Българското общество е в ситуация на много широко обединение срещу модела на управление на страната. Над 70% подкрепят протестната вълна в страната, а в обществените нагласи показват намаляващо доверие и електорална подкрепа за формациите.
Това са някои от основните изводи в ново проучване на „Маркет линкс“, представено по бТВ.
Оценката за посоката на развитие на страната е в унисон с широката протестна вълна, която за първи път от повече от 25 години обхвана много градове в страната. Едва 12% от българите смятат, че това трябва да бъде курсът на държавата занапред, противопоставени срещу близо 70% критично настроени.
Обществените настроения у нас са постигали подобни и дори по-ниски нива през последните години, но бележи тенденция, която може да достигне до общественото отчаяние от парламентарните избори след края на кабинета Денков и преговорите за формиране на управленска коалиция, провеждани преди година, показват още резултатите.
Според тях отношението към правителството, водено от Росен Желязков, също маркира значителна негативна тенденция през последните два месеца. Сравнението със старта на кабинета в началото на 2025 показва загуба на почти 10% пункта доверие, а също добавяне на 18% дял на български граждани, които декларират недоверие в изпълнителната власт.
Още един признак на политическата и институционална криза в страната е продължаващото ниско ниво на доверие в парламента. Факт е, че не сме достигнали до най-ниските стойности конкретно за доверието, но може да се каже, че вече сме на историческо висок резултат за дела на деклариращите недоверие в основната демократична институции.
В изследването се отчита обща тенденция на загуба на доверие в политическите лидери на управленската коалиция и известно повишаване за лицата на опозиционните формации. Президентът Румен Радев остава единствената фигура с доверие, значително превишаващо недоверието – резултат, който не е постигат от лидерите на партиите, като тук трябва да отчетем факта, че освен профилът и политическото позициониране, върху рейтинга на президента оказва влияние и надпартийната позиция на президентската институция, феномен, който е бил многократно е бил регистриран и при предишни български държавни глави.
Политическата криза намира своето изражение и в подкрепата за политическите формации на евентуални предсрочни избори. Един от основните губещи е най-голямата политическа сила – ГЕРБ. Резултатът на база твърдо деклариралите, че ще гласуват, спада с 5% до 17% след загуба на още 2 пункта през октомври.
По сходна траектория се движат и останалите участващи в управлението. Пропорционално по-големи щети понася и ДПС – Ново начало със загуба също от 5% на база гласуващи, което представлява 1/3 от подкрепата, получена през октомври.
БСП се движи около 5% бариера, понасяйки сериозни негативи от управлението, а ИТН изглеждат с най-ниската си подкрепа отчитана в проучване от самото създаване на формацията.
ПП-ДБ е формацията, която с около 1 пункт по-висок резултат, като трябва да се отбележи високата мобилизация на техните поддръжници и факта, че при по-високата избирателна активност, това означава и частично възстановяване на електоралните загуби от изборите през 2024 г.
„Недоверието на избирателите към партиите, които бяха в управляващата коалиция, е рекордно“, коментира Добромир Живков от „Маркет линкс“ пред bTV.
Според проучването, въпреки спада в подкрепата за ГЕРБ, коалицията би получила 17% от гласовете, ПП-ДБ 14.7%, „Възраждане“ 9.3%, а ДПС-Ново начало – 9.1%. Доскорошните партньори в управлението не са дори в челната петица, показват още резултатите.
Политическата криза намира своето изражение в подкрепата за политическите формации на евентуални предсрочни избори. Един от основните губещи е най-голямата политическа сила – ГЕРБ. Резултатът на база твърдо деклариралите, че ще гласуват, спада с 5% до 17% след загуба на още 2 пункта през октомври, се посочва в изследването.
По сходна траектория се движат и останалите участващи в управлението. Пропорционално по-големи щети понася и ДПС – Ново начало със загуба също от 5% на база гласуващи, което представлява 1/3 от подкрепата, получена през октомври.
БСП се движи около 5% бариера, понасяйки сериозни негативи от управлението, а ИТН изглеждат с най-ниската си подкрепа отчитана в проучване от самото създаване на формацията. ПП-ДБ е формацията, която с около 1 пункт по-висок резултат, като трябва да се отбележи високата мобилизация на техните поддръжници и факта, че при по-високата избирателна активност, това означава и частично възстановяване на електоралните загуби от изборите през 2024 г.
