанесли ударите, при които са разрушили почти изцяло турските военни инсталации. Така че, в Либия възелът е много сложен. Русия понякога е опонент, понякога е съюзник.
Бих казал, че е много трудно да се даде отговор на въпроса в какви отношения са тези две държави – дали са стратегически партньори или тактически съюзници, а може би и двете. В зависимост от конкретния случай.
По всичко изглежда, че Турция ще инсталира руските ракети. Означава ли това ново охлаждане на отношенията със САЩ и НАТО?
Определено тези С-400 са казус за Турция. Видя се, че без САЩ, Турция директно ще затъне. Нека да припомня, че преди около година, когато Тръмп наложи санкции срещу двама турски министри, лирата направо рухна. Просто няма как турската икономика, без тази на САЩ, да просъществува. Особено с тези големи ангажименти, които има навън.
Появиха се различни възможности как Турция би могла да запази този комплекс С-400, без да бъдат наложени санкции от САЩ. Имаше предложения самите американци да ги изкупят. А има и още едно предложение – те да не бъдат инсталирани в Турция, а в Либия.
Това са различни варианти, които се търсят от страна на турското правителство. Защото никой не би желал срещу себе си да има администрацията на Белия дом. Просто винаги, този, който заеме подобна позиция, е губещ.
Какво става с НАТО, очевидно световните сили се преформатират. Очаквате ли в НАТО да настъпят някакви промени в стратегията и задачите на Алианса?
Ако лидерството на ЕС е много ясно лимитирано в германо-френското сътрудничество (те дори подписаха миналата година един договор, който формира подобен тип лидерство), то в НАТО лидерът е безспорно САЩ. Не само, защото дават най-много пари, имат най-добрата инфраструктура, имат най-мощната армия и в крайна сметка, политическото решение винаги е тяхно.
Решението на САЩ в НАТО не винаги е само политическо. Пентагонът, като съответната ресорна институция, винаги има някаква автономност, независимо дали става дума за Барам Обама или за Доналд Тръмп. Ето ние видяхме в Сирия какво се получи. Тръмп каза „изтеглете се”, но Пентагонът беше на друго място. Така че…да, но…
И поради тази причина ние виждаме, че Пентагонът има много по-голям прагматизъм. Защо? Защото не се явява на избори. Не го интересуват всички тези сблъсъци. Трябва да кажем обаче, че Франция, особено след либийския случай, се превърна в ирдентист номер едно.
Да, американците по-склонно клонят към Турция. Само че Франция не е на същото мнение. И когато се каже атлантизъм, това в никакъв случай не е 100% САЩ. Защото в НАТО са, освен САЩ, Франция, Гърция (която е непримирим противник на Турция), Италия (която балансира).
Така че не съм съгласен, че НАТО е в клинична смърт, както каза президентът Макрон. Но във всички случаи НАТО не е това, което беше преди 5-10 години. Особено сега в мандата на Доналд Тръмп има дебати и САЩ, оставайки си лидер, трябва да се съобразяват и със своите партньори, извън Турция.
