Демокрацията трайно се възприема от солидно мнозинство в българското общество като най-добрата форма на държавно управление, като приблизително един милион и петстотин хиляди граждани на страната заявяват готовност да рискуват личната си сигурност, за да я защитят.
Значителни групи от населението обаче остават склонни да се съгласят и с форми на управление, при които решенията се взимат от технократи или силен лидер, а не от институциите на представителната демокрация, както и да жертват част от гражданските си права, за да получат повече сигурност.
Това става ясно от анализ за обществените нагласи към демокрацията в България през 2025 година, изготвен от Институт „Отворено общество – София“ на база на данни от национално представително изследване на общественото мнение, поръчано от института и проведено на терен от „Алфа рисърч“.
Според проучването през есента на 2025 г. 58% от анкетираните смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление за страната – над два пъти повече, от тези, които изразяват противоположното мнение (28%). Серия от сходни изследвания, редовно провеждани от 2015 година насам, измерват най-ниско одобрение за демокрацията като форма на управление в рамките на разглеждания период през 2018 година (44%), а най-високо през 2023 година (63%).
Демокрацията се ползва със значително по-високо одобрение сред хората с по-високо образование, сред жителите на по-големите градове, както и сред симпатизантите на ПП-ДБ и ГЕРБ.
През 2025 г. 73% от завършили висше образование заявяват, че демокрацията е най-добрата форма на управление за България, докато при хората с основно и по-ниско образование този дял е близо два пъти по-нисък (38%). При завършилите най-много средно образование делът на одобряващите демокрацията достига 56%.
В София делът на одобряващите демокрацията надхвърля 70% и е над три пъти по-голям от дела на скептиците (21%). В останалите областни градове 62% смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление за страната, а в по-малките градове подкрепящите демокрацията достигат до 58% – над два пъти повече от дела на несъгласните с това твърдение.
Само при жителите на селата се наблюдават почти изравнени дялове на определящите демокрацията като най-подходяща форма на управление за България (41%) и изразяващите скептицизъм дали това е така (43%), като в селските региони има и най-висок дял колебаещите се (16%).
С оглед на партийните предпочитания одобряващите демокрацията като форма на управление за България са с най-високи дялове сред симпатизантите на ПП-ДБ (90%) и ГЕРБ (79%), както и сред тези, които симпатизират на извънпарламентарни партии (67%) и колебаещите се за кого да гласуват (60%).
При симпатизантите на останалите политически партии, представени в парламента, взети заедно, делът от избирателите, които одобряват демокрацията е по-нисък от средния за страната, като сред симпатизантите на някои от тях, делът на тези, които одобряват демокрацията като форма на управление е по-малък от дела на тези, които не я одобряват.
Детайлният анализ на нагласите към ключови характеристики на демокрацията разкрива, че зад общата подкрепа, с която тя се ползва, стоят противоречиви разбирания за управлението на държавата.
Класическата формула за управление чрез провеждане на честни избори се одобрява от почти 9 от 10 пълнолетни българи, като стойностите не се променят съществено през последните 2 години. В същото време управление от потенциален военен режим се одобрява от едва 14% през 2025 г. и 10% през 2023 г.
Определени форми на авторитаризъм обаче – например, силен водач, който може да управлява без да се съобразява с парламента и с избори – се одобряват от половината от пълнолетното население. С относително висока подкрепа се ползва и технократското управление на експерти. Този дялове са значително по-ниски от процента на гражданите, одобряващи изборната демокрация, но са показателен за риска, който носят продължителните политически кризи и хронично ниското доверие в демократичните институции.
За степента на привързаност към демокрацията са показателни и друг тип компромиси с демократичните права и свободи, които обществото е готово да направи. Ако се съди по отговора на въпроса дали биха се съгласили да се ограничат за известно време някои от демократичните права и свободи, за да се въведе ред и сигурност, през последните десетина години българите, изразили мнение по въпроса, са разделени на две сходни по големина групи.
Все пак през 2025 година хората, които заявяват, че изобщо или по-скоро не биха се отказали от своите права и свободи (46%) доминират над онези, които биха се отказали (41%).
На този фон всеки трети от пълнолетните български граждани изразява готовност да изложи на риск личния си живот, за да защити демокрацията, а всеки пети заявява готовност да се запише като доброволец в случай на война. Между двете групи има висока степен на припокриване, което показва наличието на солидна връзка между гражданската смелост и готовността за защита на страната от външна заплаха.
В изследването приблизително 33% заявяват, че биха защитили демокрацията с цената на личната си сигурност, а 28% споделят, че биха го направили, дори ако това им коства да станат обект на очерняща кампания. Тези дялове означават, че приблизително един милион и 500 хиляди български граждани на декларативно ниво са готови да поемат лични рискове, за да защитят демократичния ред в страната.
В същото време, приблизително 20% от пълнолетното население (около един милион души) изразява готовност да станат доброволци в армията, гражданската отбрана или гражданската защита в случай на война.
От данните се вижда, че между готовността за доброволчество по време на война и готовността да се защитава демокрацията с поемане на личен риск има значително застъпване. Сред заявилите готовност да защитят демокрацията делът на тези, които са готови да се запишат като доброволци по време на война (44%) е близо два пъти по-голям от средното за страната (21%). Над две трети от заявилите готовност да станат доброволци по време на война са и такива, които биха рискували личната си сигурност, за да защитят демокрацията.
При завършилите висше образование, както и при хората, членуващи в различни форми на граждански обединения дяловете на изразяващите готовност да отстояват демокрацията и да защитават страната си са значително по-високи в сравнение с дяловете съответно при по-ниско образованите групи и при не членуващите във формални граждански и политически организации като читалища, профсъюзи, политически партии, клубове и други неправителствени организации.
Данните дават основание да допусне, че хората между 45 и 59 години по-често отколкото тези от останалите възрастови групи са склонни да защитават демокрацията с цената на поемането на личен риск. Това е и възрастовата група, при която се наблюдават най-високи нива на заявено одобрение към демокрацията като форма на държавно управление в България. Тази възрастова група и най-младите на възраст между 18-29 години също така по-често от останалите заявяват готовност да станат доброволци в случай на война.
По отношение на геополитическата ориентация на анкетираните, изследването показва наличието на солидна връзка между преобладаващото възприемане на демокрацията като най-добра форма на управление за България и одобрението за евро-атлантическата ориентация на страната. Сред подкрепящите членството на България в ЕС и НАТО делът на тези, които одобряват демокрацията (79-80%) е над два пъти по-голям, отколкото е сред тези, които не подкрепят членството в тези съюзи (30-35%).
Пълен текст на доклада „Нагласи към демокрацията през 2025 година“
В цитирания доклад са представени данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната в периода 6-16 септември 2025 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гаранционна вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%. Изследването на терен е проведено от „Алфа Рисърч“ по поръчка и с финансиране от Институт „Отворено общество – София“. В доклада са използвани и данни от предходни изследвания, осъществени от или по поръчка на Институт „Отворено общество – София“. Анализът и интерпретацията на данните са осъществени от екип на Институт „Отворено общество – София
