Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София.
Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети.През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
През последните седмици зачестиха информациите за нападения между Ивицата Газа и Израел. Нетаняху недвусмислено заплаши с военна атака. Какво ново се случва там?
Наистина ескалацията преди 10 дни беше безпрецедентна, но ако Ви направи впечатление, за около седмица. Това е един от сблъсъците, които по-скоро бележат естественото състояние между държавата Израел и хората, които живеят в Ивицата Газа.
Специално последният сблъсък, според мен, очевидно даваше симптоми, че няма потенциал да продължи. Обикновено между Израел и Хамас, през 2-3 години, става една война, която продължава около месец, с огромни разрушения. Сега просто това нямаше как да се случи, защото имаше очевидни симптоми. Първо, от страна на палестинците не беше Хамас, а по-малкият „брат” „Ислямски джихад”. Те нямат тази енергия, нямат кадри, въоръжения. Хамас, поне с днешна дата, показва, че се поддава на египетския натиск. Нещо повече – те дори пратиха делегация в Кайро, египтяните им казаха, че просто няма смисъл от случващото се в Ивицата Газа.
От израелска гледна точка, случващото се в Израел е безпрецедентно. Само за 1 години ще има три пъти провеждане на парламентарни избори. Тоест, самата израелска държавност, очевидно е в криза. Очевидно там има механизми, които не сработват и сами по себе си те се явяват стимул за повишаване на напрежението, спрямо външен фактор, каквито са групировките в Ивицата Газа.
Възможно ли е реакцията на Нетаняху да е пресилена с оглед на правителствената и изборна криза в Израел и да има за цел Нетаняху да извлече вътрешнополитически дивиденти?
Повече от очевидно е. Не само вътрешнополитически дивиденти, Нетаняху се бори за собствената си съдба. Общо взето, в момента е заложено на карта неговото политическо бъдеще и неговото съдебно бъдеще. Срещу него вече има повдигнати съдебни обвинения и в момента, в който той загуби своя имунитет, досещате се какво ще му се случи.
Именно това е големият въпрос. Това е част безотговорността на израелските политици – да се намират в такава обстановка. Погледнете какво става в Ливан, в Сирия, Ивицата Газа. В Израел просто трябваше да направят правителство на националното единство. А не да отиват за трети път на парламентарни избори, все едно решават проблемите на Великобритания и Брекзит.
Напротив, там е война и не могат да си позволят подобен тип поведение, тази прослойка от израелски политици, които са повече от отговорни пред своя народ.
Какво ново става в Сирия? Приключи ли конфронтацията и ще остане ли в Сирия в близките десетилетия окупирана от няколко други държави и имаща само частична независимост?
В българските и европейските средства за масова информация темата Сирия изчезна. Защо? Защото в момента в Сирия няма фактор, който да е близък до европейските позиции, западните позиции. Едно ключово положение трябва да бъде припомнено – преди около 20 дни ЕС каза, че повече няма нито да помага на сирийската опозиция, нито ще я финансира, тъй като те подкрепиха турската военна интервенция в Северна Сирия, която е третата. Това само по себе си показа, че Сирия практически беше разделена от три държави – Русия, Турция и Иран. Европа практически не фигурира. Нещо повече – няма сили, които да се свързват с онези позиции, които ние отстояваме, като европейци.
В този контекст трябва бъдат направени интерпретациите за прегласуването на още по-големи санкции от Американския конгрес по отношение на Сирия, буквално преди два дни. Много ясно беше казано, че докато Башар Асад е начело на тази държава, няма да има никакво възстановяване, никаква реконструкция, никакви контакти. Европа винаги е била спонсор на подобен тип процеси. Беше им казано, че ако искат да имат контакти с Европа, трябва да имат много ясна политическа перспектива, в която да предложат демокрация. Тези три държави, които в момента са гаранция, някак си не могат да бъдат свързани с Европа.
Сирия практически беше разделена и продължава да бъде разделяна. Ето погледнете този регион, който беше държан от кюрдите – в момента той се разпределя между турците, руснаците и иранците, и кюрдите, които се опитват да се наместят, да лавират, така че, да останат на някаква позиция, в която се намират техните структури – включително военни, граждански, административни. Не говоря за онази най-южна част, която се държи от кюрдите – там са нефтените залежи и те са плътно под контрола на САЩ.
