Сподели
проф. Владимир Чуков
На снимката: проф. Владимир Чуков

Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София.
Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети.През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.

От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.

 

Професор Чуков, решението на президента Тръмп да изтегли американските войници от Сирия предизвика остри реакции в Конгреса, включително и в Републиканската партия. Как ще завърши този сблъсък между Конгреса и президента Тръмп и на коя страна ще застане американският народ?

Нека да кажа, че почти всички водещи американски политици от двете партии, онези, които имат тежест във външната политика, нека изброим само републиканците, това е неговият помощник, Линдзи Греъм, човек, който наистина много силно се е ангажирал с проблемите на кюрдите в Русия, ако погледнете Марко Рубио, човекът, който беше буквално трети на републиканските номинации, ако си спомняте 2016г., Ники Хели, бившата представителка на Щатите в Съвета за сигурност на ООН. Ще трябва да изброя много видни републиканци, които застанаха твърдо зад решението на Тръмп. За мен най-важно е това, че самият Пентагон, виждате, Тръмп каже едно, а Пентагонът казва точно обратното.

Нека да видим с вчерашна дата какви са реалностите. Контингентът на САЩ в Сирия е 2250 човека, от които са предислоцлирани някъде между 100-150 човека. Те напуснаха 2 точки за наблюдение, които не са контролирани от кюрдите, тоест те не са върху „кюрдска” територия. И всъщност те направиха нещо като коридор за бъдещо турско нахлуване в Сирия, като идеята беше те да не бъдат считани за съучастници на онези, които ще окупират и най-вече да не им се случи нещо.

Нека и още да кажа няколко факта. Вчера турците от ВВС бяха изключени от общия пул за наблюдение и разузнаване на Антитерористичната коалиция. Това означава, че турските самолети вече са със статут на хеликоптери, тоест те нямат координатите, които ги правят боеспособни на територията на чужда държава. Това означава, че турската ВВС в момента не може да води ефективни операции извън турска територия, в това число и в Сирия. Представител на Пентагона запита какво означава това. Това означава, че сирийското въздушно пространство е затворено за турските самолети и нахлуването ще бъде най-вече сухопътно. Виждаме сериозни приготовления в това отношение. Второ, това, което е предизвикало турската реакция. На сайта на специалните части на Антитерористичната коалиция, които са водени от САЩ, вчера беше пуснат #ВПокрепаНаСирийскитеДемократичниСили, тоест американските военни много силно симпатизират на сирийците, с които не до вчера са се борили срещу ИС. Преди 20 дена имаше поредна съвместна операция – кюрдите като сухопътни бойци, а ударите бяха нанесени от американските самолети върху позиции на ДАЕШ, на този район, който турците се готвят да щурмуват. Така че има много ясно и категорично противоречие между политическото ръководство на САЩ. Говоря за Тръмп, който очевидно в един свой постинг говори едно, а в друг – друго и той самият се обърква точно какво иска да каже. Както стана и при промените за Турция, където той първоначално каза, че той е в състояние да разруши икономиката на Турция, а после, че Турция е сериозен търговски партньор и че участва в направата на Ф-35. Така че е очевидно, че той много силно се колебае в това, което прави. Наистина моментът е изключително деликатен, като очевидно се очертава доста по-различна военна операция от тази, която видяхме 2016г. с „Ефратски щит”, говоря за турците, и 2018г. с „Маслинова клонка” срещу Африн. Този път кюрдите са подготвили една тактика, не без помощта на Пентагона. Много важният момент тук е обезсилването и неутрализирането на турската авиация до някаква степен. Това е, за да се приеме на сирийска територия битката, като тя трябва да бъде продължителна, очевидно ще има много жертви. Турците са очертали една територия, която е заселена предимно с араби, между градовете Тел Абиад и Рас ал-Айн, това е по средата на тази 450 км отсечка, която дели кюрдите от турците. Те разчитат на подкрепа от местното население, за да установят по този начин там своята база, своята опорна точка. В същото време обаче на тази лента, на тази зона за сигурност, ще има много сериозна съпротива и вероятно ще има партизанска война, която ще бъде най-вече за сметка на така наречената Сирийска национална армия. Това са протурските сирийски милиции, които обикновено биват пускани като авангард. Така беше и с „Ефратски щит”, така беше и в Африн. Сега обаче нещата ще бъдат чувствително по-различни, тъй като кюрдите разчитат на много силния отзвук, продължителността на битката и Тръмп да вземе решение за намеса на американците в посока, обратна на това, което в момента той отстоява.

 

Появи се обаче информация, че Турция вече е готова да нападне, започнаха разполагания на войските. Вчера имаше и друга информация, че са започнали въздушни удари. Вие какво прогнозирате? Какво би могло да се случи от тук нататък?

