Българите се изявяват на световната културна сцена с уникалния си дух. Тези значими аспекти са основен фокус в октомврийския брой на списание ЛИК „България в джаза“. Генералният директор на БТА, Кирил Вълчев, съобщи новините по време на представянето на списанието в Русе, като акцентира на джаз музиката и на фестивалите, провеждани в страната.
Вълчев акцентира, че Русе е домакин на най-стария джаз фестивал в България, който открива врати за 48-ми пореден път.
„В новия брой на списание ЛИК „България в джаза“, разпространяван в националните пресклубове на БТА, е включена карта на джаз фестивалите в България. През последните 50 години страната е организирала над 65 фестивала, от които девет не съществуват вече. Има и шест събития с джаз елементи, като „Аполония“ в Созопол. В момента можем да се гордеем с 50 изцяло джаз фестивала, 50 години след началото на Русенския, който е първият, продължаващ до днес. От картата в изданието става ясно, че фестивали по джаз се провеждат в 21 от 28 области в България“, добави той.
Освен това, той спомена, че само седем години след първия европейски джаз фестивал в Монтрьо,н През 1967 г. в Ямбол вече е имало такъв, а архивите на БТА запазват информация за него. В статия на професор Клер Леви в настоящия брой на ЛИК се разглежда, че през 30-те години на XX век в София е основан първият джаз клуб в България.
„Факултет за джаз и поп изпълнители беше създаден през 1968 г. в Музикалната академия в София. Първият джазен концерт датира от 1938 г. Първото споменаване на джаза в България, записано в архивите на БТА, е от 7 декември 1956 г. за концерт на естрадно джазовия оркестър на Радио София, дирижиран от Бенцион Елиезер в зала „България“. Архивите на БТА, достъпни в този брой, включват снимки на редица бъдещи български музиканти, които в края на броя споделят вижданията си за бъдещето на джаза – Антони Дончев, Васил Петров, Вики Алмазиду, Живко Петров, Йълдъз Ибрахимова, Михаил Йосифов, Теодосий Спасов, Хилда Казасян и Христо Йоцов“, подчерта още Вълчев.
Той отбеляза, че българите са се запознали с джазовата музика по аналогичен начин на най-развитите нации в света.
„Броят подчертава нуждата от по-силно сътрудничество между джаз фестивалите в България. Местните власти и управляващите следва да черпят вдъхновение от българските музиканти, които си помагат на всичките джаз фестивали в страната. Градовете, организиращи тези събития, често си съперничат и дори програмите им се припокриват с участието на едни и същи артисти. Какво по-силно послание би било, ако българите и международни гости през лятото имаха възможност да посетят последователни джаз фестивали, предлагащи разнообразни програми?“, заключи Кирил Вълчев.