Чрез това американско присъствие – 500-600 войници – вероятно Сирия ще стигне до една ситуация, което в момента наблюдаваме в съседните Ирак и Ливан. Вследствие на много силните американски санкции, техните финансови източници бяха пресушени. Това, което мина покрай нашите медии, е безпрецедентната девалвация на сирийската лира – за първи път тя премина 1000 лири за долар. В момента средната заплата в Сирия е около 75 долара. Само по себе си, това подсказва, че те вървят по същия път, по който вървят двете съседни държави. Това показва, че без Запада, без Европейския съюз, без онези, които реално предлагат истинските демократични алтернативи – борба срещу корупцията, зачитане на правата на човека, права на медиите, права на малцинствата – няма как да разчитат на подкрепа на онова, което наричаме Международна общност. Тази общност сме ние.
На този етап, докато нещата вървят по този начин, в същия контекст искам да спомена и преговорите в Женева . Най-накрая бе направена т. нар. Конституционна комисия, която започна и практически си остана дотам. Нищо, просто нищо. Докато остават гаранти тези три държави /Русия, Турция и Иран – бел. ред./, и трите са далече от Европа, няма как нещата да продължат по различен начин и Сирия, и въобще целият регион, да попадне в дневния ред на водещите медии.
Започва ли вече Турция да връща сирийски бежанци, които бяха потърсили убежище в Турция, в тези окупирани територии?
Да, твърдят, че около 350 000 човека са върнати. Буквално дори днес истанбулският кмет е подготвил поредната чистка. Не седмица той депортира от Истанбул 5 000 – 10 000 човека. Праща ги в южните части на Турция, респективно оттам ги пращат в тези части, които Турция окупира. Говоря за двата града – Рас ал-Айн и Тел Абяд. Там те направиха буферна зона и насила ги пращат там.
Турция отново ще опре до Европа, защото това става с много пари. Спомняте си, бяха направили грандиозен план от 29 милиарда долара, с които да направят около 50 нови града. Затова февруари месец Ердоган силно настоява да се свика среща на високо равнище между Турция, Франция, Германия и Великобритания, търсейки и помощта, но най-вече парите на Европа – нещо, което се съмнявам, че в момента Европа е напът да му даде.
Но има и един детайл, който трябва да имаме предвид: буквално преди 4 дни излезе ново социологическо изследване в Турция, според което ако изборите бяха точно сега, кметът на Истанбул просто щеше да победи Ердоган. 44% срещу 38% – нещо безпрецедентно. Това е от една много авторитетна турска социологическа агенция. Така че вътрешнополитически Ердоган е много силно пресиран да помпи национализма. От друга страна, турската икономика, особено в тези компоненти, върху които в САЩ вероятно ще бъдат гласувани санкции, ще бъде силно повлияна от това.
Силно впечатление ми направи, че когато за пръв път бяха дискутирани санкциите срещу Турция, в становището на Пентагона бяха вкарани интересни забележки, които са съображения за необходимостта от членството на Турция в НАТО. Много ясно е казано: Турция в момента спомага за разпространение на руското влияние в Сирия, спомага за утвърждаване на влиянието на Асад и най-вече на Иран. Такава държава дали е пълноправен член на НАТО? За първи път това се поставя на такова високо равнище. Не говоря за анализи или становища на висши длъжностни лица, а за реалния законодателен орган. Така че не е много ясно докъде ще стигнат турско-американските противоречия. Видяхте – алтернативите са американците да бъдат прогонени от Инджирлик и Коджаани – две много важни бази в Турция – което има интересна връзка с това, че сега на пресконференцията в Брюксел имаше въпрос към Бойко Борисов дали България може да стане алтернатива на Турция в НАТО. Ето, виждате, че това вече хвърля силно ръкавицата към България. Това е една теза, която аз развивам още от 10 години – България, Гърция и Румъния са алтернативата на Турция по отношение на сигурността в Близкия Изток. Развитието на взаимоотношенията между Турция и САЩ няма как да не стимулира ролята на България като някаква частична алтернатива, която заедно със съседните наши балкански държави наистина се оформя като сериозен фактор. Това е пътят, по който трябва да се мисли активно от нашите политици.
Възможно ли е наистина Турция да бъде изключена, или да напусне НАТО?
Второто е изключено. Тя никога няма да напусне НАТО. Това означава да прекъсне връзките си със Запада. Това няма как да стане. Да бъде изключена също си мисля, че на този етап не може да се говори, но за първи път има такива съображения. Все повече се чуват в Турция гласовете, че трябва по-голяма автономност. Искат едва ли не да бъдат част от НАТО, без да се съобразяват с правилата. Видяхте какво се случи по отношение на програмите за Полша и балтийските републики – те се опитаха да ги спрат. Няма как да ги спрат. След това историята с Либия, с правителството на Сарудж. Повече от очевидно е, че там противоречията са с ЕС, особено с две от страните – Гърция и Кипърската република. Докъде ще се стигне не е много ясно, но това, което мисля, е, че може би арабските страни отстъпиха мястото си на водещ дразнител по отношение на ЕС. Това място го зае Турция.