Въздушните удари, които бяха нанесени, това беше преди изключването на турската авиация от общия пулт за наблюдение и разузнаване. Те бяха нанесени в най-източните точки, близки до контролно-пропускателния пункт между Северен Ирак , Иракски Кюрдистан и Сирийски Кюрдистан и то по едни определени цели. Буквално същия ден, в който Тръмп обяви оттеглянето си, това беше поредната доставка на американско оръжие за сирийските кюрди, като тя е била много специфична, защото освен бронетранспортьори е имало и ракети земя-въздух. Кюрдите нямат такива самолети, нито ДАЕШ има самолети. Самолети имат турците, което подсказва, че Пентагонът не смята да разоръжава кюрдите. Нещо повече, по време на преговорите между американците и турците едно от исканията на турците е всички оръжия, които са давани от американците на кюрдите да бъдат иззети. Още тогава обаче командирите казаха, че това няма да се случи, очевидно това е подготовка за отпор срещу турската авиация.

Що се отнася до самия график, това, което излезе като информация е, че днес ще има артилерийска подготовка. Както е известно, преди да се нападне някаква позиция, има съответно нанасяне на удари или по въздух, или в тежката артилерия. Доколкото се разбира в момента, тежките оръжия са на ход. Това, което излезе като информация от Сирийската национална армия (протурските милиции), е, че началото на операцията, чието име вече е определено – „Пролет на мира”, ще бъде на 10.10.2019г., тоест утре.

Турция на Ердоган извършва политически и военни действия срещу политиката на НАТО и САЩ. Турско-американските отношения изглеждат обтегнати през последните месеци. Вие прогнозирате ли евентуалното изключване на Турция от НАТО или доброволно напускане на Турция на тази организация?

Не, нито в едната, нито в другата посока. Не считам, че Турция ще напусне НАТО, напротив, тя се опитва да седи на два стола. Столът на НАТО е много приятен, много удобен и това всъщност е контактът на Турция със Запада. Това е всъщност пряката комуникация със западните партньори. Той не е тъждествен на това, което е Европейският съюз, там няма икономически облаги, но военно-стратегически и политически – просто няма как. Нещо повече, в турската управляваща коалиция, която включва партията на Ердоган и Девлет Бахчели, който е носител на евразийския дух и има гласове от среди, които са близо до националистите за напускане на НАТО. Преди месец обаче Ердоган много ясно отговори, че докато той е президент, Турция няма да напусне НАТО.

И обратният вариант, дали Турция би могла да бъде отстранена от НАТО? Това технически не е възможно, защото това не е Европейският съюз, за да има Брекзит, просто държава, която веднъж е станала член на НАТО, не напуска. Освен това мисля, че САЩ, които са лидерът, никога не биха поискали от Турция да се прекъснат тези отношения, колкото и да са обтегнати, колкото и да са неприятни, колкото и да има противоборство. Колкото и да има персонални обвинения, това е връзка, това е контакт, който един умел дипломат никога не би прекъснал, каквото и да се случи. Така че отговорът ми е еднозначен – не, те никога няма да напуснат НАТО.

Споменахте, че Турция се опитва да седи на два стола. Руското военно присъствие също се увеличава все повече в Черно море. Какво означава всичко това за България? Какви ползи и евентуално вреди може да има за нас всичко това?

Колкото по-силно съсредоточаване има на всякакви военни форми, било то флот, било то ВСС, било то някакъв вид сухопътни части, това е неприятно до границите на България и до границите на НАТО. Знаете, ние сме пълноправен и ефективен член на НАТО и на Северноатлантическия съюз.

Черно море е всъщност морският басейн, през който минават руските военни кораби, напът за тяхната военноморска база в Тартус. Тя е равностойна на тази в Хмеймим, която е ВВС базата. Така че, за съжаление, Черно море се превърна в своеобразен тил на активното руско военно присъствие в Сирия и няма как това да не ни касае. Ние граничим с Русия през Черно море и всичките тези форми на напрежение няма как да не влияят върху нашата система за сигурност, нашата система за отбрана, нашите ВВС, които сега ги изграждаме. Видяхте в България каква опозиция беше срещу закупуването на Ф-16, което ни прави част от натовската система за противовъздушна отбрана. Дадох в самото начало пример какво означава да сте извън тази система. Ето, турската военна операция в момента, бивайки лишавана от тези кодове, това означава, че тези самолети летят без да се съобразяват с всички останали летателни апарати, нямат координати, нямат коридор, което прави тази военна операция или безсмислена, или изключително опасна за самия пилот и самата държава. Така че или сте вътре в системата на НАТО с всички задължения и съответно привилегии и бонуси да имате защита от тази система, или, както турците, се опитвате да играете на двата стола и в един момент не е много ясно на кой стол сядате.

Наистина, ще видим сега историята с операцията „Пролет на мира“ как ще се развие и доколко политически, аз не бих каза военно, но доколко политически Русия ще се намеси, подтиквайки турците за подобен тип операции. Това, което е много жалко, е да се каже, че всичко, което е лошо за Америка, е добро за Русия, особено на базата на онова, което се очаква като човешки жертви и невинна кръв, като хора, които ще бъдат смазани от противоборството на държави, на които, според мен, очевидно местото не им е там.

 

Коментари