Дебатът около въвеждането на еврото в България отново излезе на преден план, след като решението на Конституционния съд върна в политическия фокус президентското искане за национален референдум по темата. Спорът, който месеци наред противопоставяше институции и партии, придоби нова динамика, след като съдът ограничи правомощията на председателя на Народното събрание да блокира самостоятелно процедурата.
На този фон президентът Румен Радев настоява парламентът незабавно да разгледа неговото предложение и да даде възможност гражданите да се произнесат.
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд, с което беше отхвърлена възможността председателят на Народното събрание еднолично да блокира процедурата по национален референдум, като победа на правото над „произвола на политическата класа“.
Решението на Конституционния съд е победа на правото над произвола на политическата класа. Тези решения са задължителни и имат обратно действие, като ясно установяват, че председателят на Народното събрание не може да отклонява предложения на субект, овластен от закона“, заяви президентът.
Държавният глава заяви, че след произнасянето на съда парламентът трябва незабавно да разгледа внесеното още през май негово предложение за допитване до гражданите относно въвеждането на еврото.
Според него това е тест дали народните представители са готови да се съобразят с волята на хората или ще продължат да я пренебрегват. Радев призова депутатите да се върнат към официалното деловодство, да извадят неговото искане за референдум, придружено с мотивите му, и да го поставят в пленарната зала, където да бъде решено открито дали темата ще бъде подложена на народно допитване.
Той определи като ново нарушение отказа на председателстващия заседанието Костадин Ангелов да включи в дневния ред предложение на „Възраждане“, което настояваше именно за гласуване на президентското искане от 12 май.
„Това, което се случва тази сутрин в парламента, е фарс – ново закононарушение по същия казус. Оправданията, че предложението не може да бъде внесено и гласувано в пленарна зала, са неверни. Моите мотиви не са върнати, те остават в деловодството“, допълни той.
Аргументът на Ангелов беше, че документът е недопустим, тъй като е върнат на президентската администрация още на 13 май. Конституционният съд обаче постанови, че подобен едноличен отказ от страна на председателя на парламента противоречи на конституционните процедури и че той няма право да спира или отхвърля подобно искане извън решенията на Народното събрание.
Темата за референдума беше повдигната от президента в обръщение на 9 май, когато той подчерта, че България стои пред стратегически избор с потенциално дългосрочно отражение върху икономиката и финансовата стабилност на страната.
На 13 май президентът е получил единствено препис от разпореждането на председателя на НС, като неговите предложения и мотиви продължават да бъдат налични в парламента.
Радев призова народните представители да се обърнат към деловодството и да внесат предложението за гласуване:
„Мога да им помогна с входящия номер, за да вземат моето предложение и моите мотиви, да ги внесат в пленарна зала и да ги гласуват. Те трябва ясно да се произнесат – ще се съобразят ли с волята на хората или ще я пренебрегнат.“
„За съжаление, този парламент вместо закони създава беззаконие, скандали и отвращение“, заключи президентът.
Радев посочи, че след по-малко от месец предстои публикуването на извънредния доклад за готовността на България за еврозоната и че в обществото липсва консенсус както за степента на тази готовност, така и за възможната дата на приемане на единната европейска валута.
По думите му въпросът е прекалено важен, за да бъде решаван без широка обществена подкрепа и без да бъде осигурено зачитане на основните демократични принципи.
Държавният глава отново защити позицията, че гражданите трябва да имат прякото право да се произнесат, а институциите да гарантират прозрачност и коректност на процеса.
След решението на Конституционния съд процедурата по неговото искане трябва да бъде върната в парламента, който да определи дали и как ще продължи.
Дискусиите по темата за еврото остават едни от най-чувствителните в обществения и политическия дневен ред, а предстоящите действия на депутатите ще покажат има ли желание за провеждане на допитване или институциите ще запазят досегашния подход по темата.
Президентът вече даде ясно да се разбере, че няма да се откаже от инициативата и че очаква Народното събрание да се съобрази с окончателното тълкуване на Конституционния съд относно пътя, по който трябва да протече процедурата.
