Последните оценки на Евростат за октомври 2025 г. показват, че докато средният ръст на производствените цени в промишлеността в еврозоната и целия Европейски съюз е символичен — около 0,1% спрямо септември, България отчита драматичен скок: +4,6% месечно, което е най-високият ръст сред всички страни членки. На годишна база (сравнено с октомври 2024 г.) българската индустрия добавя около 17,6% към цените на произведените стоки — отново най-висока стойност в ЕС. Това рязко отклонение от средноевропейските тенденции не е просто цифра, а сигнал за значителен натиск върху вътрешната икономика.
Причините за този ръст са комплексни. Частично той се обяснява с международната динамика: растящите цени на енергия, суровини и междинни материали, които влияят силно на разходите на българските промишлени предприятия — особено в енергийно или суровинно интензивни сектори като металопреработка, химическо производство, енергетика.
Вътрешни фактори като увеличени разходи за труд, транспорт и логистика също допринасят към поскъпването на продукцията. В комбинация с по-високи изходни цени на суровини, фирмите изглежда са прехвърлили част от разходите върху цените на произведените стоки.
Този ръст обаче не е изолиран само в индустрията — той има потенциал да се пренесе към крайните потребители. Ако тенденцията се запази, може да видим по-висока инфлация на потребителските стоки и услуги през 2026 г., което да натовари домакинствата, особено сред сектори с чувствителни доходи и ниска покупателна способност.
Освен това, по-високите производствени разходи могат да навредят на конкурентоспособността на българските износители, ако не успеят да оптимизират производството или да компенсират с производителност.
Какво показват европейските прогнози — и какво означават за България
Според Европейската централна банка (ЕЦБ) икономическата перспектива за 2026 г. предполага умерено забавяне на общата инфлация в еврозоната — средно около 1.7% през 2026 г., след около 2.1% през 2025 г.
ЕЦБ прогнозира, че понижението ще се дължи на отслабена инфлация при услуги и храни, и очаква енергийната инфлация да остане слаба, поне в първата половина на 2026 г.
На европейско ниво тази тенденция на относителна стабилизация дава основание за умерен оптимизъм. Очаква се икономическият растеж в ЕС да се засили — с прогноза за реален растеж на БВП около 1.4–1.5% през 2026 г.
Но за България тези средностатистически прогнози имат ограничена стойност — защото страната вече регистрира значителен вътрешен натиск върху цените. Ако международната среда донесе по-евтина енергия или суровини, това може да облекчи част от разходите на предприятията. В такъв сценарий българската индустрия би могла да забави темпа на растеж на производствените цени, което да забави и пренасянето им върху потребителските цени.
От друга страна — ако натискът върху разходите продължи (например покачващи се цени на енергия, суровини, транспорт), 2026 г. може да покаже нов ръст. В такъв случай българската индустрия ще остане под натиск да оптимизира производствените процеси, да инвестира в енергийна ефективност или да свива маржовете си.
Възможни сценарии за България през 2026 г.
При благоприятни международни цени на енергия и суровини, с добро управление на разходите и оптимизация на производството, ръстът на производствените цени в България може да се забави значително — към едва няколко процента месечно, с умерена годишна инфлация.
Това би позволило на бизнеса да се адаптира и да избегне рязко прехвърляне на цените към потребителите.
В случай на частичен натиск — например леко поскъпване на енергия и суровини — българската икономика може да преживее една година с повишена, но не критична инфлация (напр. 4–6% годишна инфлация на потребителските цени), като компаниите търсят баланс между покриване на разходи и поддържане на конкурентоспособност.
При устойчиви високи разходи за енергия и суровини, несигурност на световните пазари и липса на ефективни инвестиции в енергийна ефективност или производствена модернизация — България може да се изправи пред значителна инфлация, натиск върху покупателната способност, социално напрежение и риск за износителите.
Ключови през следващата година ще бъдат на цените на енергията и суровините, както и способността на българските предприятия да адаптират своите процеси — чрез инвестиции, модернизация и ефективност. Важно е и как ще бъде разписан бюджетът за следващата година. Оттеглената план-сметка предвиждаше повече тежест върху бизнеса, но управляващите дадоха заявка това да се промени.
